Новата вълна френско очарование

Носталгията е основна човешка слабост. Хората имат странната склонност да идеализират миналото и да бягат от вулгарното настояще, потъвайки в размисли за отминали моменти. Всичко старо за нас излъчва изтънченост, неповторимост, вкус и вечност. Новото е лишено от романтика, от смисъл и от воала на времето, който облича всяко нещо в красиви спомени.

Така е и с киното. Обичаме да гледаме класиките и се прекланяме пред иконите на седмото изкуство, но забравяме, че всичко старо е принадлежало някога към настоящето. Днес на големия екран и по страниците на списанията виждаме просто добри професионалисти и знаменитости, но утре времето ще направи с тях това, което е направило и с предшествениците им – ще им отреди място в пантеона на кино величията.

Много от актрисите, които вече са заслужили статута си на легенди на филмовото изкуство и неоспорими модни икони, са именно с френско потекло. Имената на Катрин Деньов, Бриджит Бардо, Симон Синьоре и Анук Аме са се превърнали в синоним на женственост, талант, стил и обаяние. За щастие, пред очите ни в момента разцъфтява едно ново поколение френски актриси, които някой ден неизбежно ще бъдат боготворени в кино средите.

Една от тях безспорно е Марион Котияр. Трийсет и осем годишната парижанка е най-популярна с ролята си на Едит Пиаф във филма La Vie en Rose, за която през 2008 заслужено получава „Оскар“ за най-добра женска роля. Дори само това гениално превъплъщение е достатъчно да превърне Котияр в неугасваща световна звезда и национално богатство за Франция. Въпреки че точно тази лента я изстрелва на върха, френската актриса е брилянтна във всяка една от ролите си – като невротична годеница в Такси или като дресьор на косатки, която преживява тежък инцидент, след който двата й крака биват ампутирани, в De Rouille Et D’Os, или като чаровна мечтателка в Полунощ в Париж на Уди Алън и дори като лице на Dior в някой от многобройните рекламни клипове, които е заснела за модната къща.

Друга френска актриса, чийто талант е оценен от Академията, е Жулиет Бинош. През 1997 тя изненадващо получава приза за най-добра поддържаща женска роля за участието си в Английския пациент. Победата й често присъства в класациите за най-шокиращите моменти в историята на наградите „Оскар“ заради силната конкуренция, която Бинош има в лицето на смятаната за фаворит Лорън Бекол. Този спорен момент обаче не е достатъчен да снеме ореола й на една от най-успелите и красиви френски актриси. В родината й я наричат просто La Binoche. Считана е за най-добрата френска актриса на своето поколение, но въпреки славата и успехите си тя остава здраво стъпила на земята: О, и мен ще забравят, не се тревожете. Тук Бинош греши с преценката си, защото няма как професионализмът, отдадеността, нежното й излъчване и топлотата в погледа й да потънат в забвение.

Ванеса Паради е друга французойка, която оправдава славата на френските актриси като едни от скъпоценните камъни на киното и модата. Актриса, певица, модел и бивша съпруга на Джони Деп – това са етикетите, които неизменно съпътстват името й. Години наред Ванеса Паради и Джони Деп са сред най-обичаните артистични двойки, но през 2012 слагат край на дългогодишния си брак. Паради губи любимия си, но едва ли някога ще се раздели с очарованието, необичайната красота и невинното обаяние, пленили света, когато през 1987 14-годишната Ванеса изпява Joe Le Taxi, вперила обезоръжаващите си сини очи в камерата и небрежно поклащайки се в ритъм. Едва ли някога някой е изглеждал толкова елегантно и свежо в избелели дънки и широк оранжев суитшърт.

Както Ванеса Паради никога няма да излезе напълно от сянката на онова невинно, но същевременно дръзко момиче от клипа на Joe Le Taxi, така и Одре Тоту винаги ще бъде свързвана с образа на чудатата Амели Пулен. Филмът й донася световна слава, но поставя огромно предизвикателство в кариерата на Тоту. След главозамайващия успех на лентата, френската актриса трябва отново да намери идентичността си и да се отърси от влиянието на най-емблематичната си героиня. Френските критици се съмняват, че Тоту ще успее да повтори успеха си. Сякаш актрисата винаги е била по-обичана извън пределите на родината си. Голямата роля след Невероятната съдба на Амели Пулен така и не идва, но с годините Тоту все пак успява да спечели уважението на френските критици след участието си в Коко преди Шанел и Thérèse Desqueyroux. Независимо от противоречията в кариерата на Одре Тоту, тя безспорно е още един диамант от френската съкровищница, въпреки че все още най-ярко блести с ролята си на Амели.

Списъкът с талантливи и красиви френски актриси може да бъде продължен. Имената, фигуриращи в по-горните редове, служат просто като пример и напомняне, че това, което англоговорящите наричат the test of time (тестът на времето), не е единственият метод за оценяване на изкуството и твореца. Пред очите ни се ражда и утвърждава талантът на десетки прекрасни актьори. Някой ден, след като времето произнесе своята присъда, може да съжаляватe за скептицизма към новото и носталгията по старото.