Храни против рак на стомаха и дебелото черво – джинджифил и мед, витамин В17

Ние сме това, което ядем, казват древните гърци. С храната помагаме на тялото си да възстановява клетките и тъканите. Текущото състояние на тялото ни е резултат именно от храната, която му подаваме. Храната ни дава енергия и необходимите за клетките хранителни вещества, но също така тя може да ни лекува, дори да ни променя настроението.

Когато става въпрос за рак на дебелото черво обаче, трябва да сме по-внимателни с храната, която консумираме. Превенцията е да се набляга на храни, богати на антиоксиданти и да се избягват готовите храни като бургери, пържени картофи и тези, които са богати на глюкоза.

Джинджифил и мед

Джинджифилът е бил познат още преди 7000 години в Южна Азия. Старите гърци и римляни са го използвали като подправка и лекарство. Индийците го възхвалявали като лечител на всички болести. С упадъка на Римската империя, търговията с подправки била овладяна от арабските племена и джинджифилът се превърнал в скъп продукт, като почти изчезва от европейската кухня през средните векове.

Лечебните свойства на джинджифила са били познати отдавна и в началото се е използвало против морска болест – моряците забелязали, че консумацията на целебния корен ги спасява от неразположенията.

Джинджифилът има високо съдържание на калий, на манган и минерали. Съдържа смоли, полизахариди, флавоноиди и етеричното масло зингиберон, на което се дължи лютивият му вкус. Освен като подправка, джинджифиловото коренище се използва и за лечение на много болести.

Коренището е известно като средство против рак. Растението кара раковите клетки да се самоунищожават като се самоизяждат. Като естествен антиоксидант, джинджифилът предотвратява развитието на предраковите тумори. Особено силен ефект има при рак на яйчниците и като профилактика на рак на дебелото черво. Помага и за облекчаване на страничните неразположения при пациенти на химиотерапия.

При онкоболни два по-големи корена джинджифил се обелват и настъргват на ренде. Смесват се с 0,5 кг пчелен мед и сместа се консумира 3-4 пъти дневно по лъжичка.

Витамин Б17

Първите свидетелства за използването на амигдалин (витамин В17) за лечение на рак се появяват в средата на 19 век.
Витамин В17, е открит от Ернст Кребс едва през 1952 година. Методът на лечение на рак с приемане на витамин В17 предизвиква много разгорещени спорове в продължение на последните 30 години.

Витамин В17, или нитрилозид, се съдържа в семената и ядките на горчивия бадем, кайсията, трънката, вишната, нектарините, прасковите, ябълките, сливите, царевицата, черното просо, обикновеното просо, лененото семе, а така също и в много други хранителни продукти, които, като правило, са почти изключени от менюто на съвременната цивилизация. Най-разпространеният източник на витамин В17 се съдържа в ядката на прасковата.

През 1952 година биохимикът Ернст Кребс извлякъл от ядката на кайсията първият пречистен и концентриран вид витамин В17 . След консултация с един от ръководителите на Националния онкологичен институт на САЩ – доктор Дин Берк- биохимикът Ернст Кребс дава нова съставка и названието лаетрил, което е съкращение от неговото пълно химическо наименование лавоманделонитрил (Lavo-mandelonitrile).

За пръв път витамин В17 е отделен от химика Лебиг още през 1830 г. Тогава той получил името амигдалин. Лаетрил всъщност е най-концентрираната и лесноразтворима форма на амигдалина.
През 50-те и 70-те години на миналия век в медицинските среди се появява силен интерес към ново лечение на рак, благодарение на което се унищожават раковите клетки.

През 1962 г. доктор Джон Морон публикува резултатите от лечението с лаетрил на 10 пациенти, страдащи от неоперативен вид рак. Лечението с венозно инжектиране с лаетрил, продължаващо от 4 до 43 седмици, води до регресия на метастазните видове рак, до облекчаване на общото състояние на болните. Но голямото насочване към витамин В 17 става през 80-те и 90-те години. От всички легендарни писания за чудото витамин В 17, напълно реални са експерименталните лечения на само един човек, който прави много внимателни и задълбочени анализи и изследвания. Нещо повече, докладите му и анализите му стават достояние на не една онкоогична школа в света и дълго време са основен обект на спорове и обсъждания.

През 1994 г. доктор Бинзел (dr Binzel) публикува свои резултати от лечението на онкологично болни с лаетрил – лечението и наблюденията обхващат периода между 1974 г. и 1991 г. Запомнете – наблюденията му са продължили цели 17 години. Той комбинира венозен и перорален прием на лаетрил, като задължително започва с венозно прилагане – началната доза е от 3 г/мл, увеличавайки я достига до 9 г/мл.

След едномесечен период инжекциите са заменени с прием на лаетрил перорално (през устата) в количество 1 г преди сън. Бинзел също така включва в рациона и различни хранителни добавки, ферменти на задстомашната жлеза, ниско калорични протеини, напълно изключвайки лесноусвояемите (фаст фуд) видове храна.

След завършването на експерименталното лечение на общо 180 болни с първичен рак – обърнете внимание – без метастази, само с локализирани тумори, намиращи се в един орган, през 1991 година 138 от тях са живи.
Резултатите на Бинзел са направили силно впечатление. В своята книга той пише, че няколко от пациентите са живи и 15-18 години след първоначалното им лечение с лаетрил.

Но в същото време следват предупрежденията:

Високите дози витамин В17 могат да предизвикат немалко странични действия, включително и смърт: повдигане, главоболие, световъртеж, понижаване на артериалното налягане до драстични нива, мускулна слабост и блокиране на сърдечната дейност.

И още едно предупреждение: при приемането на високи дози витамин В 17 непременно трябва да се ограничи употребата на следните продукти, които съдържат амигдалин: бадеми, целина, кайсии, праскови, грахови шушулки, ленено масло, орехи.