Джобс през погледа на Холивуд

Биографичните филми са като приказките – в тях има от всичко по малко: вълшебство, щастие и тъга, красота, но и неприязън. Те следва да изрисуват толкова добре живота на една личност, че да станат портрет към душата му. Да вникнат в малките детайли, които движат цялостната структура. Да извървят отново пътя на героя, заедно със зрителя.

Филмът с лаконичното име „Джобс“ не се вписва съвсем в тази рамка. Той е едно доста претенциозно и все пак достатъчно достоверно изображение на живота на съоснователя на компанията Apple Inc. – Стив Джобс. Качеството на продукцията е поставено под въпрос, след като излиза малко след смъртта на героя, но все пак е една приемлива биография.

В главната роля виждаме Аштън Къчър, познат от множество комедии, сред които и два ситкома: „Шеметни години“ и „Двама мъже и половина“. Сега пред него стои тежката задача на биографичната роля. Актьорът наистина се труди усърдно, за да пресъздаде максимално достоверно персонажа си. Къчър тренира три месеца, за да развие походката на Джобс в опит да изиграе най-пълнокръвно образа. Освен че играе добре, той и поразително прилича на протагониста.

Техническият гений Стив Возняк е изигран от Джош Гад. Интересен факт е, че истинският Возняк не одобрява тази версия и работи като сътрудник по друг биографичен филм за Стив Джобс, който ще носи името на създателя на Apple Inc. и ще излезе през 2015 г. В него ще вземат участие Кейт Уинслет и Майкъл Фасбендър.

„Джобс“, режисиран от Джош Стърн, започва със Стив от 21-и век, когото всички добре познаваме. И ни връща 30 години назад, където младият още предприемач ходи бос, отказва да посещава колеж, отдава се на купони и наркотици и изучава калиграфия.

С напредването на историята портретът бавно претърпява метаморфоза, като ни устройва среща със свадливия Джобс. Това е завладяващият човек, който използва всеки, когото обича, за да се изкачи по стълбичката на успяха. Превръща се в мъжа, който не уважава другите, не признава дъщеря си и смята всички около себе си за идиоти.

Това, което трябва да бъде признато на филма, е, че не представя Джобс като вундеркинда, когото всеки е очаквал да види. Все пак остава усещането, че той е по-умен от тези около него, включително и от екипа му. „Червеят в ябълката“ тук е плоскостта на портретирането. Страстта, самовлюбеността и диктаторските наклонности са отразени, но сякаш дълбочината на комплексната мечтателска душа не е показана изцяло.

Самата продукция е разкроена неправилно. Началото е по-подходящо за край. А завършекът на филма ни оставя на място, откъдето не виждаме промяната в героя, която са се опитали да ни покажат. Пъзелът сякаш не е нареден и много от парчетата или са изгубени, или съвсем леко загатнати. Като семейната нишка например. Вместо затрогващи, има твърде сантиментални части. И все пак някои моменти са представени доста добре – от бърникането по платките в гаража до срещите в луксозните офиси.

Истината е, че с този или без този филм, Стив Джобс ще остане в историята. Човек, който успява да се адаптира във всяка ситуация, дори когато е уволнен от компанията, създадена от самия него. Лидерските му качества са безспорни, както и стремежът му за постигане на целите. Затова е и един от най-харесваните и противоречиви образи на нашето време.

Обичан или мразен, Джобс е определян като идеолога, който надскача времето си, мечтателя, който извършва индустриална революция отвъд представите. Той черпи идеи от предложенията на другите, за да вдигне летвата толкова високо, че да надскочи дори себе си. И то няколко пъти.

Това е иноваторът, който, чрез магията на ябълката и своята упоритост, се превръща в умел предприемач с нюх за продажби и усет за пазара. Човек, който наистина знае как да представи нещо, за да грабне масите. Защото, както самият той казва, хората не знаят какво искат, те имат желание ти да им покажеш.

Има няколко филмови проекта за Стив Джобс, които по един или друг начин отразяват същността му. Но може би най-въздействаща, опростена, но и достатъчно детайлна равносметка на неговия живот си остава собствената му реч пред студентите от Станфорд. Там човекът, който вижда възможностите и ги използва по най-добрия начин, разказва три кратки истории. Чрез тях синтезирано доказва, че са нужни само няколко житейски черти между точките, за да свържем живота си и да го живеем, без да съжаляваме.

„Единственият начин да вършиш страхотна работа е да обичаш това, което правиш. Ако не сте го открили още, продължавайте да търсите. Не се примирявайте.“

Това казва човекът, който на 30 години, след като е изградил империя, започва всичко отначало. Предприемачът, който създава филмовата компания за анимационни продукции Pixar, чийто първи филм „Играта на играчките“ е изцяло компютърна анимация. Изобретателят, който се издига над конкурентите си със своите iMac, iPhone, iPad и iPod.

Едни го смятат за гений, променил света, в който живеем, а други за находчив бизнесмен, който умело успява да продаде чужди идеи и продукти. Факт е обаче, че той има огромно въздействие върху аудиторията и надхвърля мечтите, които много от нас си поставят.