Детски филми: от Мики Маус и Том и Джери до модерните класики

Началото на рисуваните филми е поставено през първата половина на XX в. с филма „Humorous Phases of Funny Faces“ (1906 г.) на ученика на Томас Едисън – Джеймс Стюарт Блактън. Този период се характеризира с експериментиране върху техническите възможности, детайлността на рисунките и мелодиите, съпровождащи картините. Малко по-късно характерно става изписването на репликите в „балончета“, подобно на текста в комиксите.

Дължината на първите анимационни филми е по-малко от десет минути, а сред първите герои е котаракът Феликс. Забавната черна котка с антропоморфни черти, която попада в различни сюрреалистични ситуации, е създадена в ерата на нямото кино. За първи път тя се появява във филма „Feline Follies“ през 1919 г. Произходът й е оспорван. Не е ясно дали неин създател е австралийският карикатурист и филмов предприемач Пат Съливан, който е собственик на авторските права върху героя Феликс, или заслуги за появяването й на бял свят има американският аниматор Ото Месмер, който е главен аниматор в студиото на Съливан. Сигурно е обаче, че Феликс излиза от студиото на Съливан и става част от поп-културата на 20-те.

Няколко години по-късно се появява човекоподобната мишка, създадена от Уолт Дисни и Уб Айуъркс – Мики Маус. За първи път Мики излиза наяве с приятелката си Мини през 1923 г. на страниците на вестник. Първата лента със забавните мишки „Plane Crazy“ е пусната на 15 май 1928 г., но тя няма особен успех сред критиката. Затова компанията „Уолт Дисни“ приема за тяхна рождена дата 18 ноември 1928 г., когато излиза рисуваният филм „Steamboat Willie“. С него е поставено началото на озвучената анимация. Две години по-късно се появяват и първите комикси с героя, нарисувани от Флойд Готфредсън. Още същата година комиксите с Мики и Мини достига и до Европа.

Мики Маус поразително прилича на по-ранния си образец Осуалд Щастливия заек. Осуалд е създаден от Уолт Дисни за „Юнивърсъл“, откъдето по-късно авторът е уволнен заради поискан по-висок бюджет за филмчетата. Мястото му е заето от художниците от екипа на Дисни, които продължават работата върху образа на заека. След появата на филмите за Мики Маус обаче, Осуалд губи популярността си. Компанията „Уолт Дисни“ си връща правата върху заека чак през 2006 г.

През следващия етап (времето на Голямата депресия), въпреки че анимацията все още е късометражна, черно-бяла и залага на карикатурен стил, се забелязва технически напредък – филмите са озвучени, а детайлността на рисунките е задълбочена. Типичен персонаж за този период е създадената от Макс Флейшър Бети Бууп.

Дебютът на Бети е на 9 август 1930 г. в анимацията „Dizzy Dishes“. Макар че звездата от нямото кино Клара Боу често е сочена като прототип на героинята, оказва се, че всъщност Бууп е карикатура на певицата Хелън Кейн, а съвсем в началото персонажът е създаден като антропоморфен френски пудел. Макс Флейшър окончателно показва Бети Бууп като персонаж с човешки характер в рисувания филм „Ani Rags“ през 1932 г. Тя е уникална сред жените анимационни герои, защото, въпреки несъразмерно голямото си бебешко лице, с дрехите и тялото си представя сексуалността на жената. В този период, тъй като рисуваните филми са прожектирани преди пълнометражните, анимацията е насочена предимно към възрастните зрители, които посещават киносалоните.

През 1937 г. от студиото на „Уолт Дисни“ на екран излиза първият пълнометражен рисуван филм по едноименната приказка на Братя Грим – „Снежанка и седемте джуджета“. Филмът има огромен успех – освен големите приходи и това, че печели „Оскар“, номиниран е също за най-добра музика към филм. Саундтракът е написан от Франк Чърчил (създателят на музиката на „Бамби“ (1942 г.) и в него са включени песни като „Some Day My Prince Will Come“, „Heigh-Ho“ и „Whistle While You Work“. С появата на „Снежанка и седемте джуджета“ е поставено началото на нова ера в анимацията.

