Spisanie.to

Лудия Макс 4 – дълъг ли е пътят на яростта?

Лудия Макс поема по Пътя на яростта 30 години след като премина отвъд гръмотевичния купол (заглавието на третия филм от поредицата е “Mad Max Beyound Thunderdome”). Този път се оказва път към успеха.

Първоначалната идея за четвърта част на поредицата се заражда още през 1998 г. За съжаление на автора – Джордж Милър, нейното реализиране се отлага многократно, заради атентати в САЩ, войни в Близкия Изток и международни финансови сривове. За множеството години отлагане се налага ролята на Лудия Макс Рокатански да бъде изпълнена от друг, тъй като Мел Гибсън губи интерес, а Милър предпочита, персонажът да остане млад. Така водещата роля е заета от Том Харди (“Генезис”, “Черният рицар”).

Звезден актьор е намерен, но същото не важи за мястото за снимките. Филмът трябвало отново да бъде заснет в Австралия, но аха камерите да се включат и паднали неочаквани проливни дъждове. Пустинната местност се превърнала в огромна тучна поляна. След ново забавяне и преместване на основното място за снимки в Намибия, работният процес най-накрая започнал през лятото на 2012 г.

“Лудият Макс: Пътят на яростта” излиза в началото на май три години по-късно и се оказва доста успешен. Филмът получава високи оценки от критици и прилична парична печалба за първите седмици след излизането си на екран. “Пътят на яростта” е добър екшън с доста положителни черти, но и не малко слаби.

Сюжетът на филма е дотолкова опростен, че почти липсва. Това е до немалка степен простимо, тъй като жанрът не предполага особени задълбавания в история. Накратко Макс е отвлечен от бойците на злия владетел, Безсмъртния Джо, и е превърнат в донор. За негово щастие, само на кръв. Докато го източват, Императрица Ярост – доверен командир на Джо, бяга от града в най-добрата бойна машина на фракцията. Не стига това, ами в нея е натоварила харема на злодея. Безсмъртния Джо разбира и тутакси праща всичките си бойци след Ярост. Нъкс, редови войн, който се възползва от кръвта на Макс, се втурва в челните редици, с Рокатански, вързан за него като ходеща кръвна банка. Започва почти безкрайна гонка из безкрайната пустош.

За разлика от липсата на задълбочен сюжет, имаме сравнително задълбочени отличаващи се персонажи. И четирите главни герои – Макс, Ярост, Нъкс и злодеят Безсмъртния Джо са добре развити макар да нямат особена предистория. Всеки има свои мотиви, свои виждания. Всеки е смел до безразсъдство.

За трите филма живот след апокалипсиса Лудия Макс е научил едно нещо – как да оцелява. Въпреки че е преследван от ужасяващи видения, той успява да съхрани разсъдъка и трезвата си преценка за добро и зло. В някаква степен може да се каже, че Ярост заема по-централна роля от самия Луд Макс през значителна част от филма. Тя е хладнокръвна, целеустремена и принципна.

Техен контрапункт е Нъкс. В началото на филма той е предан на Безсмъртния Джо, без да съзнава, че се бори в името на тиранин. Нъкс е невротичен, истеричен и живее за и от силните усещания. С хода на събитията, персонажът му търпи най-силно развитие от всички останали. Към края на филма Нъкс вече е значително по-уравновесен и е застанал зад смислена кауза. Що се отнася до основния злодей, Джо има зад себе си изключителна военна мощ – стотици бойци и машини за разруха. Въпреки това, той не се страхува в един момент да поведе армията си и да се озове в окото на бурята.

Филмът има още няколко значителни плюса – много добре изградена визуална концепция, добра режисура и актьорска игра, която успява да се издигне над облаците от дигитален пустинен пясък.

Пустошта на Намибия оживява като умиращия свят от историята, благодарение на голямото разнообразие от бойни машини и персонажи. Градът на Безсмъртния Джо е умело изграден визуално – богати на детайли интериори и екстериори, машини с най-особени предназначения, огромни, прилични на кули скали. Външният вид на всеки персонаж от Макс до случайно попадналия в кадър жител, подопечен на Джо, има свои характеристики. Дрехите, гримовете и бойните шарки на героите изглеждат еднакво нереалистични спрямо истинския свят и съвсем естествени за филмовия. Дори в армията от еднакви мъже на Безсмъртния Джо всеки се отличава с нещо.

Най-впечатляващи са бойните машини. Основното действие във филма се развива по време на гонки с тях през пустинята. Най-различни модели коли, пригодени за нуждите на последните остатъци от обществото: бронирани камиони с шипове и картечници, леки коли с верижно задвижване, джипове с огромни гъвкави прътове, предназначени за абордаж в движение на други бойни машини.

Режисурата прави добро впечатление най-вече в сцените на ръкопашен бой и с това, че на фона на общата батална мащабност, във филма има сериозна доза консервативност. Виждаме много бой, стрелби, взривове и разрушения, но от екрана не се изсипват литри кръв и килограми човешки крайници. Чест прави на Милър и екипа му за направо изискания стил на екшъна, в който насилието е основно подсказвано, а не показвано. Не може да се пропуснат и добре вплетените видения на Макс, които са като лайтмотив на филма. Милър зарежда пушката си с тях през целия филм и накрая стреля по зрителите в точния момент, за да предизвика силно въздействие с резултата.

С играта си Том Харди, Чарлийз Терон (Ярост) и Никълъс Холт (Нъкс) успяват да се представят много добре, въпреки огромния мащаб на случващото се във филма. Изключително е представянето на младия Холт, който през килограмите грим и тоновете пясък, множеството експлозии и куп други специални ефекти, успява да влее реалност в персонажа си. От Холт на моменти направо струят налудни живец и устремление. Приятно впечатление правят и поддържащите персонажи, в чиито роли влизат дори хора с малко или никакъв актьорски опит. Наборът от статисти с различни физически характеристики е много богат.

Минусите на “Лудия Макс: Пътят на яростта” обаче не се изчерпват с плиткия сюжет и макар да са по-малко от плюсовете, са достатъчно, за да направят впечатление. През почти целия филм Лудия Макс и Ярост бягат през пустинята от Безсмъртния Джо. В края на филма те решават да се завърнат в града, от който са тръгнали. Моментално впечатление прави немотивираната разлика във времето за бягство и времето за връщане по един и същи път. Две трети от филма минават в едната посока, а в обратната – неусетно малко време. Компютърно генерираните ефекти, например пясъчни бури и експлозии, в определени моменти доминират всичко останало и това затруднява възприятието на иначе изрядните екшън сцени. Същото се отнася и за твърде бързия монтаж в някои отрязъци от филма.

Като цялостно усещане, “Лудият Макс: Пътят на яростта” е доста приятно изживяване. “Макс” може да остави зрителите приятно изненадани от режисура, дизайн и дори актьорска игра. Ако филмът имаше по-сериозен сюжет и не бе леко предозиран с ефекти, вероятно щеше да оставя и по-траен отпечатък в съзнанието на гледалите го.

Божидар Николов

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор