За пореден, никой вече не брои кой точно от стотиците, път Уди Алън готви на киноманите около 90 минути изход от безцветния суров реален свят и успява да ги прати в история с емоция и послание, остроумно изказано в унисона на актьорската игра и сценария.
Съвсем скоро, на 05.12, последната от премиерните дати за продукцията, „Магия в полунощ” бе прожектиран и в българските кина. По-добре късно, отколкото никога. Въпреки че, според повечето критици, а и според любителите, сюжетът на романтичната комедия е честно казано предвидим като развитите, Уди Алън и главните актьори успяват да грабнат с лекота вниманието на зрителите и да ги занимаят с историята за Стенли и Софи, която се развива от „почти-неприязън” до красива магия.
В леката и приятна приказка за любовта, признатият режисьор вплита атмосферата на ранните години на 20-ти век с обичайните за творчеството му философски изказвания. Главният герой – заклетият скептик, та дори и нихилист, според някои, Стенли – прекарва дните си като илюзионист. Работата му е да кара слонове да изчезват или да разрязва млади момичета на две, докато зад кулисите на карнавалната сцена той е по-скоро разкиселял се сноб с пренебрежително отношение към хората около себе си. Като такъв, Стенли решава да посвети живота си не толкова на призванието да бъде „магьосник”, колкото да разобличава измамниците – да сваля маската на фалшивите медиуми и ясновидци, възползващи се от надеждите на заможните си клиенти.
Тук се появява и образът на Софи Бейкър – потенциално една от измамничките. Стенли, заедно с негов приятел, предприема пътуване, заради това, което са чули за уменията на Софи. Така скептиците се запознават с младото момиче, представящо се за медиум, нейната майка и младежът, когото тя е успяла да омае.
С течение на множество сеанси, случайни вибрации и изключително подозрителни тествания на уменията на Софи, отношенията между чудатата млада дама и на пръв поглед скования, студен илюзионист стават все по-топли и остротата на скептицизма започва да се губи. В своето опознаване и в сблъсъка на гледни точки – едната на истинската вяра в метафизичното, а другата на заземения закостенял орех, привърженик на видимото – героите поставят акцент върху много екзистенциални въпроси, които човечеството обсъжда открай време, но до чиито отговори така и не стига. И въпреки непознаваемостта на тази важна част от света, Уди Алън напомня на своите зрители един, още по-важен въпрос – имаме ли нужда да знаем повече за свръхестественото от това, което усещаме като магия всеки ден?
А кой би бил по-подходящ за ролята на омагьосващата Софи от актрисата Ема Стоун? Напоследък сякаш поне половината от стойностните филми, оглавили класациите, включват червенокосата звезда. Заедно с ролята си в Birdman, тя започва да се показва в по-различна светлина от тази, която я направи толкова известна. Партнирайки си с Колин Фърт в ролята на Стенли, аферата между двамата толкова несъвместими и същевременно толкова допълващи се персонажи, бива много сполучливо отразена. Във филма участват също Марша Гей Хардън – като майката на Софи, Саймън Макбърни, Джаки Уийвър, Айлийн Аткинс и други.
След „Син Жасмин”, който предизвика доста противоречиви, но и добри отзиви, Уди Алън продължава с недвусмислените доказателства, че 79-те години, които е навършил, ни най-малко не го карат да изостава като творец – напротив, дори на тази възраст, след толкова филми и положени усилия през годините, той все още застава до продукциите на новото време, конкурира се с младите умове и остава актуален в непрекъснато променящите се тенденции в киното.
Следвайки „На Рим с любов” , „Полунощ в Париж” , „Вики Кристина Барселона” и още стотици проекти от 1965-та насам, режисьорът продължава, без да забавя темпото си. А през следващите седмици ще стане ясно и мнението на българската публика за новата игра между хумористична закачка и екзистенциален призив, които екипът на „Магия в полунощ” е забъркал.
добави коментар