Крадецът на праскови – класика с Невена Коканова

Филмът „Крадецът на праскови“ е заснет в Търново и по е едноименната повест на писателя Емилиян Станев, базирана на действителен случай, разиграл се в търновските лозя. В главните роли участват: Невена Коканова, като Елисавета (Лиза), съпруга на полковник от българската армия, Раде Маркович, като Иво Обренович, подпоручик от сръбската армия, пленен от българите по време на боевете от Първата световна война, Михаил Михайлов, в ролята на полковника, Наум Шопов, като французинът Дьо Гревил, също български военнопленник.

Музиката е на завършилия композиция в класа на проф. Парашкев Хаджиев Симеон Пиронков. Лентата излиза на екран през 1964 г. и веднага печели награди от престижния кинофестивал „Златна роза“. Екипът взима призовете за женска роля, мъжка роля, Наградата на град Варна на актьора Михаил Михайлов, както и Специалната награда на журито.

Писателят Любен Станев умело ни представя сюжета на филма: „Краят на Първата световна война, красивият старопрестолен град Търново. Животът е белязан от назряващата национална катастрофа. На този печален и тревожен фон се ражда и процъфтява една голяма любов – мъчителна и безнадеждна, но светла и преобразяваща, каквато може да бъде само любовта по време на война.“

Филмът започва със символично погребение на убити на фронта войници, чиито дрехи, прибрани в дървени сандъци, биват положени в гробището на Търново. Полковникът, съпруг на красивата Елисавета и комендант на града, пътува с файтона си из улиците на старопрестолния град, за да стигне до военното училище. Там той наблюдава учебна тренировка на бой с пушка. Видимо недоволен от изпълнението на войниците, полковникът сам хваща огнестрелното оръжие и показва на юнкерите правилните движения. След това се качва на файтона си, управляван от неговия ординарец и потегля.

Пленените по време на Първата световна война и откарани в лагер край Търново войници вървят заедно в колона по улиците на града. По пътя нападат жени, носещи плодове, и взимат храната от кошниците им, за да заситят глада си. Покрай тях минава полковникът, на път към дома. Съпругът на Лиза се прибира вкъщи. Военният й съобщава, че през изминалата нощ от тиф се е поминала сестрата на техния познат Лефтеров. Градът е пламнал от коварната болест.

Вечерта полковникът кисне болния си крак в морска сол. Лиза пита съпруга си защо пак е показвал на войниците, но не получава отговор. Лиза и военният комендант заспиват. На следващият ден в прасковената градина на семейството влиза един от военнопленниците – сърбинът Иво Обренович. Чувствителната Елисавета разбира, че гладът е подтикнал войника да отиде у тях и го гощава с хляб, сирене и зеленчуци. Подарява му и прасковите, набрани от него. Когато се връща в лагера, Обренович бива забелязан и отведен при командира. Сърбинът е наказан с 5 дни карцер, заради прасковите, които е взел. Взетите от него плодове биват отнесени в лазарета. В карцера е и французинът Дьо Гревил, с когото Обренович си говори през решетките.

Полковникът – Михаил, казва на съпругата си, че Каварналиев се е завърнал от Добруджа и го местят на Южния фронт. Михаил разпорежда на ординареца си да спи в градината и да стреля към всеки, който се мерне в дома му. Лиза пита за пленниците. Съпругът й се гневи и подозира, че е ходила на моста да ги гледа. Елисавета го успокоява, че не е излизала никъде. Тя съчувства на пленените, но Михаил й отговаря, че „ако са сити, ще се бунтуват“.

Вихрушка отваря вратата на дома, в който живее Лиза, докато тя е сама. Навън вижда Иво. Елисавета дава на Обренович чифт стари ботуши. Двамата се заговарят. Сърбинът иска от нея нещо за ядене и малко ракия. Тя му носи продукти. Двамата се любуват на Търново през телената ограда на къщата. Лиза го моли да не идва повече при нея. Обренович не изпълнява молбата й и я наблюдава отблизо, докато се занимава с две сирачета. Той се приближава до нея и двамата отново разговарят за военнопленничеството и войната. Тя му обещава да изпраща храна, но той отказва и признава любовта си. Лиза се опитва да си тръгне, когато спонтанно Иво я целува. След това побягва към къщата.

След тази случка Елисавета отива на църква. Там тя среща вдовицата на войник и й подава свещ в знак на съпричастност. На излизане от храма вижда войниците да пеят на улицата. С файтона си се появява Михаил и я качва. По пътя срещат Петър Варинов, техен познат, бил на фронта. Варинов се оплаква, че войниците са гладни и дрипави. След кратък разговор с него, Михаил и Лиза продължават по пътя си.

Иво споделя на французина за Лиза. Той отново отива при нея. Тя се опитва да го отпрати, казвайки му, че между тях нищо не може да има. Но той не желае да си отиде. Обренович е огорчен от думите й. Охраната на лагера прикрива прибиращия се от срещата с Лиза Иво.

Обренович отново отива при Лиза. Двамата страстно се целуват. При следващата им среща той й казва, че може да е болен от тиф, но това не пречи на Лиза да му се любува.

На лагерниците е съобщено, че ще ги местят. Лично комендантът държи реч пред тях, преди отпътуването им. Една сутрин военнопленниците потеглят на път. Иво се отделя от строя и хуква към дома на Лиза и полковника с надеждата, че ще види отново любимата си. Обренович свири на Елисавета техния сигнал. Докато тя успее да излезе навън, ординарецът стреля по него и го убива. Лиза прегръща окървавеното му тяло. Строят от войници продължава да се движи към целта си. Така завършва филмът „Крадецът на праскови“.

Драмата, заснета от Въло Радев, е с дължина 80 мин. По предложение на звукорежисьора Иван Халачев, режисьорския сценарий е издаден в 65 екземпляра. Той свидетелства за снимачния процес на филма. Копие се пази в Държавния архив.

Първоначално художественият съвет одобрява друга актриса за ролята на Лиза. Но Въло Радев настоява да вземе Невена Коканова, вместо избраната от съвета Виолета. Коканова е готова да играе ролята във филма на Радев и моли режисьора да й уреди освобождаването от театъра. Оказва се, че актрисата трябва да съвместява играта на сцената със снимките на „Крадецът на праскови“. Тя често играе до 10 ч. вечерта в София и след края на представленията пътува до Търново.

По време на снимките пламва любов между Коканова и Раде Маркович, изпълняващ ролята на военнопленника със сръбски произход Иво Обренович. Маркович дори иска да се ожени за Невена, но и двамата са свързани с брак с други хора. Тя е омъжена за режисьора Любомир Шарланджиев, а той за актрисата Оливера Маркович, от която има син. Докато тече заснемането на лентата, актьорите и екипът се забавляват в заведението на хотела, в който са отседнали. Дори се налага собственикът да затваря по-рано, за да могат актьорите да си отпочиват.

В рамките на формата „Лачените обувки на българското кино“, режисьорът Давид Джамбазов заснема късометражен филм за „Крадецът на праскови“, който разказва за протичането на снимките на Въло-Радевия шедьовър.