Spisanie.to

Зад облаците винаги има слънце

„Това е моята история – за това как се озовах в Европа, а съм роден в Тибет!“

По-долу може да прочетете един разговор за късмета, спасението, и безграничната обич към семейството, корените и традициите, към които неизменно пак се връщаш – макар и късно.

Това е разговор с Магмар Уангду Райт – тибетски активист, с който имате възможността да се запознаете на 08.10 в Euro cinema от 18:30 часа, като преди това може да проследите съдбата на Тибет отблизо, благодарение на филма „Слънце зад облаците“.

Този филм, както и срещата с Магмар Уангду Райт няма да ви оставят безразлични. Така че ако си търсите предизвикателство – ето го пред вас!

Магмар Уангду Райт: Често се шегувам, че съм „Made in Tibet“, защото в днешно време много стоки са „Made in China“!
Роден съм през 1957-ма, а войната започна през 1959-та.
Заедно с баща ми, баба ми, дядо ми и леля ми успяхме да избягаме от Тибет в Индия, но майка ми не успя.
Така в Индия аз вече бях полусирак и постъпих в дом за деца, защото баща ми не можеше да се грижи за мен, заради работата си.
През 1961 година бях сред първите 20 деца, които бяха осиновени в Швейцария!
Това се случи на 13 август, когато беше издигната Берлинската стена.
Години по-късно майка ми ми каза: „В този ден много деца изгубиха свободата си, а ти спечели своята.“
Вече бях спасен, бях в нов свят, можех да получа образование.
Там, където израснах имаше само две тибетски деца и аз напълно забравих тибетския език! Научих се да говоря швейцарски немски език, както и английски. Но тибетския… напълно забравих и то съвсем скоро.
Когато станах на 19 години реших да се поинтересувам от тибетските си корени, а швейцарското ми семейство ме подкрепи напълно.
Така след 15 години раздяла се срещнах с биологичния си баща! Когато го видях исках да стисна ръката му, да го приветствам – а той се приближи към мен и докосна главата си до моята! Това е тибетски обичай, а аз не го знаех! Изпаднах в културен шок!
Един млад тибетски момък ми каза: „Това е твоят баща.“ – аз имах нужда някой да ми превежда, защото не знаех тибетски, а поколението на баща ми не е образовано, не знаят английски.
Това беше един от най-важните моменти в живота ми, в който осъзнах „Аз съм тибетец – не само отвън, но и отвътре.“ След това постепенно се върнах към корените си, научих и тибетски.

Инес Райчева (Spisanie.to): Смятате ли се за късметлия, че сте бил осиновен?
Все пак точно по това време в Тибет са настанали страшни времена.

Магмар Уангду Райт: Със сигурност не съжалявам.
Благодаря на осиновителите си за всичко, което са направили – имах хубав живот, с много възможности. Те бяха изключително позитивни хора, бяха добре настроени към моята националност, уважаваха я и ме подкрепяха да не я забравям.
Родителите винаги трябва да дават любов и внимание на своите деца – това е най-важното.

Какъв е според Вас ключът към по-добър свят?
Е, може да не е само един… Но как мислите, че можем да го постигнем?

Това е много голям въпрос!
Мисля, че всеки ден трябва да живеем щастливо, но водейки смислен живот.
Не да се интересуваме само от материалното, но да търсим и по-дълбоки смисли.
Много е важно да си отговорим на въпросите „Кой е моята идентичност?“, „Каква е моята сила?“, „Как искам да се развивам?“.
Трябва да разработваш свои идеи, да се присъединиш към различни организации – да си деен, да си буден! Винаги трябва да мислим позитивно, ако искаме един по-добър свят!
А и всеки човек трябва да посее своето семенце и да се грижи за него – да го полива, да го отгледа, докато се превърне в красиво цвете.

Какво можем да направим, ако аз, или който и да било друг в България иска да помогне на тибетците в Тибет?

Има сдружение „Приятели на Тибет в България“ (страница във Фейсбук), може да се свържете с тях, да помогнете с каквото можете и желаете!
Така наистина можете да сте в подкрепа на тибетци.
Ще е страхотно, ако българите искат да помогнат, защото в това сдружение човек може да се почувства уютно, сякаш е със собственото си семейство, да се запознае с нови хора!

Като гледам отношението срещу тибетците, показано в „Слънце зад облаците“ се чувствам изключително наранена и се чудя как хората могат да бъдат толкова жестоки един към друг?!

Да, случващото се е ужасно.
Полицаите, които се държат грубо с тези хора следват команди, сляпо следват нечии заповеди! Това е лошото – че можем да мислим, а не го правим, нормално човешко същество не би постъпило така!
Китай има полза от това да държи Тибет в плен, а не осъзнава колко много погубва!

Кой е най-хубавият Ви спомен, свързан с Тибет, с родителите Ви?

Нямам детски спомени, от времето, когато съм живял там, защото го напуснах на две годишна възраст. Но леля ми ми е разказвала какво дете съм бил, понеже изгубих майка си много рано.
Като се срещнах с баща си след 15 години раздяла, веднага разбрах, че не можем да говорим един език, но сърцата ни се разбират!

Инес Райчева

добави коментар

Анкета

Къде ще празнуваме Коледа и Нова година?

Реклама

Следвай ни в :