Неповторимият Дъглас Феърбанкс

Дъглас Елтън Улман и Джулиъс Улман са един и същи човек, но изследователите и биографите спорят и до днес кой кой е. Който и да е, той се ражда на 23 май 1883 г. в Денвър, Колорадо в семейството на бизнесмен. Във фамилната ферма язди коне, тренира фехтовка и лека атлетика – подготвя се за предстоящия светски живот. След училището и множество частни учители по странични и скъпо платени дисциплини, постъпва в Харвардския университет, но бляскавото му бъдеще внезапно е засенчено от едно странно увлечение – театърът. Младият Улман заявява на баща си, че любовта му към театъра е непреходна и така бива лишен от всякакви финансови средства. Със спестените си няколко стотин долара заминава за Европа. Пътува с пътнически кораб за богати, където представления имат две театрални трупи – комедианти и мимове. Пътуването до Европа минава неусетно.

Улман работи като копач при строителството на парижкото метро, като докер на пристанищата в Лондон и Манчестър. Служи като матрос на товарен кораб, но през 1900 г. се връща в Америка. Продава зарзават на сергия в Ню Йорк и мечтае да работи в театъра. През 1902 г. щастието му се усмихва и той успешно дебютира като актьор на Бродуей. Тогава приема псевдонима Дъглас Феърбанкс. Започва една шеметна театрална кариера. През 1907 г. Феърбанкс се жени за Анна Бет Сали, наследница на крупен бизнес и изоставя сцената. През 1909 г. се ражда синът им – Дъглас Феърбанкс-младши. Същата година компанията на Анна Бет банкрутира и актьорът се връща на Бродуей.

До 1912 г. той придобива значителна слава, а три години по-късно приема поканата на Triangle Pictures. Първият филм на Феърбанкс е „The Lamb“ (1915) на режисьора  Кристи Кабан, по сценарийна Дейвид У. Грифит, където актьорът играе главната роля. Това е първата романтична комедия на Феърбанкс, който пленява аудиторията със своята непосредственост, чар, одухотворена хубост и иронично отношение към персонажите. По-късно режисьорът Джон Евмерсън създава цяла поредица филми за него по сценарии на Анита Лус, където всички онези качества на актьора са удачно вплетени. „The Americano“ (1916) е най-успешният филм на Феърбанкс от този период. В него главният герой с присъщото му благодушие и непосредственост потушава въстание в Латинска Америка.

На върха на славата си Дъглас Феърбанкс напуска Triangle и създава собствена Douglas Fairbanks Film Corporation, меценатствана от Paramount Pictures. По това време той е най-популярният актьор в Холивуд и третият най-високо платен в компанията на Мери Пикфорд. А тя пък не жали сили да го приласкае. Красивият и себелюбив Дъглас хлътва като юноша по Мери и двамата започват щура интимна връзка, ознаменувана с множество екстремни изпитания из Скалистите планини, страховити гмуркания в океана и романтични вечери в усамотени хижи. През 1917 г. двойката се присъединява към инициативата на един от най-добрите приятели на Феърбанкс – Чарли Чаплин – в продажбата на военни облигации. Осъществяването на тази инициатива е по своему интересна и вълнуваща – обикалят почти всички щати с влак.

Всъщност, Чаплин е вторият високо платен актьор на Холивуд след Пикфорд. Веднъж отървали се от заробващите условия на нюйоркските банки, пионерите на Холивуд изведнъж се сблъскват със зловещото лице на своя продукт – новите филмови студии и продуцентските им екипи, които всячески се стремят да окастрят астрономическите за онова време заплати на своите звезди и създатели. Те намират начина в един от най-важните етапи на филмопроизводството – да монополизират дистрибуцията и показа. Борейки се непрестанно за своята независимост, Пикфорд, Феърбанкс, Грифит и Чаплин се решават на едно налудничаво за времето си бизнес-начинание – създаването на студиото United Artists. Така знаменитата четворка получава пълен творчески контрол върху филмите си и печалбите, генерирани от тях. През 1918 г. Феърбанкс и Анна Бет Съли започват съдебна процедура на развод, а успоредно с това актьорът печели долари и популярност, които успешно се вписват в портфолиото на новата кинокомпания.

Мери Пикфорд се развежда с актьора Оуен Мур по бързата процедура и на 28 март 1920 г. се жени за Дъглас. Въпреки съдебният спор, предизвикан от федералното законодателство относно развода на Мери с Оуен, двамата влюбени заминават на меден месец в Европа. Лондон и Париж посрещат двете знаменитости възторжено. Вестниците отразяват събитието на първите си страници. Текат десетки интервюта… Това е бракът на първата известна холивудска двойка.

До този момент Феърбанкс е снимал повече от тридесет филма /29 игрални и няколко късометражни/. Той впечатлява публиката със своето перфектно тяло, с неповторимия си чар, с одухотвореността си. В „Знака на Зоро” Феърбанкс комбинира отличната си форма с приключенски дух и красиви сценични костюми. Филмът бележи касов успех и превръща актьора в суперзвезда на световното кино. Феърбанкс поставя началото на приключенското кино – „Тримата мускетари”/1921/, „Робин Худ”/1922/, Крадецът от Багдад”/1924/, „Черният пират”/1926/, който е първият пълнометражен филм на Technicolor.

През 1921 г. Феърбанкс, Пикфорд, Чаплин и Грифит създават фонд към Motion Picture за подпомагане на хора от кино индустрията, възпрепятствани да работят по една или друга причина. На церемонията по откриването на фонда Феърбанкс и Пикфорд поставят отпечатъци от ръката и крака си в мокър цимент в новооткрития Китайски Груман театър. Феърбанкс и Чаплин също така са първите актьори на Холивуд, увенчани със звезди в „Алеята на славата” на „Холивуд булевард” 7020.

Продължението на „Тримата мускетари” от 1921 г. „Желязната маска” е последният ням филм на Дъглас Феърбанкс. Сниман е осем години по-късно, но се нарежда в топ десет по касов успех. В същото време започва инвазията на звуковото кино. Подобно на Пикфорд, Феърбанкс е разочарован. Не може да приеме новата даденост, колкото и усилия да му струва това. Едно от усилията му и може би най-обнадеждаващото, е ролята му на Петручио в партньорство с Пикфорд /Кейт/ в озвучения „Укротяване на опърничавата” по Шекспир /1929 г./. Но играта и на двамата е слаба. Следват още три роли в озвучени ленти, които не само не впечатляват, но и срутват имиджа на актьора. Освен това Феърбанкс не е вече онзи атлет и мачо, а съсипан от здравни проблеми човек на средна възраст – страстен пушач.След „Дон Жуан” /1934/ той се оттегля от киното.