Spisanie.to

Бързи и яростни 7 – симфония на разрушението

Седмата част от екшън поредицата „Бързи и яростни“ излезе на екран по цял свят в началото на април. За малко над две седмици филмът тотално разби бокс офис класациите като спечели общо над един милиард долара. В България „Бързи и яростни 7“ победи досегашните бокс офис рекордьори „Ледена епоха 3“ и „Хобит: Битката на петте армии“. Също така се превърна и в най-гледаната премиера, като повали в праха „Петдесет нюанса сиво“. Освен солидни парични приходи, лентата спечели и положителна критика, основно заради екшън сцените и почитта към Пол Уокър.

Световната премиера на филма бе отложена близо година, тъй като през ноември 2013 г. Пол Уокър, който изпълняваше ролята на Брайън О’Конър, загина при инцидент с автомобил. Премиерата се състоя в Лос Анджелис. Тя съвпадна и с поставянето на циментова отливка от ръцете и краката на Вин Дизел на Холивуд булевард. Дизел се въплъщава в другия главен персонаж – Доминик Торето. Освен че е в централната мъжка роля, Дизел е и продуцент на последните четири филма от поредицата.

Въпреки сериозният финансов успех и добрите отзиви, филмът трудно може да бъде описан като нещо повече от добро зрелище.

„Бързи и яростни 7“ е първият филм от поредицата, в който събитията се случват след „Токио дрифт“ (третия пореден филм, излязъл през 2006). След като Дом, Браян и останалата част от екипа си спечелват амнистия, побеждавайки престъпната организация на Оуен Шоу в „Бързи и яростни 6“, те се завръщат в САЩ и заживяват спокоен живот. Докато не се появява по-големият брат на Оуен – Декард. В ролята на решения да отмъсти за победения си брат влиза Джейсън Стейтъм. Бившият специален агент си поставя за цел да елиминира главните герои.

Доминик се съюзява с Франк Пети – ръководител на екип за тайни операции, и събира екипа си в лицето на Браян, Лети Торето, Роман Пиърс и Тедж Паркър, но без Люк Хобс (Дуейн Джонсън), който е в болница след сблъсък с Шоу. Започва война с терористи, присвоили най-мощния проследяващ софтуер на света, и игра на котка и мишка с Декард Шоу. В хода на историята главните герои се бият из Кавказките планини, спасяват Рамзи – гениалното момиче, изобретило проследяващия софтуер, и потрошават няколко сгради в Дубай. За финалната битка, героите се завръщат в Лос Анджелис, където се изправят срещу Декард и остатъка от терористите.

Сюжетът не предлага нито дълбока история, нито съществено развитие на персонажите в рамките на филма, нито нещо, което да провокира мисленето на зрителите. Но това е напълно разбираемо, предвид жанра и амбициите на екипа на филма. За сметка на това „Бързи и яростни 7“ предлага огромно неспирно зрелище, което може да донесе наслада, при правилна нагласа на зрителя. Когато към него се прибавят майсторски изпълнените каскади, добрата режисура и най-вече силната роля на семейството, която е централна от началото на поредицата, „Бързи и яростни 7“ наистина се превръща в едно много приятно изживяване.

За съжаление, то може да бъде помрачено от някои, меко казано, недомислени или силно преувеличени елементи на филма. Най-набиващо се на очи е изравняването на персонажите със супер герои. Декард Шоу, Доминик Торето и Люк Хобс са безсмъртни. Още в началото на филма Хобс пада от няколко етажа височина върху кола. Той не просто пада, ами е изхвърлен от взривна вълна, а върху него се приземява негова колежка специален агент. Резултатът са счупени ръка и крак. По-късно Доминик сам повдига спортна кола и я задържа известно време, докато Браян рови из частите й. Към края на филма Дом и Декард се бият с огромни гаечни ключове, без да си нанесат видима вреда. През това време Хобс чупи гипсовете си със стягане и взривява дрон с линейка. Декард се оказва невредим, макар и победен, след като е затрупан от срутил се няколко етажен паркинг. Доминик оцелява от размазване с колата си в разрухата на същата сграда.

