Spisanie.to

Интерстелар – наука и фантастика

„Интерстелар” е последният филм на британско-американския режисьор и сценарист Кристофър Нолан. Още преди излизането си, междузвездният филм бе силно очакван от феновете на жанра и режисьора. След премиерата си, лентата получи предимно добри отзиви от критици и публика за цялостната работа по продукцията, но най-вече заради реалистичните ефекти и фикцията, базирана основно на доказани научни принципи.

Името на Нолан се свързва с успешни филми като „Престиж”, поредицата за Черния рицар и „Генезис”. Доказал се като, меко казано, добър режисьор и сценарист, с Интерстелар той решава да мине на ново ниво. Перфекционизмът изиграва ключова роля и в тази продукция. Той и екипът му изпипват всеки елемент, като се започне от сценария, мине се през специалната лента, на която е заснет филма, и се свърши с почти реалните макети на космически кораби. Резултатът от това старание е усещане за изключителен реализъм.

Нолан споделя, че по отношение на „Интерстелар” най-много са му повлияли мерила за качество като „Метрополис” (1927) на Фриц Ланг, „2001: Космическа одисея” (1968) на Кубрик, „Пришълец” (1979) на Ридли Скот и „Междузвездни войни” (1977) на Лукас. По отношение на приликите с някои от тях и в частност с „2001: Космическа одисея”, той казва, че културата, с която човек израства, стават част от него – невъзможно е да се направи филм във вакуум или екипът да се преструва, че дадена по-стара продукция не съществува.

Историята на филма показва потенциално антиутопично бъдеще за живота на хората на Земята. Болест по растенията кара ядивните култури да изчезват една по една, кислородът в атмосферата намалява стремително, прашни бури засенчват дните. На човечеството му остават няколко поколения живот. Цивилизацията е принудена да регресира към аграрно общество, а космическите проучвания и експедиции са напълно спрени. За редовия земеделец, както и за кажи-речи цялото население на Земята, друго бъдеще няма.

Купър (Матю МакКонъхи) е бивш пилот на НАСА. Той не може да се примири със земеделския начин на живот, който води дори собственото му семейство. Съдбата „случайно” изпраща пилота и дъщеря му – Мърфи, в тайна база на НАСА. Разбираме, че космическата програма не просто не е прекратена, а от години се подготвя план за спасяването на човешката раса. Поради липсата на квалифицирани пилоти, Купър се превръща едновременно в доброволец и в единствен шанс за човечеството. Той и екипът, който от НАСА сформират, се отправят в дълбините на Космоса, в търсене на обитаеми планети.

След излитането на екипа, повествованието се разделя в две пространствено-времеви направления – едното проследява преживяванията на астронавтите, а другото остава на Земята. Филмът се фокусира предимно върху екипажа на Купър. В тази линия действието не спира, променя се единствено скоростта му. Прекъсват го паузи, предназначени за глътка въздух. Същевременно повествованието се развива и на Земята, но с много по-различни темпове. Напрежението присъства и на родната ни планета, но не е бързо и изпълнено с адреналин, а проточено и тягостно. Сюжетът на филма е добре замислен и майсторски изплетен.

Сценарият е дело на Кристофър и брат му Джонатан Нолан. Първоначално братята написват два, почти отделни текста, които впоследствие обединяват. Те базират работата си на идеята на продуцента на филма Линда Обст и физика Кип Торн, който е консултант на продукцията. Така сценарият става добре подплатен от сурова наука – почти всичко, което се случва, е поне на теория възможно.

Макар и филмът да разчита основно на действие и очакване, а не на персонажи, те също са добре развити. Главният герой – Купър (Макконахи), не може да живее при наложените му условия, които сломяват страстта му. Той живее като фермер, но в същността си е съхранил инженера и пилот, търсещ непознатото. Дъщеря му – Мърф, в началото на филма е изключително буйна, непримирима и интелигентна. С течение на времето тази енергия е канализирана. Поради разликите в хода на времето, тя представена от три различни актриси – Макензи Фой (дете), Джесика Частейн (зряла жена) и Елън Бърстин (жена на преклонна възраст).

Амилия Бранд – биолог, основна част от екипа на експедицията, е изиграна от Ан Хатауей, а в ролята на нейния баща – професор Джон Бранд, който е начело на проекта, влиза Майкъл Кейн. Повечето персонажи, които проследяваме в Космоса, не търпят особено развитие предвид скоростта на развой на действието. За сметка на това те имат ярки характери, които си противоречат или се допълват. За персонажите на Земята развитието е голямо. Макар и тяхната линия да не е основна, промените у героите са явни. Като отново се вземе предвид не до там основната роля на персонажа във филма, може спокойно да се каже, че звездният актьорски екип се представя убедително.

По отношение на режисурата, филмът почти няма пропуск. Кристофър Нолан успява добре да премери всеки детайл – редуват се плавни или остри преходи от бавно към бързо, кратки или дълги кадри, точно според характера на действието. Градации, кулминации и деградации на история, звук и образ. Уверената умереност на Нолан в съживяването на сценария неимоверно допринася за усещането за реалност.

Визуалното в подобен филм е от изключително значение. „Интерстелар” не просто не допуска компромис с това, а постига нови висоти, посредством добре забравени стари прийоми. Нолан, любител на реалното в киното, за пореден път избира Пол Франклин да ръководи специалните ефекти. Съвместната им работа включва трилогията, посветена на Черния рицар и „Генезис”. Франклин споделя, че компютърните ефекти не надвишават тези на предишните им филми – с други думи, далече не са много. Интересен факт е, че за разлика от миналите продукции ефектите са били създадени предварително, за да може да се прожектират зад актьорите, вместо да се налага, да играят на зелен екран. Толкова за компютърните ефекти.

Старошколските методи, според Нолан, щели да придадат на филма по-голям реализъм. И с право. За космическите кораби са били изработени макети с размери между 7 и 15 метра дължина и общо тегло от приблизително 4,500 кг. Пясъчните бури на Земята, пък са били създавани посредством огромни вентилатори и изкуствен пясък. За различни сцени на опустошаване на ниви, са били подготвени площи от над 2 квадратни километра със специално засадена царевица. И това е само част от реалните ефекти, приложени в продукцията. В добавка към това, филмът е заснет на 35 милиметрова, както и на IMAX лента, за максимално добро качество на картината. Операторското майсторство също се проявява на високо ниво. Присъстват характерните за филмите на Нолан близки и крупни планове на персонажите. Цветовете и светлината са добре подбрани, за да предадат настроението на филма.

Не по-малко значение има и аудиалното. Целият звуков дизайн е планиран да се възползва на максимум от съвременното оборудване в кината. Нолан лично е наблюдавал в най-малки детайли работата. Например що се отнася до това, какъв би могъл да бъде звукът от натискане на бутон от ръка в астронавтска ръкавица. Музиката Нолан доверява на композитора Ханс Цимер, с когото е работил по трилогията за Черния рицар и „Генезис”. Вместо целия сценарий, Цимер получава единствено кратък текст, фокусиран върху основата на историята, по който да напише музиката за филма. Условието на Нолан било той да напише основната концепция за музиката за един ден. Резултатът е налице – изключително добри отзиви от критици и номинация за Златен глобус за музика.

Като цяло „Интерстелар” е филм, който не просто може да вкара и задържи публиката в действието, но и да предизвика емоция и размисъл, най-вече с края си. Филмът със сигурност има и своите пропуски, но на общия фон, те могат да бъдат забелязани само при умишлено вглеждане в тях.

Божидар Николов

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор