Spisanie.to

Мъж от стомана

След грандиозния успех на трилогията за Черният рицар, ДиСи Ентъртейнмънт и ДиСи Комикс (чиито други супер отрочета са Зеленият фенер и Пазителите) се опитват да възродят идеята, че всъщност филмите им не са толкова лоши.

Ново начало беше поставено с обявяването на Лигата на справедливостта за 2015-та година, еквивалент на Отмъстителите на Марвъл. След провала на Супермен се завръща през 2006-та година сега е време за нов опит и с до болка познатия на всички ни герой, който не е нито птица, нито самолет.

С режисьор Зак Снайдър, сценарист Дейвид Гойл и продуцент Кристофър Нолан, Мъж от стомана цели да представи историята по свеж начин. Резултатът е доста спорен, особено на моменти, когато ви обладае всеобхватното чувство, че в отчаян опит да се харесат си крадат похвати от други успешни продукции.

Като за начало още в заглавието на филма си личат пръстите на Нолан, който както с Батман, така и тук се опитва да придаде по-сериозен и тъмен нюанс. Единственият печеливш обаче май ще се окаже металургията, помислете само за всички малки момченца, които ще искат да се занимават с метали, като пораснат и да бъдат като Мъжът от стомана, Железният човек и онзи със странната коса и изскачащите метални нокти.

За капак има сцени силно напомнящи такива от След утрешния ден, Тор, Отмъстителите, а юмрука в земята запазена марка на Тони Старк… е, вече не е само негов.

Всичко започва с тънещата в разруха планета Криптон, където хората се придвижват с кораби приличащи на бръмбари и водни кончета, а символът на Супермен се появява най-безцеремонно на твърде много места без особена контекстуална връзка.

Снайдър ни запознава с историята на Кларк Кент по един прекалено хаотичен и разпокъсан начин, чрез постоянни прескачания между минало и настояще. В един момент Кларк (или Кал-Ел) работи на рибарска лодка и спасява хора от горяща нефтена платформа, в следващия се е затворил в килер в началното училище, защото светът е шумен и това, че вижда вътрешностите на учителката си хич не му понася.

Ако преживеете първата половина на филма, не само ще откриете защо режисьора постоянно ви тормози като симпатично слага голямото „S“ навсякъде, но ще сте напълно способни да преживеете и втората, след като вече ще сте се справили с едни от най-нелепите моменти във филмовата история.

Втората част е с една идея по-малко нелепости и пъти повече екшън. Злите криптонци, които искат да завладеят Земята, за да възвърнат могъществото на расата си, най-накрая правят своя ход. Корабите им пристигат много театрално в стил Война на световете, а Супермен (въпреки, че всъщност никой във филма не го нарича така освен един заблуден войник) естествено се изправя срещу тях.

Следва любимата на всички битка между доброто и злото, в която, като всеки себеуважаващ се супергерой, Кент руши всичко по пътя си. Може би дори прекалява. Скалата на унищожение е невиждана досега дори за лента от този ранг, нещо, което може да отблъсне много фенове.

Абстрахирайки се от озадачаващите сюжетни моменти, филмът може да се похвали с блестящ актьорски състав. В главната мъжка роля прекрасният британец Хенри Кавил (Войната на боговете) създава впечатление, че наистина е от стомана… и че наистина е от Канзас.

Четири пъти номинираната за Оскар Ейми Адамс е напористата журналиска Лоис Лейн. Екипът е изписан от номинирани и носители на престижната награда – Ръсел Кроу, Даян Лейн, Кевин Костнър и злодеят Майкъл Шанън.

Благодарение на актьорската игра филмът се задържа в графа едва поносим. Любителите на комикси и филмите по тях може да са потенциално разочаровани, за всички останали, които посмеят да дарят парите си, Мъж от стомана ще ви удостои с много шантаво мърдащ метал.

Кристин Станкова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :