Магия в полунощ – Уди Алън отново омагьосва кино салоните

За пореден, никой вече не брои кой точно от стотиците, път Уди Алън готви на киноманите около 90 минути изход от безцветния суров реален свят и успява да ги прати в история с емоция и послание, остроумно изказано в унисона на актьорската игра и сценария.

Съвсем скоро, на 05.12, последната от премиерните дати за продукцията, „Магия в полунощ” бе прожектиран и в българските кина. По-добре късно, отколкото никога. Въпреки че, според повечето критици, а и според любителите, сюжетът на романтичната комедия е честно казано предвидим като развитите, Уди Алън и главните актьори успяват да грабнат с лекота вниманието на зрителите и да ги занимаят с историята за Стенли и Софи, която се развива от „почти-неприязън” до красива магия.

В леката и приятна приказка за любовта, признатият режисьор вплита атмосферата на ранните години на 20-ти век с обичайните за творчеството му философски изказвания. Главният герой – заклетият скептик, та дори и нихилист, според някои, Стенли – прекарва дните си като илюзионист. Работата му е да кара слонове да изчезват или да разрязва млади момичета на две, докато зад кулисите на карнавалната сцена той е по-скоро разкиселял се сноб с пренебрежително отношение към хората около себе си. Като такъв, Стенли решава да посвети живота си не толкова на призванието да бъде „магьосник”, колкото да разобличава измамниците – да сваля маската на фалшивите медиуми и ясновидци, възползващи се от надеждите на заможните си клиенти.

Тук се появява и образът на Софи Бейкър – потенциално една от измамничките. Стенли, заедно с негов приятел, предприема пътуване, заради това, което са чули за уменията на Софи. Така скептиците се запознават с младото момиче, представящо се за медиум, нейната майка и младежът, когото тя е успяла да омае.

С течение на множество сеанси, случайни вибрации и изключително подозрителни тествания на уменията на Софи, отношенията между чудатата млада дама и на пръв поглед скования, студен илюзионист стават все по-топли и остротата на скептицизма започва да се губи. В своето опознаване и в сблъсъка на гледни точки – едната на истинската вяра в метафизичното, а другата на заземения закостенял орех, привърженик на видимото – героите поставят акцент върху много екзистенциални въпроси, които човечеството обсъжда открай време, но до чиито отговори така и не стига. И въпреки непознаваемостта на тази важна част от света, Уди Алън напомня на своите зрители един, още по-важен въпрос – имаме ли нужда да знаем повече за свръхестественото от това, което усещаме като магия всеки ден?

А кой би бил по-подходящ за ролята на омагьосващата Софи от актрисата Ема Стоун? Напоследък сякаш поне половината от стойностните филми, оглавили класациите, включват червенокосата звезда. Заедно с ролята си в Birdman, тя започва да се показва в по-различна светлина от тази, която я направи толкова известна. Партнирайки си с Колин Фърт в ролята на Стенли, аферата между двамата толкова несъвместими и същевременно толкова допълващи се персонажи, бива много сполучливо отразена. Във филма участват също Марша Гей Хардън – като майката на Софи, Саймън Макбърни, Джаки Уийвър, Айлийн Аткинс и други.

След „Син Жасмин”, който предизвика доста противоречиви, но и добри отзиви, Уди Алън продължава с недвусмислените доказателства, че 79-те години, които е навършил, ни най-малко не го карат да изостава като творец – напротив, дори на тази възраст, след толкова филми и положени усилия през годините, той все още застава до продукциите на новото време, конкурира се с младите умове и остава актуален в непрекъснато променящите се тенденции в киното.

Следвайки „На Рим с любов” , „Полунощ в Париж” , „Вики Кристина Барселона” и още стотици проекти от 1965-та насам, режисьорът продължава, без да забавя темпото си. А през следващите седмици ще стане ясно и мнението на българската публика за новата игра между хумористична закачка и екзистенциален призив, които екипът на „Магия в полунощ” е забъркал.