Spisanie.to

Капитализмът: една любовна история

Двадесет години след Roger & Me, филмът Capitalism: A Love Story (Капитализмът: една любовна история) на Майкъл Мур, разглежда разрушителното въздействие на корпоративното господство над ежедневния живот на американците (а по подразбиране и върху останалата част от света). Но този път, виновните са много по-големи от Дженерал Мотърс, а местопрестъплението по-широко от Флинт, Мичигън. От сърцето на Америка, към коридорите на властта във Вашингтон и минавайки през Манхатън, епицентъра на финансовия свят, Майкъл Мур поставя въпрос-табу: Кава цена плаща САЩ, за своята любов към капитализма?

Преди години тази любов е изглеждала невинна. Днес обаче, американската мечта се превръща все по-вече в кошмар, за който хората плащат с цената на работата, домовете и спестяванията си. Майкъл Мур ни отвежда при обикновените хора, чиито живот е бил засегнат и търси обяснения за тази ситуация във Вашингтон и другаде. Какви са последствията от тази „любовна история“ с лош край, свързана с множество лъжи, корпоративното господство злоупотреби и предателства? Всеки ден 14000 души губят своята работа!

Защо автора избира да направи този документален филм? И защо сега? Според Мур съществува тенденция да се изчаква преди да се дискутира даден проблем, с цел да се избягват конфликти, дори и ако ситуацията е сериозна. Но някой трябва да вземе думата. Филмът търси отговори на въпроси, на които ние като обществото трябва да си отговорим. Политиците няма да се променят сами по себе си. Хората са тези, които трябва да ги променят!

Майкъл Мур започва работата над филма през пролетта на 2008, но всъщност той споделя, че събира идеи за него през последните 20 години. Той определя Капитализмът: една любовна история не просто като резултат от своя труд, а като кулминация на усилията си.

Но всъщност, помага ли ни този филм да видим лицето на отговорните за кризата? Тяхната идентичност едва ли е мистерия. В Капитализмът: една любовна история не се говори за икономически бум или система за спасяване. Той не е насочен към конкретно физическо лице, фирма или сюжет. Този документален филм е насочен към цялата система, която позволява, насърчава и най-важното гарантира плячкосването и корупцията.

На въпроса: „Има ли хора във Вашингтон, които да са бели като сняг?“, Майкъл Мур отговаря: „Няма достатъчно сапун за дезинфекция на Вашингтон!“. Филмът цитира имена, показва интересите на политиците, независимо от политическата им принадлежност. Той разкрива на публиката теми, останали извън политическите предавания по телевизията и необсъждани в Конгреса.

Филмът на Мур е скандален и провокативен и гледайки го всеки от си задава въпроса: Какво е капитализъм и може ли той да ни направи щастливи? Отговора: „Капитализмът е сатаната! А сатаната не може да се управлява!“/Майкъл Мур/

Мария Игнатова

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?
  • Добави свой отговор

Реклама

Следвай ни в :