Spisanie.to

Аня Пенчева – филмови и театрални роли

„Не мога повече сама, Маноле“ – реплика на фаталната жена, на грешницата, която съзнава постъпките си, но няма силите да ги промени и върши всичко, заради любовта си. Реплика на Севда от избрания за любим филм на българите „Време разделно“.

В ролята виждаме младата Аня Пенчева, която, освен красивата си външност, демонстрира и добри актьорски умения. Героинята й е принудена да приеме турската вяра, за да спаси живота си и този на любимия й мъж. Който не може да й отвърне със същото.

„Изчаках се, за да ме видиш и ако трябва още ще чакам“ …

На родената в Смолян актриса не се налага да чака изобщо. Още на 12-годишна възраст през 1969 г. тя дебютира на големия екран в образа на царица Мария във филма „Цар Иван Шишман“. Това обаче не е единствената историческа драма, в която Аня демонстрира таланта си.

След филма, посветен на края на Второто българско царство, идва ред на трилогията за създаването на днешна България – „Хан Аспарух“. Режисьорът Людмил Стайков й поверява ролята на Енрике – съпругата на хана, която, заради клетвата на баща си, ражда мъртво дете и самата тя губи живота си. Филмът е удостоен с едно от най-големите признания в родната кинематография – наградата „Златна роза“, по време на едноименния фестивал във Варна през 1982 г.

Две години по-късно, Аня, заедно с Мариус Донкин и Васил Михайлов, пресъздават събитията от времето на културния апогей на България под управлението на цар Симеон Велики – „Златният век“.

Жанрът, в който актрисата прави първата си сериозна роля, е криминалният. Сценариите на Богомил Райнов и неговият прочут следовател Емил Боев правят възможни превъплъщенията й в образите на Розмари („Тайфуни с нежни имена“) и на Дороти („Денят не си личи по заранта“). В ролята на българския детектив влиза един от най-известните и обичани актьори – Коста Цонев.

Преди 1989 г. няма как да не споменем и българо-съветските копродукции. Аня Пенчева участва в няколко от тях:

„Предупреждението“, проследяващо събитията от Лайпцигския процес и обвиненията срещу Георги Димитров за запалването на Райхстага.

„По следите на капитан Грант“ – създаден по новела на френския писател Жул Верн. Там българката може да бъде видяна като Онорина – съпругата на писателя.

Драматичните филми с нейно участие включват както класики – „Адаптация“, с невероятната музика на Митко Щерев, така и по-неизвестните „Кръговрат“ и „Жребият“.

Интересно е участието й в сериала „Хотел България“, който беше част от първите български серийни филми през новия век.

Остана един от най-трудните жанрове – комедията. В него името на актрисата стои под следните заглавия: „От нищо нещо“; „Нощните бдения на поп Вечерко“ (Попадията), където си партнира с Константин Коцев, Георги Калоянчев, Иван Иванов; „Страстната неделя“, „Испанска муха“, с участието на незабравимия Тодор Колев.

Последната лента, където актрисата, определяната като „секссимвол“, играе, е комедията от 2006 г. „Време за жени“.

Както с ролите на екрана, така и с превъплъщенията си на сцена, Аня Пенчева успява да изгради провокативен образ за себе си. Едни се прекланят пред таланта, като я сравняват с незабравимите актриси от близкото минало, а други смятат ролите и за незначителни и безинтересни. Които и от тях да са прави, едно е сигурно – актрисата не се свени да бъде себе си и да предизвиква аудиторията. Ако се разходим до Алеята на славата пред „Театър 199″, ще намерим отливка на гръдта й. Причината Аня Пенчева да бъде увековечена там са много години, посветени на театъра, които тя определя като най-хубавото време в живота си.

Пътят и на сцената започва с постановка на Питър Шафнър – „Еквиус“. Продължава с образите на Полина Андреевна в „Чайка“, Амалия в „Двубой“, Жената в „Синята стая“ (партнира си с Андрей Баташов), Одри в „Ах, този джаз!“. Една от последните и изяви е възраждането на класиката на Емилиян Станев „Крадецът на праскови“. Там тя влиза в ролята на Елисавета, а Юлиан Вергов е невъзможната любов или Иво Обренович. В „Аз плащам“ от Ив Жамиак пък можем да се насладим на неподправен хумор и красива драматургия.

За изминатия дълъг път – от Младежкия до Народния театър, Аня Пенчева получава заслуженото признание – награда „Аскеер“ за поддържаща роля в постановката „Похапване с приятели“.

А най-лесният начин някой да провери дали актрисата печели само с красота, или с талант, е като посети актуалните постановки с нейно участие в Народния театър „Иван Вазов“.

Ива Ваташка

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?
  • Добави свой отговор

Реклама

Следвай ни в :