Оркестър без име – любима българска комедийна класика

Филмовата класика, любим филм на българските емигранти, остана втора в класацията на БНТ „Лачените обувки на българското кино“. Историята за певицата Рени и нейните колеги музиканти изживява своя разцвет на големия екран през последните близо 20 години. Когато излиза, филмът не е толкова известен, но постепенно става любим на зрителите и днес се радва на изключителна популярност.

Лентата, която спада към комедийния жанр, е пусната на екран през 1982 г. Неин режисьор е Людмил Кирков, сценарият е на Станислав Стратиев, а музиката на Борис Карадимчев. Финалната песен, „Оставаме“, се изпълнява от Маргарита Хранова. В главните роли участват: Велко Кънев, като кийбордиста на оркестъра Велко, Филип Трифонов, в ролята на Филип, също музикант от групата, Павел Попандов – Павел /Павката/, техен колега в музикалния състав, Георги Мамалев, като Гошо – барабаниста, Катерина Евро е певицата на групата, Рени Ковачева. Другата певица, Ваня Р. Георгиева, се играе от Мария Каварджикова, а в ролята на другаря Миташки е Димитър Манчев.

„Оркестър без име“ разказва за Гошо, Филип, Велко и Павел, които имат различни професии, но една цел – да пробият като професионални музиканти, и цяла година репетират, за да успеят да го направят. Четиримата се стремят да отидат на морето през лятото, за да свирят на „Златни пясъци“. Тъй като не са регистрирани към културния дом, получаването на техника за концертите, които им предстоят, е трудно, почти невъзможно. Условието да се сдобият с необходимата им апаратура е да вземат за вокалистка Рени – фаворитката на директора, от когото зависи осигуряването на техниката. Това налага дотогавашната певица на състава, Ваня, която е приятелка на Филип, да бъде уволнена.

След като това е уредено и Гошо, Филип, Велко и Павел имат всичко необходимо за пътуването, те потеглят с един поправен от Павел джип. Но се оказва, че навсякъде ресторантите и хотелите по морето си имат оркестри и за тях няма място. В търсене на заведение без музиканти, групата се озовава в малко селце близо до Бургас. Най-сетне музикантите са добре приети, и то благодарение на чара на Рени, която е истинска сензация сред местните.

Един ден, по време на репетиция на оркестъра, се появява италианеца Джани Леопарди, чиято кола е повредена и той търси помощ. След подновяване на разсвирването, се оказва, че Рени я няма. Леопарди й е намерил работа като певица в „Гранд Хотел Варна“. Филип праща на Ваня телеграма от името на Велко, за да я убеди да се върне при тях. Управителят на ресторанта, в който свири съставът – Миташки, не иска група без певица, но вдига сватба на дъщеря си и му трябва жива музика, затова четиримата са оставени да свирят на празненството.

Към края на веселбата, когато всички от състава са изморени от свирене, избухва скандал и музикантите са набити, а техниката – изпотрошена. Ваня пристига при момчетата в момент, когато те си стягат багажа за отпътуване. Всички заедно тръгват към къщи, но по пътя, на фона на бушуващото море, решават да останат.

Култови реплики от „Оркестър без име“ са използвани и в някои реклами. Изключително популярни са фразите, изречени от героите: „Пепи, к’ва е тая бира, ма?… Е не, тоя път наистина ще отидем да му я треснем в главата! Защо ще ме прави на идиот той мене, бе! Той ще ме цака с топла бира!“ и „Най-после… От Бургас ли я носиш?“, хит сред почитателите на бира, както и „Ай сиктир, десет дена ше й свиря под прозореца… Да не е Лайза Минели!“, както и „Бе ти знаеш ли как е започнал Луис Армстронг, при това негър, и то в Америка!“.

Филмът се появява след специална поръчка. На Станислав Стратиев и Людмил Кирков им е разпоредено да създадат лека и приятна за гледане комедия. Стратиев разказа на Кирков историята на група музиканти от кв. „Коньовица“, които писателят и сценарист добре познава и на когото музикантите разкриват премеждията покрай пробиването си в чужбина. Кирков харесва идеята за филм, базиран на тяхната история, и поръчва на писателя да напише ролите специално за Велко Кънев, Павел Поппандов, Филип Трифонов и Георги Мамалев. Снимките са реализирани на Златни пясъци, Слънчев бряг, Айтос, Созопол, с. Черноморец и на плажа при в.с. „Дюни“.