Време разделно – филм на столетието

Филмът „Време разделно“ на Людмил Стайков спечели класацията на БНТ „Лачените обувки на българското кино“. В надпревара с още 9 филма, той получи 44,38% от зрителския вот, с които грабна приза. „Козият рог“ събра 33,70%, а „Оркестър без име“ 21,91%. Следваха „Вчера“ с 9,41% и „Осъдени души“ с 8,85%. Десетицата на любимите български филми затвори „Лачените обувки на незнайния войн“.

За да се стигне до избор на любим български филм, на зрителите бяха предложени 425 заглавия, от които да изберат 100. За 10-те филма събрали най-много гласове бе обявен повторен вот. На 23 март беше даден стартът му в онлайн формат, а по-късно бяха обявени и линии за гласуване със SMS. Във финалната вечер гласуването бе в две фази. Първо зрителите избираха филмите от 4-то до 10-то място и след това вотът определи подреждането в тройката.

В студиото на гала вечерта на „Лачените обувки на българското кино“ присъстваха писатели, режисьори, актьори, които да подкрепят своя любим български филм, измежду финалните 10. Всяко от заглавията в топ 10 на класацията имаше по един защитник. В подкрепа на филма на Людмил Стайков се изказа Илиян Джевелеков, режисьор на многократно награждавания „Love.net“. В студиото на БНТ гостуваха и режисьорите, направили 15-минутни късометражни филми за номинираните в десетката заглавия.

Авторката на лентата за „Време разделно“, Зорница София, не успя да присъства на галавечерта в БНТ и колегата й Джевелеков я замести във втория кръг от въпроси към гостите. След обявяване вота на зрителите, Джевелеков заяви, че се радва за избора на публиката и иска да поздрави и създателите на останалите филми, както и Людмил Стайков, един от най-големите български режисьори.

В края на вечерта, генералният директор на БНТ, Вяра Анкова, връчи наградата на победителя. Призът бе получен от Иван Павлов – председател на съюза на българските филмови дейци, който се ангажира да го предаде на режисьора Людмил Стайков.

По време на студиото бе обявено, че първа част на филма е гледана от над 5 млн. зрители, а заедно двете части събират над 10 млн. зрители. В Кан е в основната селекция. Участва и на фестивалите в Токио, Сиатъл, Лос Анджелис, Ню Вали, представен още в Италия и Англия. Ревюта за лентата на Людмил Стайков има в Монд и други водещи европейски издания. В България шумната реклама е избегната, поради опасения от етническо напрежение. Излезлият на екран през 1988 г. филм е с рекордната дължина от 288 мин.

В късометражният филм на Зорница София, акад. Стайков изразява тревогата си от все по-съвременното звучене на лентата си. „Филмът, показвайки насилието, воюва срещу насилието“, „…разглежда екзистенциални проблеми, като живота и смъртта…, но най-важното, този филм е срещу фанатизма.“ – заявява Людмил Стайков.

Дама, чиято сватба е била въстановка на сватбата във „Време разделно“, казва пред камерата на Зорница София: „Модерният човек разбра, че парите и лукса не ти дават това, което ти дава българщината, което ти дава твоя корен.“ Стайков казва още, че чрез този филм е опознал света и хора около себе си, а планината като че ли е прегръщала страданията на хората и ги е пазила.

Написаният само за 45 дни роман на Антон Дончев, „Време разделно“, който е в основата на едноименния филм, режисиран от Людмил Стайков, е превеждан на множество европейски езици. Първото му издание е през 1964 г. Сюжетът на книгата, засягащ масовото ислямизиране на населението в Родопите през XVII век, и до днес вълнува читателите и романът заема призовото второ място в класацията на БНТ „Голямото четене“, след „Под игото“ на Иван Вазов.