Нови филми от Любовта е лудост

Конкурсната програма на фестивала „Любовта е лудост“ – 2015 бе разнообразна и предложи интересни режисьорски виждания по темата за любовта. Селектираните филми, участващи в тазгодишния конкурс бяха: „Бартер“ (2015), „Обещание за вечна любов“ (2015),„23 секунди“ (2014), „Изпитание“ (2014), „Какво ѝ се случи на Тими“ (2014), „Любовна история, Линденфелд“ (2014), „Младоженки“ (2014), „Последният екзекутор“ (2014), Русалке моя, моя Лорелай“ (2014), „Семейство Майа“ (2014),„316″ (2014), „Деликатност“ (2011).

Дванадесетте заглавия илюстрираха добре обширната география на световното кино. Продукции от Уругвай, Китай, Иран, Тайланд, Франция, България и др. се бориха за приза „Златна Афродита“ за най-добър филм. Тази година голямата награда на фестивала грабна руският „Изпитание“. Любопитна бе прожекцията на уругвайският „23 секунди“, тъй като това бе първият филм от тази държава, показан на големия екран в България.

23 секунди

„23 секунди“, показан на 25 август от 16 ч. в зала 1 на ФКЦ, разказва за умствено изостанал мъж, работещ като мияч на коли на крайградско кръстовище. Един ден, докато мие поредния автомобил, се случва инцидент – млада жена е простреляна в колата си от двама мотористи, които ѝ задигат чантата. Ранената губи много кръв и се налага лекарска намеса, за да бъде спасена.

Миячът на стъкла няма мобилен телефон, а този на жената е в откраднатата чанта. Никой от шофьорите, преминаващи през злополучното кръстовище – работно място на Емилияно, не иска да се обади на бърза помощ. Тогава Еми, както го наричат приятелите, взима захвърляния край пътя пистолет от бандитите и спира жена, която при вида на оръжието, склонява да повика линейка.

Медиците се бавят и мъжът мести пострадалата на друга седалка в колата ѝ, качва се на шофьорското място и отпрашва с нея към дома си. Майката на Емилияно е лекар и затова той откарва ранената при нея. Убеждава я да не вика бърза помощ, защото е харесал момичето и го иска за себе си. Майката се съгласява и вади заседналия в тялото на пострадалата куршум. Ранената пренощува в дома на Емилияно и майка му. Мъжът е много захласнат по нея и я опипва, докато тя още е под въздействието на упойката. След това заспива дълбоко.

Когато се събужда, вижда, че оперираната я няма. Майка му се е обадила на медиците, за да я откарат в болница. Емилияно е бесен. От съседка научава, в коя болница е жената и отива да я види. Понеже не знае името на пострадалата, не го допускат при пациентите. Затова той стои под прозорците на болницата, с надеждата да види любимата си. Когато я зърва, се разкрещява. Охраната го гони.

Последната му среща с ранената е когато я изписват. Приятелят ѝ идва да я посрещне и заедно с него тя се качва в колата си. Емилияно тича след тях, а след него, влюбената в мъжа с умствен недъг съседка Милена, която отскоро продава цветя на същото кръстовище, където работи той. Еми така и не успява да догони автомобила.

Докато се прибира обратно към дома, вижда обирджиите с мотора. Нахвърля се на един от тях и започва бой. Приятелите от детинство на Емилияно минават наблизо и сплашват крадците. Дори им взимат мотора. Скоро след случката, между Емилияно и Милена се заражда любов. В деня, когато Еми се е събудил с 23 секунди по-рано от обичайното.

Любовна история, Линденфелд

„Любовна история, Линденфелд“, копродукци на Румъния и Германия, показан на 25 август от 18 ч. в зала 1 на ФКЦ, разглежда любовната история на двама етнически германци – мъж и жена, живеещи в Румъния, започнала още по време на Втората световна война. През 40-те съветската армия навлиза в Румъния и отвежда младите етнически немци, живеещи на територията на балканската държава, в лагери.

Депортацията спохожда и жителите на село Линденфелд (букв. „ поле от липи“). Един от тях – Ули Винклер, успява да избяга от съветската армия и емигрира в Германия. Неговата любима – Хелга, е депортирана заедно с близките си в лагер в СССР. Ули преуспява и става крупен бизнесмен. Осиновява момче на име Дитер, което ще наследи цялото му богатство.

След години Ули отива на лекар, тъй като има проблеми с паметта. Предполагаемата диагноза е Алцхаймер. Специалистът обяснява на своя пациент, че ще започне да губи спомените си и в крайната фаза на заболяването ще помни само детството си. Ули излиза от лекарския кабинет, след като е чул мрачната прогноза за себе си. В чакалнята среща своята съселянка Ирма, която му казва, че Хелга е жива и се е върнала в Линденфелд.

Винклер и шофьорът му потеглят за родното село на Ули. Там бизнесменът среща своята любима от младежките години. Той прекарва една нощ в дома ѝ и след това се прибира вкъщи. След посещението в Линденфелд, решава да обнови селото. С проекта се захваща синът на Ули Дитер, който се стреми възможно по-скоро да наследи своя осиновител.

След като обновяването на селището е приключило, Дитер изпраща в него актьори, които да се преструват на местни жители и да заблудят Ули, чиято памет започва да изневерява все по-често, че са населили Линденфелд. Възрастният Винклер не им обръща особено внимание, когато пристига в родното си място, за да го види след промяната и отново отива в дома на Хелга. Двамата с нея изживяват своята любовна история в обезлюденото село Линденфелд.

Изигралата Хелга Виктория Кочиаш взе награда за най-добра женска роля на „Любовта е лудост“- 2015.

316

В „316″, показан в рамките на фестивала на 26 август от 18 ч. в зала 1 на ФКЦ, иранка разказва за живота си и своята родина, описвайки чифтове обувки. Когато стига края на своя жизнен път, изброява че притежава 315 чифта обувки и 316-ия е на краката ѝ. Раждане, детство, юношество, революция, война, младост и старост се побират в нейната колекция. „ 316″ взе награда на журито за успешен филмов експеримент.