Spisanie.to

Любовта е лудост

След фестивала за късометражно кино, дойде ред и на фестивала за пълнометражни филми. А него криза не го лови вече 19 години.

По традиция „Любовта е лудост“ започва в последния петък на август и трае толкова дълго, колкото покажат кесиите на спонсорите. В първите години на кино фестивала се прожектираха български филми от 70-те и 80-те, защото родно кинопроизводство нямаше, както и пари за закуването на чужди кино продукции.

По червения килим минаваха звездите на кинематографическата ни индустрия, преди промените: Невена Коканова, Цветана Манева, Катя Паскалева, Васил Михайлов. От първото издание на форума през 1993 г. до ден днешен съществува традицията най-големите български имена от областта на седмото изкуство да бъдат канени за почетни гости на организираното от директора на ФКЦ-Варна Илия Раев събитие.

А защо „Любовта е лудост“? Защото когато човек е силно привързан към някого е готов на всякакви лудости. А киното обича да ги показва. Всеки успешен филм съдържа поне една любовна сюжетна линия. Конкурсната програма във Варна традиционно включва 13 ленти, посветени на темата за любовта. За да влязат в подбора на селекционната комисия, трябва да отговарят на условието да са снимани през последните две години.

Като хитовото заглавие на тазгодишната селекция се очерта „Аз съм ти“. Сценарият е изграден по романите на Димитър Димов и Теодора Димова – „Роман без заглавие“ и „Адриана“. Двете книги са взаимно допълващи се. Дъщерята – Теодора Димова дописва баща си – Димитър Димов, чиято последна книга е „Роман без заглавие“. Авторът на „Тютюн“ и „Поручик Бенц“ не успява да я завърши, защото умира внезапно по време на конгрес за ветеринарна медицина в Букурещ. Грижата за животните е първата му професия, преди да започне да пише книги. Ръкописът му остава без заглавие, но за да бъде издаден критиката го именува „Роман без заглавие“, както излиза от печат и днес.

Адриана е развития образ на измислената от Димов главна героиня в недописаната му книга. За своята написана история Теодора Димова казва: „Аз не дописвам и не продължавам незавършения роман на Димитър Димов. Категорично искам да кажа, че това не е начинът, по който баща ми би довършил своя роман без заглавие. Но образите и сюжетът в него възпалиха в един момент въображението ми до крайност, до невъзможност.“

В екранизацията, компилирала двата прозаически текста, участват топ артисти от новата българска генерация: Захари Бахаров, Деян Донков, Ованес Торосян, Пенко Господинов, както и дългогодишните артисти Михаил Билалов и Владимир Пенев. Прожекцията на „Аз съм ти“ се състоя на 31-ви август, при окриването на XX-тото, юбилейно издание на „Любовта е лудост“.

Адриана иска да опита от всички сладости на живота и затова е готова да наруши общоприетите норми, като се впуска във всички забавления, достъпни за хайлайфа на България от края на 30-те. Близо 70 години по-късно сладострастната дама вече е повалена от старостта. Наема момиче, за да и помага. Девойката е сирак, на около 20 години, загубила родителите си като дете. Малко по малко историите на двете героини се доближават до толкова, че започва да се губи границата между тях. Постепенно откриват, че съдбата има пръст в запознанството им. „Аз съм ти“ е поредният добър български филм, който не бива да бъде пропуснат.

Но публиката се отдръпва от всякакво кино събития, заради възможността да бъдат изтеглени от мрежата всякакви заглавия и перманентната липса на пари за развлечения, в бюджета на всеки млад българин. Преди кризата Зала 1 на ФКЦ беше пълна до краен предел, при прожектирането на всяко хитово заглавие. Сега в нея се настаняват едва около 50-60 души, успели да отделят 5 лв. за кино. Въпреки че на тазгодишното издание имаше панорама на турското и иранско кино, заради истерията по турските сериали.

Южната ни съседка се представи с най-успешните си филми, от 70-те до днес. Най-атрактивна за зрителите се оказа лентата „В пламъци“ на Мурат Сарачолу, снимана в копродукция с Германия. Главните роли в нея се изпълняват от Осман Сонант, Несрин Джавадзаде, Явуз Бингьол. Седемдесетарския „Тополчице моя с червена забрадка“ разказва за нравите в патриархалното провинциално общество. Другите турски заглавия в програмата бяха „Есен“, „Невинност“, „Интернационалът“ и „Хотел „Родина“. Традиционно беше обособен блок на руското кино. Този път панорамите бяха на работи, снимани от режисьорите Андрей Кончаловски и Андрей Тарковски.

Тази година организаторите връчиха две награди за цялостен принос: на Гинка Станчева и Анжел Вагенщайн. Вагенщайн е сценарист на единствения български филм, награден в Кан „Звезди“ (1959). Специални гости бяха Радина Кърджилова, Деян Донков, Луиза Григорова, присъствала на миналогодишното издание на феста, Асен Блатечки и звездите от по-старото поколение Джоко Росич, Татяна Лолова, Никола Анастасов. На белите екрани във варненските зали се извъртяха повече от 70 филма от 26 държави.

Закриването се състоя на 6-ти септември, денят на Съединението. При жените като най-добра актриса бе отличена Нина Хос, а Осман Сонант спечели приза за главна мъжка роля с играта си във филма „В пламъци“. Специалните награди на журито тази година получиха цели 3 заглавия: „Писма до Дядо Коледа“, „Те“ от Франция и родният „Слънчево“. 

Мая Джамбазова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :