Spisanie.to

Отличното документално българско кино

Който има предразсъдъци спрямо българското кино – нека гледа четирите прекрасни късометражни български филма, които бяха, и отново ще бъдат излъчени /на 5.10 в неделя от 17:30 в Euro cinema/ на фестивала Sofia Biting Docs!

Всъщност откриването на фестивала мина дори повече от добре, надминавайки очакванията, с пълна зала в „Дом на киното“ и приключи с десетки усмихнати и доволни физиономии (и моята в това число)!
Такива филми ми се ще да дават постоянно, постоянно, постоянно.
Вместо най-гледаните кинопродукции у нас да са плоски и елементарни псевдо екшъни. Но това е съвсем отделна тема.

Ще ви разкажа по мъничко за всеки един от четирите филма и ще съм щастлива, ако дори един човек реши да ги гледа след прочетеното.
Те ми върнаха вярата в това, че още има хора, които правят всичко по-силите си за да превърнат България в едно по-добро място! Че българското документалното кино може да бъде завладяващо и забавляващо и че нямаме причина да бъдем черногледи!

„Името ми е протест“ на Атанас Куцев

Това е един филм за протеста – той не показва само протеста на площада, защото да излезеш на площада не е достатъчно, както каза самият Атанас Куцев.
Това, което има значение е личната борба, личната позиция и търсенето на алтернативни форми на бунт!
За тези форми, породени от уникалните, в най-истинския смисъл на тази дума идеи, ни разказват съвсем младите хора от Expectations, Under gara и Destructive creations.
Тези хора си създават собствени бунтове – те водят своеобразните си битки, като имат за съюзници музиката, красотата, креативността, че дори и лудостта – в смисъла на онова излизане извън границите, скуката и сивотата. Това е филм, който вдъхва живот през екрана, казвайки ти – промени първо себе си!

„Soldier“ на Десислава Томбушева

С участието на Десислава Петрова, по прякор Солджъра.
Една жена, която безспорно заслужава уважение заради смелостта и борбеността си – което пиша с нотка на тъга, именно защото се изисква смелост и борбеност да си признаеш, че по някакъв начин си „различен“, че не си този, който другите са очаквали да си!
И на мен, като на човек, на който никога не му е било ясно какво странно или неприемливо има в това да си бисексуален, хомосексуален, трансексуален – или какъвто си поискаш да бъдеш, понеже би трябвало да имаш свободата да се приемеш, да се разбереш и да се обикнеш, този филм ми беше повече от интересен.
Деси говореше за проблемите, с които се сблъскват може би повечето от хомосексуаните хора в България – за това как, ако ориентацията ти е различна от „стандартната“ (в огромни кавички), значи постоянно мислиш за секс и си склонен да бъдеш с всеки, който споделя същата сексуалност като твоята или пък „просто иска да опита“.
Говореше за предразсъдъците, които са вкопчени като пиявици в представите на хората за по-различните от тях, за онези, които не могат да разберат и на чието място не могат да се поставят.
Разказа какво я е направило толкова толерантна, и защо е ставала обект на агресия и нападения – и за това какво е да си хомосексуалист в едно хомофобско общество!

„Симбиоза“ на Борислав Станков

Проследява историята на Емил – 65 годишен човек, болен от шизофрения и неговият стар познат, който се представи като „Засега се казвам Севделин“, който е твърдо решен да помогне на възрастния човек като го социализира.
Филмът не е никак мрачен, дори напротив – през цялото време предизвикваше смях и усмивки, за които допринасяха одухотворения щегаждия Севделин, както и Емил с неговите краен оптимизъм и наивност, които ясно проличаваха в коментарите за съвременното и едновремешното кино и живота изобщо.
Това е един филм за човешката добрина, за несломимия дух и надежда, и за необходимостта да помагаш!

„Богатството на най-бедните“ на Веселина Фотева

Действието се развива в село Горна Бела речка – най-бедният район в България!
И въпреки това хората, живеещи там имат къщи, имат дворове, плодородни градини, девствен балкан и козички, на които отдават изключително внимание.
В селото има две реки, едно училище, една камбанария, една главна улица и… едно дете. Общо са около 42-ма човека, като изключим много други, които прииждат покрай фестивала на Спомените и Козето Мляко, който се провежда вече цели 10 години!
Този филм с важните въпроси, които поставя за това какво е да си богат, и какво е да си беден, действа отрезвително като шамар в лицето!
Защото на въпроса „Какво е да си беден?“, един от отговорите във филма беше „Да нямаш пари за хляб“, а на „Какво е да си богат?“ – „Да си имаш дечица и всичко да ти е добре!“ и „Да си млад и здрав“!
Става ясно, че бедността е усещане, което придобиваш, а не се раждаш, чувствайки се беден.
Че не водиш живота си бедно или богато, а просто или сложно.

Инес Райчева

добави коментар

Анкета

Къде ще празнуваме Коледа и Нова година?

Реклама

Следвай ни в :