Знаменитите роли на Робин Уилямс

На 11 август светът е разтърсен от новината за смъртта на един от най-обичаните актьори на всички времена – Робин Уилямс. Има хора, за които мислим, че ще живеят вечно – или поне 200 години. Хора, посветили живота си на киното и театъра, дарили усмивки и смях на милиони, понякога без да оставят за самите себе си… Но нека не запомняме този велик актьор като един „тъжен клоун“, смеещ се отвън, а плачещ отвътре. Нека си припомним неговите най-запомнящи се роли, с които успешно си проправя път към сърцата на хората – както чрез дълбоко драматичните си превъплъщения, така и чрез комедийните.

Роден на 21 юли 1951 г. в Чикаго, Илинойс, Робин прекарва детството си в Блумфийлд Хилс, Мичиган и Марин, Калифорния. След кратко изучаване на политология, през 1973 година кандидатства във висшето училище „Julliard School“, Ню Йорк, където специализира театрално изкуство. Проявява се като отличен студент, бързо усвояващ нови умения, но въпреки това през 1976 година прекъсва и се отдава на актьорска кариера, и то успешна от самото й начало.

Само две години след като младият Робин прекъсва следването си, успява да спечели сърцата на милиони зрители с ролята си на извънземния Морк от хитовия сериал „Морк и Минди“ (Mork & Mindy, 1978-1982). В него той проявява неповторимия си импровизаторски талант, благодарение на който през 1979 година печели „Златен глобус“ за най-добра мъжка роля. През 1997 година TV Guide поставя епизода „Смесените емоции на Морк“ на 94-то място в класацията си „100-те най-велики епизоди на всички времена“.

Поредна номинация „Златен глобус“ за най-добър актьор му носи участието във филма „Москва на Хъдсън“ (Moscow on the Hudson, 1984). Уилямс се превъплъщава в ролята на Владимир Иванов – руски саксофонист, работещ за Московския цирк, който получава необикновената за това време възможност да замине на турне в Ню Йорк, заедно с цирка. След множество перипетии, несполуки, но и забавни ситуации, героят му намира щастието, свирейки на любимия си инструмент.

В ролята си на водещ в радиото на военните сили на САЩ в комедията „Добро утро, Виетнам“ (Good morning, Vietnam, 1987) Робин отново разгръща импровизаторските си умения. Действието се развива в Сайгон през 1965 година, по време на войната във Виетнам, а героят на Робин – Ейдриън Кронауър, е нестандартен диджей, който постоянно се забърква в неприятности с ръководството, но променя дотогавашния скучен тон на сутрешното радиошоу, заливайки ефира с остроумия. Тази успешна роля му носи множество номинации, сред които и за „Оскар“.

Несъмнено ще запомним Робин Уилямс и с превъплъщението му в Джон Кийтинг, вдъхновяващ учител по литература в „Обществото на мъртвите поети“ (Dead Poets Society, 1989) – филм, спечелил „Оскар“ за най-добър сценарий. Нестандартният учител се оттласква от традиционните методи на преподаване, като по този начин събужда истински интерес към поезията у своите ученици. Качвайки се на чина, той нагледно демонстрира нова перспектива, нов поглед към света – друга гледна точка, от която всичко е различно, а късането на скучни страници от стари учебници се поощрява. Тази драматична роля носи на Уилямс втора номинация за „Оскар“.

Във филма „Хук“ (Hook, 1991), режисиран от Стивън Спилбърг, Робин играе порасналия Питър Пан с ново име Питър Банинг – успешен корпоративен адвокат, със съпруга и две деца. Питър, вече забравил детството си, е принуден да се върне в Невърленд, за да спаси децата си, отвлечени от стария му враг – злия Капитан Хук.

Друг хит от 90-те е „Мисис Даутфайър“ (Mrs. Doubtfire, 1993) – комедия, разкриваща на какво е способен един мъж, за да бъде близо до децата си. Комедиант с детска психика, Дениъл Хилард не съумява да се справи с елементарни семейни задължения. Жена му иска развод, в процеса на който е взето решение Дениъл да вижда децата си само веднъж седмично. Решен на всичко, за да ги вижда всеки ден и да поправи грешките си, той се преоблича като възрастна жена и става тяхна детегледачка. Мисис Даутфайър обаче не подозира колко трудно ще се окаже това превъплъщение. Една от най-запомнящите се комедийни роли на големия актьор несъмнено е тази.

Във фантастичния приключенски филм „Джуманджи“ (Jumanji, 1995) Уилямс изиграва ролята на Алън Париш, случайно натъкнал се на древна игра, която го запраща в мистичния свят на джунглата за 26 години – свят на опасни приключения, поставящи на изпитание както физическите, така и моралните сили на човека.

Комедийният талант на Робин Уилямс се развихря и във филма „Флабър“ (Flubber, 1997), в който играе ролята на смахнатия, но чаровен професор Филип Брейнард. Той е толкова очарователно разсеян, главата му е пълна с мисли и идеи за нови изобретения дотолкова, че два пъти пропуска собствения си сватбен ден. И точно в деня на третата дата за сватба, той изобретява Флабър – вещество, приличащо на гума, което премахва гравитацията, а при допир с предмети и хора, ги кара да летят, но приключенията и трудностите за професора тепърва предстоят.

Уилямс печели заслужен „Оскар“ за най-добра поддържаща роля с драмата „Добрият Уил Хънтинг“ (Good Will Hunting, 1997), в която играе психоаналитик от Бостън, на име Шон Макгуайър, който вдъхва кураж на пациента си Уил (Мат Деймън) да пребори страховете си. С тази емоционална роля Робин Уилямс доказва зрелия си актьорски талант, способността си не само да разсмива, но и да въздейства по неповторим начин.

Поредна номинация за „Оскар“ и „Златен глобус“ идва с филма „Пач Адамс“ (Patch Adams, 1998), в който главният герой Хънтър „Пач“ Адамс е доктор, лекуващ по нетрадиционен начин пациентите си – чрез смях. Приятна комедия, създадена по реална биография на лекар, чиито странни методи се оказват ефективни. Робин Уилямс изиграва тази роля по съвършен начин, въздействайки и на самите зрители чрез метода на Адамс.

„В какво се превръщат мечтите“ (What Dreams May Come, 1998) отново разкрива таланта на Уилямс да пресъздаде незабравим драматичен образ. Всеотдайният съпруг Крис Нилсън губи двете си деца в катастрофа, а година по-късно умира самият той. Тримата се озовават в Рая, но жена му, която малко след неговата смърт се самоубива, не може да ги последва там. Решен на всичко, за да събере отново семейството си, Крис се отправя на пътешествие към Ада, изпълнено с множество препятствия. Фантастична история за силата на любовта и за това на какво е способен човек, за да превърне болката си в сила, а мечтите – в реалност.

Не можем да пропуснем превъплъщението на великия актьор в робота Андрю от научно-фантастичната лента „Двестагодишен човек“ (Bicentennial Man, 1999). Андрю е закупен от семейство Мартин, за да помага в домакинството, но почти веднага е намразен от по-голямото дете. Следват различни конфликти, в които се разкрива човешката чувствителност на робота, силно привързан към семейството и най-вече към Аманда – най-малкото дете. В продължение на 200-годишното си съществуване Андрю приема все повече човешки черти, изпитва истински чувства и силно желае да бъде признат за човек. Науката напредва, а той променя тялото си и дори става смъртен – по свое собствено желание. Едва след смъртта си той е признат за най-стария човек, починал на 200-годишна възраст. Достигнал емоции и качества, до които дори някои истински хора, не успяват да се докоснат.