Spisanie.to

Жорж Мелиес. Илюзия ли е реалността?

Жорж Мелиес (Maries-Georges-Jean Méliès) е определян като киномагьосник – звание, което дължи на лекотата, с която разкрива различните пластове на реалността и ги подчинява на своето въображение. Ролята на прелюдия към магията на киното осъществява работата му като илюзионист в театъра на Робърт Худин.

Филмите, които твори, са по-скоро сцена, на която изнася представление и магия, чрез която пленява зрителите. Късометражният ням филм, с който постига забележителен успех, e „Пътешествие до Луната“ (в класацията на стоте най-велики филми на XX век). Само дванадесет минути са необходими на Мелиес, за да „из-ум-и“ публиката със запомнящата се сцена от филма, в която космически кораб влиза в окото на Луната. Смятан за създател на едни от първите фантастични филми и напомнящ за стила на Жул Верн, Мелиес задава началото дори на филмите на ужасите със своята продукция „Къщата на дявола“, 1896 година.

„От Земята до Луната“ (1865) на Жул Верн и „Първите хора на Луната“ (1901) на Хърбърт Уелс вдъхновяват създаването на „Пътешествие до Луната“, който е четиристотният и най-емблематичен за творчеството на Мелиес филм. Бюджетът му, на стойност 10 000 франка, надхвърля приетата за разумна по онова време инвестиция, но изключителният успех на филма оправдава поетия риск.

Обществената реакция, която предизвиква „Пътешествие до Луната“, е толкова силна, че става повод мнозина в киноиндустрията да предприемат действия за неговото нелегално копиране и разпространението му под различни имена. Успехът, който Томас Едисън постига, в резултат на незаконно направено копие и прожектирано в САЩ, носи големи приходи, които той обаче не споделя с Жорж Мелиес. Подобни действия на големите компании не след дълго довеждат Мелиес до банкрут и го принуждават да се оттегли. На по-късен етап, той все пак получава заслужено признание – награден е с ордена на Почетния легион, връчен му от Луи Люмиер.

За реализирането на филма, отнело четири месеца, Мелиес не пести средства и ресурси – самият той участва в главната роля, влиза в ролята на режисьор, продуцент и фотограф. Сам избира декорите и костюмите. Но не спира дотук – наема акробати от „Folies Bergere“, които да изиграят лунните жители и танцьори от балета „Châtelet“ за ролята на сътрудниците. Сценарият на филма се състои от тридесет скеча без реплики.

Началото илюстрира научен конгрес на френското астрономическо общество. На тази среща се представя идеята за пътуване до Луната чрез изстрелването на космически кораб-ракета. Идеята е приветствана от мнозинството, но един от членовете на съсловието има силни възражения. Петима изтъкнати изследователи (Nostradamus, Alcofrisbas, Omega, Micromegas и Parafaragamus) склоняват да се заемат с предизвикателството и започват своята подготовка. Следва изстрелване на обекта и неговото „кацане“ в дясното око на Луната, чието „лице“ гримасничи – сцена, която става нарицателна за целия филм.

Върху лунната повърхност изследователите откриват присъствието на така наречените Selenites (местните жители), които, смутени от неканените гости, се опитват да прогонят „земляните“. След сблъсък с лунните хора, изтъкнатите учени биват отведени при краля на Луната. Успели да се измъкнат и от кралския двор, те се връщат обратно в кораба – с изключение на Президента, който остава отвън. Той успява с помощта на въже да се закачи за кораба, като за края на въжето се хваща и един лунен жител. Успешно „приземени“, в крайна сметка, изследователите са посрещнати с аплодисменти и почести.

Жорж Мелиес предизвиква революция в света на киното, използвайки настъпващите промени в мозъчната активност, особеностите на човешките сетива за фокусиране върху обекти, създаващото се възприятие за движение и илюзорното усещане за непрекъснатост. Въздействието на всички тези ефекти е подсилено от естествената склонност на Мелиес да трансформира реалността.

Въпреки че филмът се прожектира черно-бял, той има свое цветно копие, което дълго време се е смятало за безвъзвратно изгубено. Макар и открито, неговото възстановяване отнема дълъг процес на реставрация, чийто резултат бива показан на Международния филмов фестивал в Кан на 11 май 2011 година. През 1999 година започва химическата обработка на копието, а през 2002 година Серж Бромбер, собственик на Лобстър Филмс, преснима лентата кадър по кадър и цифровизира всеки един от тях. През 2010 година техническият напредък в Холивуд позволява пълна реставрация на лентата. Така цветният носител на „Пътешествие до Луната“ възкръсва сто и девет години след своето създаване. А необходимата сума за неговото възстановяване е четиристотин хиляди евро.

Ангелина Делчева

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :