Интересни факти за ориза

Оризът притежава завидна история. Той е зърнена култура, култивирана преди десетки хилядолетия. Самият Александър Македонски спомага за неговото разпространение през IV в. пр. Хр. И други велики събития от историята на човечеството, като например Кръстоносните походи към Светите места, могат пряко да бъдат свързани с внасянето на ориза в различните краища на света.

Като земеделска култура, оризът е изключително разпространен и значим за голяма част от жителите на планетата ни. Нещо повече – познатият на всички ни ориз е основна храна за повече от половината човешко население, концентрирано основно в Азия. За извънземните още не знаем с какво се хранят, но сигурно и те ще го харесат. А като стана дума за това – помислете само! Неизброими са начините, по които можем да си го похапваме – дори и в пудинг! Как да не го обикнеш?!

Днес оризът съперничи по количество на консумация с пшеницата. Производството му е съсредоточено основно в Азия (94 %). Най-големите производители на ориз са държави като Китай, Индия, Индонезия, Бангладеш и Тайланд. Интересното е, че там той не е просто храна. В Азия хората считат ориза за свещен. В някои от гореизброените държави се почита богинята на ориза и плодородието – Деви Шри. В Япония пък има светилища, изградени и посветени на бога на ориза, наречен Инари.

Оризът е жизнено важен за населението на Азия. Това е дало пряко своето отражение върху културата на тези народи. Лесно можете да си представите това чрез два бързи примера – на японски „Хонда“ означава „голямо оризово поле“, а пък „Тойота“ произлиза от името „Тойода“. В превод от японски това значи „богато оризище“ или „изобилно оризово поле“. Интересно, нали?

В България историята на отглеждането му датира от XVII век. Във времето най-голям производител на ориз е била Пловдивска област, следвана от Пазарджишка, Старозагорска и Ямболска. Най-общо казано, отглеждането на тази култура е съсредоточено в Горнотракийската низина.

В крайна сметка, оризът е познат на всички ни, но не кой да е, а именно белият ориз. Всъщност, когато мислите за ориз, кой точно си представяте? Белия, нали?
Отскоро започнахме по-често да чуваме за кафяв или пълнозърнест, но превъзхожда ли той с нещо белия? Ако да – с какво?

Голяма част от българите не са опитвали друг вид ориз, освен бял. Съвсем разбираемо е поради няколко причини. На първо място трябва да споменем, че е вкусен. Освен това се сварява много бързо, което е голям плюс. Имаме множество задължения в ежедневието си и се стремим да вършим всичко максимално бързо. В тези случаи, когато готвим, белият ориз ни помага да отделяме по-малко време в кухнята. Но полезен ли е?

Оризът сам по себе си има множество полезни качества. Зрънцата са насители със сложни въглехидрати и протеини, които са основният източник на енергия за организма. Те захранват не само мускулите, но и цялата ни нервна система, с което спомагат за правилното й функциониране. Освен това брашното от него не съдържа глутен. Оризовите зрънца са бедни на мазнини, протеини и целулоза, поради което имат диетични качества, а същевременно са и достатъчно засищащи. Това прави ориза подходящ и за най-строгата диета.

Преди да стане готов за готвене, оризът обикновено преминава през различни предварителни обработки. Първоначално от семената на ориза се отстранява повърхностната люспичка, която не е подходяща за консумиране и така полученият продукт е кафяв ориз. Обикновено лющенето продължава, докато се премахнат и триците и зародишите, като по този начин се получи бял ориз, който е значително по-траен и лесен за приготвяне.

От белия ориз са отстранени тези вещества, които се съдържат в околоплодната обвивка и в зародишите около зрънцето. А там, където са частично премахнати или изобщо не са, говорим за пълнозърнест или кафяв ориз. Благодарение на това, че не е допълнително излющен, той запазва своите фибри, влакнини, витамини от групата В, витамините А и Е, а също и ненаситени мастни киселини, намиращи се пак в тази обвивка.

Освен това пълнозърнестият ориз е полезен, защото съдържа магнезий, който помага за понижаването на кръвното налягане и нивото на „лошия“ холестерол, предпазва от образуване на камъни в бъбреците. Съдържа още и селен, който действа благоприятно в превенцията на астма, различни алергии и ред други заболявания.

Следователно, белият ориз сам по себе си не е вреден. Той има редица полезни свойства. Но полезните вещества в него биха били доста повече, ако не е допълнително олющен. Междувременно тази частична обвивка, която прави ориза още по-полезен, придава по-специфичен вкус, който може и да не допадне на всеки. Като допълнение, времето за приготвянето му може да се окаже по-продължително.

И тъй като кафявият ориз съдържа богат на мазнини зародиш, трябва да го съхранявате в хладилник, за да го предпазите от гранясване. Сами разбирате, че това също е основна причина, поради която по-трудно може да се намери в сравнение с белия, който може да стои в шкафа ви с години.

В стремежа си да сготвите по-бързо, може би вече сте изпробвали и бланширания бял ориз. Разпространено е схващането, че той е полуготов. Е, да, ама не е така! Помните ли олющването, за което споменахме по-горе? Този бял ориз също се подлага на тази предварителна обработка, но тя се извършва по качествено различна технология.

При бланширания ориз люспата на зрънцата се отстранява с помощта на пара, вместо механично, както е при обикновения бял ориз. Това позволява на полезните вещества от околоплодната обвивка да проникнат в самото зрънце. Затова не се чудете защо бланшираният ориз може да изисква дори повече време за приготвяне. А уж беше полуготов!

Освен бял и кафяв (пълнозърнест), бланширан или не, оризът може да бъде още и червен, черен, див, късозърнест или с по-продълговати зрънца, кръгъл или елипсовиден и т.н. Има много видове, всеки от които е специфичен. Още повече обаче са начините, по които можете да приготвите ориза. Единственото, което се изисква, е въображение и хубава компания, с която да споделите вашите кулинарни творения. Тогава всичко е по-вкусно. Бъдете здрави!