Същите абсурдни свръх сили притежават и останалите герои, които са не просто изключително добре тренирани във всичко, но и също остават напълно невредими при катастрофи, взривове, ръкопашен бой и стрелби. Въпреки това, най-абсурдната сцена във филма е значително по-проста. При мащабна престрелка, Франк Пети е прострелян и докато пада, ни в клин, ни в ръкав, погледът му среща този на Доминик. Дали от нямане какво друго да направи, или просто защото е готин, Пети намига на Доминик, докато всичко около тях аха-аха и ще се сгромоляса под напора на битката. Списъкът не се изчерпва дотук, но е твърде дълъг и не си струва преразказа с елементи на анализ.

Характера на „Бързи и яростни 7“ не предполага завидна актьорска игра или сложност на персонажите. Такива и не получаваме. Въпреки това получаваме известни и красиви актьори – Вин Дизел, Пол Уокър, Дуейн Джонсън, Джейсън Стейтъм, Мишел Родригез (Лети), Тайрийз Гибсън (Роман), Лудакрис (Тедж) и Кърт Ръсел (Пети). Наред с тях роли получават и майсторите на бойните изкуства – Тони Джа и Ронда Роузи. Във филма за кратко виждаме и Лукас Блек, който изпълни ролята на Шон Босуел, централния персонаж от „Токио дрифт“.

Каскадите в „Бързи и яростни 7“ са изпълнени със замах. Вероятно много хора биха си помислили, че сцената, в която главните герои се спускат с колите си от самолет над Кавказ е направена на компютър… Всъщност тя е изпълнена наистина. За целта реални коли са пускани от реален самолет от височина над 3600 метра. За заснемането на тази част от сцената са използвани камери, прикрепени на самолета и колите, хеликоптер и трима оператори-скайдайвъри. Втората част, в която героите се приземяват на пътя и потеглят с колите си, е заснета отделно. Колите били закачени за система от скрипци на височина от няколко метра. В момента, в който трябвало да се приземят, шофьорите-каскадьори настъпвали газта. Резултатът – истинска каскада, пораждаща силно напрежение и усещане за реализъм. Бягството на Брайън от падащ в пропаст автобус също е било изпълнено наистина. Впоследствие при двете сцени на компютър са били премахнати единствено подсигурителните средства. Единствено скоковете между кулите в Дубай не са се случили наистина. Кола не е прелитала между тях, а между 12-метрови копия на кулите от стомана и стъкло.

Във филма са използвани общо 340 коли, а над 230 са били разрушени. Сред возилата могат да се видят Додж Чарджър, Бугати Вейрон, Нисан Скайлайн, Субару Импреза и Ликан ХиперСпорт (с която Дом Торето прави мъртва тяга).

Музиката за филма е композирана от Брайън Тайлър, работил по предишни части на поредицата, „Непобедимите“, „Рамбо“, „Последен изход“ и други хитови филми. Песните са изпълнени от Уиз Калифа, Тайга, Иги Азалия, Джей Балвин и други.

След кончината на Пол Уокър, работата по филма се забавя, за да се промени сценария. За да може да бъде завършена лентата, двамата братя на Пол – Келъб и Коуди, са били наети за дубльори, заради голямата прилика. В края на филма, вместо персонажа да бъде убит, той се „пенсионира“, за да заживее със семейството си. Сантименталният финал отдава най-голяма почит на актьора по сдържан и достоен начин, припомняйки предишни части на поредицата. В последните кадри персонажите на Вин Дизел и Пол Уокър, които и в реалния живот са били като братя, разменят усмивки и всеки продължава по своя път.

„Бързи и яростни 7“ наистина е симфония на разрушението. Макар и да не дава на зрителите сложна история, последната част от поредицата предлага изключително зрелище. Ако зрителят успее да се абстрахира от силните преувеличения на някои елементи от филма, със сигурност може да получи наслада от изживяването. На страна от епичните екшън сцени, „Бързи и яростни 7“ най-силно от всички части на поредицата акцентира върху ролята на семейството. Сантименталният край надгражда зрелището и оставя чувство за истинско емоционално съпреживяване, което е липсвало в останалата част от филма.

Създателите на поредицата планират евентуалното й продължаване.

Божидар Николов

добави коментар