Spisanie.to

Дякон Левски – когато бездарието получи шанс

Филмът на Максим Генчев “Дякон Левски” отприщи потоп от отрицателни мнения след излизането си на екран, заради начина на представяне на националния герой Васил Левски, както по отношение на самия персонаж, така и на цялостното качество на филма.

Максим Генчев е сценарист, режисьор и изпълнител на една от ролите във филма за Апостола. Актьорският опит на Генчев е предимно в театъра, а в киното, макар и в повече от една продукция, само се появява на екран. Има реализирани два игрални и един документален филм като сценарист и режисьор.

Идеята на Генчев за филм за Васил Левски се заражда още през 90-те години. “Дякон Левски” излиза на екран в началото на 2015 г. след години опити за намиране на адекватно финансиране. Първоначално през 2012 г. се правят опити да се съберат пари от дарения и спонсори, но това се оказва крайно недостатъчно за набиране на финансов ресурс за филм с огромен мащаб, какъвто замисля Максим Генчев. На следващата година екипът на “Дякон Левски” кандидатства за финансиране пред Националния филмов център, но филмът се класира последен и не получава субсидия.

За късмет на амбициозния Генчев, все пак се намира финансиране в лицето на Златина Филипова, естетичен хирург, който работи в Дубай. Ако трябва да се съди от изказванията й за различни медии, една от основните й подбуди да финансира филма е да сбъдне мечтата на сина си, който иска да играе в киното. Творческият процес стартира, този път с пълна сила, движен от амбициите на Генчев и Филипова, за да може един ден да повали гледалите го в недоумение от това, какво точно са изгледали.

Въпреки всички основателни отрицателни мнения и явната липса на качество, “Дякон Левски” все пак има положителни черти. Огромните амбиции на Максим Генчев проличават и се вижда, че за филма е положен много труд, независимо от крайния резултат. Множество пейзажи от цялата страна, заснети в цвят и светлина, които носят духа на българското и създават усещане за присъствие на зрителя на мястото. Музиката на формация “Исихия”, която звучи по време на филма, допълва усещането за национален дух. Големият екип от актьори и огромният набор от статисти правят филмовата среда жива и разнообразна.

Уви, с тези три плюса, положителната страна на филма се изчерпва. Дори тези страни на “Дякон Левски” са “осакатени”. Режисурата и операторското майсторство лишават зрителя от възможността да се наслади пълноценно на пейзажите (въпреки живите цветове). Музиката звучи твърде малко, на фона на близо 4-часовия филм, а в разнообразието от персонажи и статисти, което не е добре “овладяно” от Максим Генчев, зрителят може да загуби представа кой кой е.

Грандиозните цели, които си поставя Максим Генчев при замисъла на “Дякон Левски” и при работата по филма, повече от явно надхвърлят възможностите му. Генчев заявява, че не прави документален или строго исторически филм, а художествен, и иска да представи Васил Левски такъв, какъвто го вижда той самият. В този ред на мисли, това донякъде оправдава липсата на историческа достоверност или някои “пропуски” при изграждането на Апостола.

Въпреки това Максим Генчев се проваля като сценарист на филма. За почти 4 часа, “Дякон Левски” проследява “целия” живот на Апостола – от раждането до обесването му. Филмът има доста основни сюжетни линии и множество прескачания напред и назад във времето, които неминуемо накъсват повествованието. Персонажи идват и си отиват един след друг. Едни епизоди като че ли остават без край, а други пък завършват бързо-бързо. Върху едни моменти от живота на Васил Левски е акцентирано необосновано много, а на други (които далеч не е нужно да са исторически достоверни на сто процента, но би трябвало да са ключови) въобще не е обърнато внимание. Липсва изграждане на мрежа от комитети, няма скривалища из целите Балкани, Васил Левски не е майстор на дегизировката.

Човекът-оркестър Генчев още по-жестоко не успява да се справи и с режисурата. Актьорска игра, подходи при заснемането и монтирането, както и всички други аспекти на филма, които могат да бъдат повлияни пряко от режисурата, са силно обременени от решенията на Генчев. Макар и да не е ясно колко голяма заслуга за абсурдните отигравания, насичанията и прекомерно кратките кадри има и останалата част от екипа, Максим Генчев със сигурност държи първенството по неадекватност. Трудно е да се опише колко много екшън сцени са заснети с дълги кадри на забавен каданс и колко сцени на ежедневни дейности са заснети толкова динамично, че не просто не става ясно какво се вижда, а дори се натоварва възприятието.

Неестествеността на действията на персонажите в “Дякон Левски” също надхвърля възможностите на човешките възприятия за сериозното. Два примера могат да опишат твърде силно целия филм в това отношение. Васил Левски, при вида на учителка, в която предполагаемо се влюбва от пръв поглед, реагира като персонаж от анимационен филм – зяпа безмълвно и неподвижно “часове” наред, а след това, за да се осъзнае, разтриса глава като мокро куче. Христо Големия, когато Апостолът скача, за да го спаси от заптие, отново изключително дълго екранно време стои замръзнал на едно място и се оглежда, а когато се опомня извиква “Лъвски скок”. И двете сцени са силно повлияни от всепоглъщащия всичко във филма забавен каданс.

При избора на актьорски състав, Максим Генчев казва, че не е искал “звезди” във филма си. Единственият по-известен актьор във филма е Николай Сотиров. Това, до голяма степен, е плюс за “Дякон Левски”, тъй като не виждаме познати и “изтъркани” физиономии, а разнообразие от нови, истински лица. За жалост на зрителите, а може би и на самия Максим Генчев (ако си дава сметка за това), актьорската игра, при повечето изпълнители, е крайно лоша и натрапчива.

Симеон Филипов – синът на Златина Филипова (чиято мечта се сбъдва), макар и неопитно дете, просто не успява да влезе в ролята на малкия Левски. Отсъстват и всякаква физическа и говорна култура. В общи линии, същото може да се каже и за самия Максим Генчев, който, макар и с по-добра дикция, еднакво неадекватно изиграва Мохарам Бей. На общия фон все пак има актьори, които успяват да се откроят с добра игра. Веселин Плачков, който играе зрелия Апостол, както и Стоян Цветков, който влиза в ролята на Христо Големия, ако изключим няколкото наистина нелепи сцени с тяхно участие, правят много добро впечатление и показват потенциал, който би могъл да бъде развит.

Като обобщение на всичко казано до момента, “Дякон Левски” трудно би могъл да достави някакво удоволствие като произведение на изкуството. Дори напротив – с всичките си лоши черти, филмът на Максим Генчев може да остави с пръст в уста дори най-предубедения зрител, отишъл в кино салона с предварителната подготовка, че може да се сблъска с нещо наистина лошо. Доброто желание на Генчев и големите му амбиции, за съжаление, се оказват неоправдани.

Божидар Николов

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор