Spisanie.to

Зад стените на едно нормално домакинство

Разговор с Георг Шьонхартинг

Това е историята на шест жени, които живеят заедно в едно домакинство в Берлин.

И шестте имат различни психични проблеми, а режисьорът на филма Георг Шьонхартинг (Georg Schönharting) проследява живота им в продължение на цяла година!
Той дори дава камери на жените, което им позволява освен да бъдат заснемани от него, да го правят и сами, показвайки случващото се в дома им.

Това е една дълбоко човешка история – тук не става въпрос само за хората с ментални или други проблеми.
Тук става въпрос за хората изобщо – за тяхната гледна точка, за техния свят, за техните лични преживявания.
Чрез този филм ние можем да бъдем съпричастни с всичко това, и както един от участниците в проекта казва „Всеки човек си има неговата истина…“.
Не случайно филмът носи заглавието „Едно нормално домакинство“ ( „Just an Ordinary Household“)

Филма може да гледате в Euro Cinema, като част от фестивала Sofia Biting Docs на 6.10 от 20:15ч, както и на 11.10 от 19:00ч.

Следва интервюто за Spisanie.to с режисьора Георг Шьонхартинг, което гарантираме, че ще ви накара да се замислите и да видите една друга гледна точка!

Инес Райчева (Spisanie.to): Как Ви хрумна идеята да направите този филм?

Георг Шьонхартинг: Идеята ми първоначално беше единствено да дам на тези шест жени камери, и те да снимат себе си.
Но след като опитах това видях, че не са толкова заинтересовани да се снимат, колкото животът им да бъде на фокус, да го покажат.
Защото обикновено чувстват че са отритнати, че са вън от обществото, и че никой не се интересува от тях.
Хората не искат да ги слушат и да им обръщат внимание. Те бяха изключително радостни, когато отивах при тях и им показвах, че се интересувам от живота им!
Това е основното в този проект – че те разбраха, че има хора, които искат да ги гледат, да ги чуят. Да разберат кои са.

Инес Райчева (Spisanie.to): Какво научихте за хората с ментални увреждания от срещите си с тези жени?

Георг Шьонхартинг: Всъщност си дадох сметка, че те са съвсем нормални, в смисъл, че имат същите желания, същите чувства и мечти като всички останали. Това искам да покажа на обществото – че тези хора заслужават внимание и уважение колкото всички нас.

Инес Райчева (Spisanie.to): Това ми хареса във филма! Това е ценното, според мен. В България имаме същите проблеми, за които говорите. Чудех се дали е така и при Вас, мислех, че имате напредък в това отношение?

Георг Шьонхартинг: Може би при нас (в Берлин, Германия) те се чувстват по-спокойни и разполагат с повече средства.
Но и тук хората не ги приемат на сериозно – дават им пари, дават им място, на което да живеят, осигуряват им хора, които да се грижат за тях, но се отнасят с тях като с деца.
Освен това се прави всичко възможно да се предотврати раждането на такива хора – когато се види, че плодът е увреден е вече някак нормално да се направи аборт, и в такива ситуации се мисли, че човек, който е увреден просто не е необходим, той става ненужен.
И след 20-30 години хора със сериозни увреждания вече могат и да не съществуват! За което безкрайно бих съжалявал, защото самият аз съм научил много от тях! Те може да са специални, но имат не по-малко ценни качества от хората без увреждания!

Инес Райчева (Spisanie.to): Защо решихте да покажете тези записи и да направите хората съпричастни с преживяното от Вас?

Георг Шьонхартинг: Желанието ми е да споделя тези страхотни моменти, които имах в това домакинство! Тези жени са изключително одухотворени, забавни, пълни с желание за живот! И аз съм щастлив, че имам шанса да ги познавам – можем да научим много от тях и техните умения.

Инес Райчева (Spisanie.to): Как реагираха шестте главни героини, когато видяха филма?

Георг Шьонхартинг: Бяха много радостни, че виждат себе си на екрана! По-големият проблем беше с професионалистите, които се грижат за тях – бяха малко разочаровани, че филмът изглежда толкова сериозно.

Инес Райчева (spisanie.to): Мислите ли, че днес е трудно човек с ментални проблеми да се интегрира в обществото? Дали е по-лесно от преди 15 години, или от преди 20 години?

Георг Шьонхартинг: В Германия хората с увреждания разполагат със средства и се правят опити да бъдат интегрирани, но те все пак стоят някак отвън.
Дори специалистите, които се грижат за тях всъщност не гледат на тях по правилния начин. С филма искам да покажа, че няма причина никой да се чувства застрашен от тези хора, напротив – те самите заслужават и искат да се отнасят с тях като с всеки друг. Искат да ги приемат на сериозно. Как се справяте с това в България?

Инес Райчева (Spisanie.to): Основен проблем, според мен е, че обществото не е достатъчно информирано – масово нямаме представа как да се държим с тези хора, как да говорим с тях, което ни кара да се чувстваме неудобно и да избягваме контактите си с тях. А и при нас хората с увреждания не разполагат с достатъчно средства – те просто не живеят добре или поне голяма част от тях.

Георг Шьонхартинг: Важно е да се отнасят с уважение към тях, да искат да ги интегрират, а съм забелязал, че хората ги е страх да питат, да говорят с тях.

Инес Райчева (Spisanie.to): А понякога не изпитват дори уважение и ги превръщат в обект на подигравки!

Георг Шьонхартинг: Трябва да промените това!

Инес Райчева (Spisanie.to): Съгласна съм, това зависи от всеки един човек! В тази връзка искам да Ви попитам кой е най-важният урок, който научихте благодарение на този проект?

Георг Шьонхартинг: Че всеки човек има специални дарби – всеки един от нас е интересен и специален!
И щом хората са различни, това е истински ценно, това е като подарък, който всеки може да поднесе на другия!

Инес Райчева (Spisanie.to): Как самият Вие се променихте по време и след снимките на филма? Какво се промени за Вас?

Георг Шьонхартинг: Първият път, когато трябваше да отида при тях се чувствах изключително уморен, а навън валеше и беше мрачно. Не бях в добро настроение, но все пак отидох и прекарах време с тях. И след това всичко се промени – след всяка среща с тях се прибирах щастлив вкъщи! Беше ми приятно да бъда в тяхната компания! Искаше ми се да продължи вечно – а сега вече гледам на тях като на приятели!

Инес Райчева (Spisanie.to): Това е изключително смислен филм, надявам се повече хора да го гледат! Имате ли послание към нашите читатели?

Георг Шьонхартинг: Правете любов!

Инес Райчева

добави коментар

Анкета

Къде ще празнуваме Коледа и Нова година?

Реклама

Следвай ни в :