Късометражните филми на Златна роза 2016

В конкурсната програма на „Златна роза“- 2016 са включени четири блока с късометражни филми и още две прожекции на късометражки, прикрепени към пълнометражните игрални филми „18″ и „Спомен за страха“. Извън конкурса присъстват още два блока с късометражни заглавия.

Късометражните продукции на тазгодишния Фестивал на българския игрален филм са 22 в състезателната програма, като от тях реализираните с подкрепата на НФЦ са 6 и 12 извън надпреварата.

Първият късометражен филм, показан на фестивала за българско игрално кино във Варна, бе „Ани има рожден ден“. Той е по действителен случай и разглежда терзанията на един баща, относно бъдещето на семейството му, няколко години след раждането на дъщеря му. Това всъщност са проблемите от личния живот на режисьора и сценарист, снимал „Ани има рожден ден“, Кирил Тодоров, пренесени на големия екран.

Главната роля в късометражката на Тодоров изпълнява Ирмена Чичикова, позната от участието си в „Аз съм ти“, по мотиви от романи на Димитър Димов и Теодора Димова, взел Златна роза през 2012 г. Героинята на известната ни артистка има проблеми с алкохола. Тя халюцинира, дори когато разговаря с мъжа си. Тя гали своята дъщеря Ани по главата, докато обмисля дали да приеме предложението на съпруга си, с когото са разделени, за пътуване до Япония. Оказва се, че Ани я няма на масата и Таня гали само въздуха.

„Къщата“ с Асен Блатечки, също залага на халюцинациите и спомените на главния герой Виктор. Виктор, игран от Блатечки, е бизнесмен, тръгнал от низините на незаконния бизнес, за да стигне до високото си положение, което вече има. След забавление в чалга клуб с две красавици, Виктор тръгва към хотела си с двете хубавици. По пътя кара шофьора да спре и слиза, оставяйки двете момичета в колата. Виктор се озовава на улицата, на която е израснал. Вижда баба си, отгледала го като дете, в двора на къщата им. Той влиза в двора и скоро вика линейка, защото възрастната жена е получила асматичен пристъп. Отвън, зад оградата, вижда младеж, който се забърква с наркоразпространител, опитва се да го спре да не се качва в колата на мъжа от наркомрежата, но напразно. След това вижда дете, което се казва Виктор. Детето влиза зад вратата на къщата и го заключва отвън. На вратата е некрологът на бабата на Виктор. Виктор – бизнесменът вижда се себе си, като младеж и дете.

„Батмобил“ разказва за мъж, мислещ се за батман. Разведеният българин на средна възраст влиза в схватка със собственик на кола, на чиито капак е издраскан знакът на човека – прилеп Брус Уейн. Въобразяващият си, че е батман и неговият син са арестувани, докато се опитват да откраднат автомобила със знака на Уейн. Боят и последвалият арест сближават баща и син, които често се карат в ежедневието.

„Като захарен памук“, също е свързан с халюцинации и друго измерение. Той е българо-корейска продукция. Действието се развива в Корея. Главната героиня скача от мост. След това среща мъж, който й казва че е умряла и вижда света, без другите да могат да я видят. След като наблюдава събитията около себе си известно време жената се отправя към моста, от се е хвърлила, преди всичко това да й се случи. Тя има желание да опита от любимия й захарен памук за последно и споделя това си намерение с мъжа, казал й, че е невидима. Жената вече се е озовала на същия мост и отново иска да скочи. Спира я фотограф, който снима градът след залез. Жената предлага на фотографа да отидат за захарен памук.

„Тя, която маха от влака“ е интересен разказ за двама пътници във влак, двойка в живота. Тя маха на хората по крайпътните гари, а той я укорява, че пречи на онези, които виждат по пътя си с това махане, тъй като им обърква ежедневието, карайки ги да мислят за срещата си с нея. Късометражният филм е на режисьора Камелия Петрова и е с участието на Владислав Виолинов, Стефан Вълдобрев, Евгения Ангелова и др. Сюжетът е базиран на разказа „Кристин, която маха от влака“ на Георги Господинов.

„Пеперуди“, за разлика от другите филми в късометражните блокове, е без диалози. В хода на неговото действие момче вижда жена, как препарира пеперуди. Той открадва от нея ценните насекоми и го погребва в гората. Ролята на жената, изсушаваща пеперуди е поверена на Койна Русева. Момчето се играе от Максимилиан Стийл.

В „Бръмбазък“ обущар- християнин, се кани да напусне, заедно със семейството си, село в България, населено с мюсюлмани, защото за него няма работа. Местните носят обувките са на поправка при обущар-мюсюлманин. Момчето на негов приятел къса обувките на мъжете, отишли на намаз в джамията на селото. Баща му се досеща, неговото момче е направило това и води братята си по вяра при обущаря- християнин, за да им поправи обувките.

„На червено“ разглежда взаимоотношенията между пътници и шофьор в междуградски автобус. Автобусът спира на червен светофар, който се оказва повреден, но водачът отказва да тръгне на червено. Тогава настава драма, която има щастлив край.

„Добри“ разглежда съдбата на незаконен емигрант, който попада в българско село. Там той е посрещнат добре от местен овчар, но останалите в селото не харесват озовалия се при тях африканец. Пребиваването в малкото селище на тъмнокожия, наречен от овчаря: „Добри“, завършва с арест.

В реалния живот актьорът- натуршчик, който играе Добри е отведен от България в бежански лагер в Германия.

Действието в „I don’t want to grow up“ се развива на един стар неугледен таван, който се превръща в място за младежки събирания и за размисъл върху проблеми от живота.

„За какво служи хлябът“ с участието на Мартина Вачкова е интересна история от епохата на социализма в България, развиваща в една хлебарница. Продавачката в хлебарницата, играна от Вачкова, се заглежда по господин, купуващ си всеки ден стар хляб. Продвачката решава да намаже сухия хляб с мас, за да се засити харесваният от нея мъж. Оказва се, че тя е допуснала грешка, защото човекът е чертожник и трие чертежите си със стар хляб.

„Дрехи“ с Филип Аврамов, разказва за двама братя, чиито баща е починал и тя трябва да раздадат вещите му. Докато даряват дрехите на покойния, двамата се сближават в скръбта си по своя баща.

Късометражната програма на „Златна роза“- 2016 предложи разнообразни и интересни сюжети, разглеждащи различни теми. Късометражните продукции на фестивала допринесоха за неговата пъстрота и неповторим чар. Надпреварата за статуетката на „Златна роза“ е оспорвана, а скоро ще разберем, кои ще са нейните носители.