Всъщност няма нужда да го правите – Дани Бойл и Ричард Къртис сбъдват нещо наистина уникално за големия екран. Те посмяват да си представят вместо вас как би изглеждал нашият свят без Бийтълс.
Във филма “Вчера си е за вчера” (“Yesterday”) всичко което му трябва на главния герой – Джак Малик (Химеш Пател), за да пробие в музикалната си кариера, е чудо.
“Чудеса се случват!” – казва неговата приятелка от детство и единствената му опора в живота и неуспешната му музикална кариера, Ели Епъртън (Лили Джеймс). И наистина – следващия ден е изцяло нова глава за него и живота му. Той се събужда в свят без Бийтълс. Всъщност те никога не са съществували. Но Джак помни техните песни, техните мелодии, техните думи и послания. В комбинацията на музикалния си талант, информацията която носи за песните и помощта на големият музикален агент Дебра (Кейт Маккинън),
Героят потъва в славата и музикалната кариера, за които копнее от толкова отдавна и които до скоро му се струват невъзможни и недостижими.
Но какво е свят без Бийтълс?
“Вчера си е за вчера” далеч не е просто една любопитна, концептуална и фантастична музикална комедия.
Когато се оказва, че вече се намира в свят без великата група, героят се възползва от възможността адски успешно, като успява да пробие за една нощ с техни парчета и впечатлява не само близките си и приятелите си, но и целият свят. И има с какво – знаем Бийтълс, слушали сме Бийтълс, слушаме Бийтълс.
Но това далеч не означава, че те са оценени по начина по който истински големите фенове ги разбират. Дори и той самият. А той далеч не е луд Бийтълс фен. Може би по-скоро добре ограмотен и запознат меломан.
В трейлъра се вижда как го прекъсват докато свири “Let it be”, сравняват “Yesterday” с “Fix you” на Coldplay, а Ед Шийран (който също участва във филма) дори иска да промени “Hey, Jude” на “Hey, dude”, което дори за по-скромните фенове е… Абсурдно.
Светът е променен, музиката им е същата и макар да успява да пробие с “тях” за една нощ, Джак започва да осъзнава и открива много други неща по пътя на славата. Като например как хората приемат музикантите и творците, които всъщност гледат и слушат от много далеч.
И така, в един момент се оказва, че славата не е точно това, което си представяме и ни се иска да е. Че всъщност най-важното нещо, което човек може да има, независимо какво друго е постигнал, обикновено е точно срещу нас. И ни чака да го забележим.
Филм за музика, любов, приятелство, много смях и много, много Бийтълс… Дори и да е свят без Бийтълс.
Филм който горещо препоръчваме и ви изпращаме да гледате по кината, където тече!
добави коментар