Няколко години по-късно, през 1940 г., излизат наяве и рисуваните персонажи на Уилям Хана и Джоузеф Барбера – Том и Джери. Още с първите си епизоди палавите котка и мишка печелят както любовта на публиката, така и цели седем „Оскара“. Въпреки че рисуваните филми вече са озвучени, двамата герои рядко говорят. За по-внимателните зрители е ясно, че в първия епизод котаракът е наречен Джаспър. През 2005 г. излиза и пълнометражният филм „Том и Джери: мисия до Марс“ („Tom and Jerry: Blast Off to Mars“).

От същия период сред любимите анимационни герои попада човекоподобният заек – притежател на „Оскар“ и звезда на Алеята славата – Бъгс Бъни. Героят може да бъде видян в продуцираните от „Уорнър Брос“ анимации на „Весели мелодии“ и „Шантави рисунки“. Любимата му реплика е „Е, как е, приятел?“. Типичен за него е нюйоркският му акцент. Освен в различните кратки серии и телевизионни шоута, Бъгс Бъни и неговите приятели се появяват също в игралните филми „Space Jam“ (1996 г.) и „Looney Tunes: Back in Action“ (2003 г.).

Сред най-касовите 2D рисувани филми (чак до появата на „Немо“ (2003 г.), с печалба от 783 млн. долара, е продукцията на „Уолт Дисни“ – „Цар лъв“. Лентата е прожектирана за първи път на 15 юни 1994 г. и е част от поредицата „Класически анимационни филми“. Печели също „Златен глобус“ за най-добър филм, както и два „Оскъра“ за композираната от Елтън Джон музика към филма. След успеха на първата лента, по-късно се появяват продълженията „Цар лъв 2: Гордостта на Симба“ (1998 г.) и „Цар лъв 3: Хакуна матата“ (2004 г.).

Първият пълнометражен 3D анимационен филм, направен изцяло с компютри, е режисираната от Джон Ласитър продукция на „Пиксар“ – „Играта на играчките“. След успеха на късометражния филм „Tin Toy“, произвеждащата кратки компютърни анимационни филми компания „Пиксар“ е помолена от „Дисни“ да създаде пълнометражна компютърна анимация. Първият сценарии е отхвърлен от „Дисни“, но по-късно е пренаписан и одобрен. Премиерата за САЩ е на 22 ноември 1995 г., а за Европа на 17 март 1996 г. Филмът е номиниран за „Оскар“ в три категории (музика за мюзикъл или комедия, оригинална песен, сценарии), а режисьорът Джон Ласитър получава специална награда за изключителен принос към киното. През 1999 г. излиза „Играта на играчките 2“, през 2005 г. продукцията заема място в Националния филмов регистър на САЩ, а през 2010 г. излиза и третата част – „Играта на играчките 3“.

След зараждането на компютърната анимация, на големия екран излизат филми за деца, които печелят не само тяхната любов, но и тази на родителите им. Между най-популярните анимирани филми попада базираната на книгата с приказки на Уилям Стийг история за симпатичното зелено чудовище „Шрек“. Филмът се появява на 18 май 2001 г. Същата година наградите „Оскар“ въвеждат специална категория – за най-добър анимационен филм. Така „Шрек“ се превръща в първия филм, спечелил тази награда.

По-късно излизат и продълженията на филма – „Шрек 2“ (2004 г.), „Шрек Трети“ (2007 г.) и „Шрек завинаги“ (2010 г.). Подобна е съдбата на филма „Ледена епоха“, който също има номинация за най-добър анимационен филм на „Оскарите“. Първата част излиза през 2002 г., а останалите няколко години по-късно „Ледена епоха 2: Разтопяването“ (2006 г.), „Ледена епоха 3: Зората на динозаврите“ (2009 г.) и „Ледена епоха 4: Континентален дрейф“ (2012 г.).

С появата си, подобно на приказките, рисуваните филми не са насочени към детската публика. Анимацията започва да се възприема като забавление предимно за най-малките по-късно. Това обаче не означава, че възрастните тайничко не запазват любовта си към изпълнения с мечти вълшебен свят, който обещават рисуваните филми. Днес анимацията активно участва при изработката на реклами, за увод към различи телевизионни предавания, а дори в игрални и документални филми.