Анна Каренина на Джо Райт

Екранизацията по едноименния роман на Толстой от английски режисьор само по себе си звучи интересно. И както може да се очаква филмът е изненада. Не с декор, сценография или специални ефекти, а именно с начина му на снимане. Този новаторски метод за представяне на действието грабва вниманието неимоверно. Aко сте от онези малкото хора, които не са чели Анна Каренина на Толстой едва ли ще разберете и дълбокият замисъл на филма.

Главните две сюжетни линии са спазени и лесно се разбира какво се случва, но благодарение на уникалното виждане на режисьора, лентата е представена по скоро като театър, а не като типична Холивудска продукция с познатата последователност на действието. Което най-вероятно е подсказка и един вид обосновка към показността на руското общество през 19-ти век през погледа на един англичанин.

Джо Райт („Гордост и предрасъдъци“ ) отново залага на добрата си познайница  Кийра Найтли, естествено в главната роля на знаменитата Анна. Ролята на Алексей Александрович Каренин, съпругът на Анна, поверява на Джъд Лоу, който е на практика неузнаваем. Безразсъдно  влюбеният  граф Вронски, който (за тези които не са чели книгата) е любовника, е Арън Тайлър-Джонсън познат ни като едно от гаджетата на Блейк Лайвли в „Диваци“. Другата сюжетна линия, който следим с интерес, защото така следва действието е на Левин и Кити. Тотално противоположна любовна история на тази на Анна.

Ролята на Левин получава Домнал Глийсън (Domhnall Gleeson), който беше един от братята на Рон Уизли в „Хари Потър‘‘. А Кити е Алисия Викандер (Alicia Vikander) позната ни от датската драма „Кралска афера“. Ленатата само по себе си е запомняща се точно заради факта, че трябва внимателно да следиш действието два часа и половина, за да не пропуснеш ключов момент в двете сюжетни линии разкриващи се пред нас.

Усещането , което остава у зрителят след края на прожекцията е… тежко и достолепно в стил Толстой.