Не ми търси кусури! – интервю с Емине Йълдъръм и Дилде Махали

Подценявала съм турското кино – разбрах го, когато видях нещо неочаквано добро. Говоря за „Не ми търси кусури“, който е част от фестивала за игрално, документално и късометражно кино на Близкия изток и Северна Африка, „ Менар“.
Естествено, няма нищо общо със сълзливите турски сапунки, които предимно бабите ни намират за интригуващи.

Актьорската игра е отлична, а всеки кадър е изпипан до най-малкия детайл – наистина няма и минута скука. Филмът е доста сложен и натоварен емоционално, вплитайки в сюжета си палитра от чувства – радост, щастие, гняв, депресия, отчаяние. Това е сериозен филм, за сериозните неща, който от време на време с тънкия си хумор напомня, че не всичко е толкова лошо, колкото изглежда.

Разказва ни за две сестри – коренно различни при това, които са преживяли прекалено много – и в един момент проблемите, които се опитват да удавят в миналото ги стисват за гърлото, напомняйки им за незаличимите грешки, които са допуснали.

Сред наградите на филма са 3 от най-престижния фестивала в Анталия, едната от тях – „Златен портокал“ за най-добър филм, a Емине Йълдъръм, с която проведохме разговор, който може да прочетете по-надолу, взима приз за най-добър сценарий.

Накратко – за да не издадем най-интересното, дискутирахме филма със сценариста Емине Йълдъръм и продуцента Дилде Махали – две симпатични и съвсем млади дами.

Инес Райчева (Spisanie.to): Филмът много ми хареса! Има загадъчност в него, не разкрива и не казва всичко, оставя много на въображението на зрителя.

Емине Йълдъръм: Да, това целяхме. Макар че, има хора, които казват, че разкрива прекалено много, а други, че оставя прекалено много загадки.

Инес Райчева (Spisanie.to): Сценарият изцяло Ваш ли е или е базиран на книга, на разказ?

Емине Йълдъръм: Не е базиран. Всъщност при написването му на мен много ми помогна фактът, че аз самата имам сестра! И ми е много позната тази връзка на любов и омраза. Има моменти, в които се караме, викаме си, а след 10 минути всичко е наред, забравено е и пак се обичаме (смее се)! Това мисля, че важи и за връзката между брат и сестра.

Инес Райчева (Spisanie.to): Има ли конкретна идея, която искате да оставите у всеки, с която да си тръгне, след като филмът приключи?

Емине Йълдъръм: Не мисля. Това е ценното, всеки може да „вземе“ каквото поиска, каквото успее.

Дилде Махали: Всъщност хората приемат много различно филма – понякога публиката се смее много, друг път е по-равнодушна.

Инес Райчева (Spisanie.to): Е, тук се смя много!

И двете: О, страхотно! Значи си я бива! (смеят се)

Инес Райчева (Spisanie.to): Всъщност няма как да не забележим, че двете сестри са коренни противоположности – едната е дръзка, сексуална, а другата сякаш дори е забравила, че е жена – затворена и необщителна. Как успяхте да предадете това на актрисите? Да им обясните какво искате от тях? Със сигурност не е било лесно.

Емине Йълдъръм: Те ходеха на терапевт, с който отработваха ролите, наистина не беше лесно! Но явно сме се справили със задачата.

Инес Райчева (Spisanie.to): За колко време заснехте филма?

Емине Йълдъръм: За четири седмици.

Инес Райчева (Spisanie.to): Уау!

Дилде Махали: Струва ти се кратко или дълго? (смее се)

Инес Райчева (Spisanie.to): Много кратко!

Емине Йълдъръм: Нямахме пари… (смеят се)

Инес Райчева (Spisanie.to): Филмът поставя и друг важен проблем – за насилието над жените – става ясно, че едната сестра е станала жертва на насилие.

Емине Йълдъръм: Да, така е – затова много турски млади жени харесаха филма. Защото са наясно с проблемите, свързани със социалното им положение. Искахме да направим силни, открояващи се героини, защото обикновено все мъжете взимат главните роли в много от турските филми. Някои мъже не го харесаха – дори имаше такива, които излязоха по време на една от прожекциите. Но това така или иначе е женски филм! (смее се)

Инес Райчева (Spisanie.to): Не мога да си обясня защо са го направили, след като е ясно и друго послание във филма, и то е, че не всички мъже са като онзи, който в някакъв смисъл дори е съсипал живота й. Всъщност другите са положителни персонажи.

Емине Йълдъръм: Абсолютно! Приятелят й е много всеотдаен и иска да й помогне. Но тя не иска да му каже какво е преживяла – много жени се затварят в себе си, след като им се е случило нещо подобно.

Инес Райчева (Spisanie.to): Ще ми разкажете ли някой специален спомен от снимачните дни? Нещо, което няма да видим във филма.

Емине Йълдъръм: Постоянно идваше една котка на снимачната площадка – беше много смешно, защото идваше всеки ден! А освен това едната от главните актриси не можеше да кара кола! А във филма трябваше да го прави… Беше приключение! (смее се)

Дилде Махали: Последната сцена снимахме четири дни, защото на хълма беше толкова ветровито, че почти не можеш да си поемеш въздух! Освен това тя е и натоварваща емоционално и беше наистина трудно – но резултатът си заслужаваше.

Инес Райчева (Spisanie.to): Какво най-много цените в работата си? Кой е най-големият плюс?

Емине Йълдъръм: Много труден въпрос! Но ако трябва да отговоря сега, ще кажа, че е много удовлетворяващо, че можеш да представиш идеите си на хората.

Дилде Махали: Да видиш лицата им после, реакциите – да знаеш, че гледат нещо, направено от теб!

Инес Райчева (Spisanie.to): Идвали ли сте преди в България?

И двете: Не, никога!

Инес Райчева (Spisanie.to): Е, пожелавам ви да си изкарате страхотно!