Spisanie.to

Превъплъщенията на Невена Коканова

Изключителната харизма и приносът към родното кино стават причина Невена Коканова да бъде наречена „Първата дама на българското кино“. Бащината й къща се намира в град Дупница, където е родена на 12 декември 1938 година. Въпреки че няма съответното образование, когато навършва пълнолетие тя започва стаж като актриса в Ямболския театър в средата на 1950 година.

Първата филмова роля, в която се превъплъщава, е тази на Ема в „Години за любов“ (1957), дело на режисьора Янко Янков. През 1962 година следва роля във филма екранизация по романа „Тютюн“, където изпълнява ролята на Ирина. Година по-късно получава ролята на Жана в „Инспекторът и нощта“ (1963). През 1964 година влиза в ролята на Лиза от „Крадецът на праскови“, чийто режисьор е Въльо Радев.

Други нейни роли са: на Ана от филма „Карамбол“ (1966) с режисьор Любомир Шарланджиев, на Неда в „Отклонение“ (1967), дело на режисьора Гриша Островски, специално написан сценарий от Блага Димитрова за Коканова, който получава златен медал от фестивал в Москва; на Герда във филма „С дъх на бадеми“ (1967) на режисьора Любомир Шарланджиев, на Тинка в „Момчето си отива“ (1972), чийто режисьор е Людмил Кирков, на Невена от „Спомен за близначката“. Това са само част от емблематичните роли на Невена Коканова, които разкриват таланта й и карат публиката да я обикне.

Присъствието на Невена Коканова е толкова завладяващо околните, че дори известната италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани й отправя покана за участие във филма „Галилео Галилей“ (1969). А в нейна чест е учредена филмовата „Награда на името на Невена Коканова“, връчвана за обещаващ филмов дебют на актриса. През 1976 година Съюзът на българските филмови дейци я награждава със „Златна камера“ като отличие за нейния принос в българското кино. А през 1995 година, когато киното чества своята стотна годишнина и по този повод Съюзът на българските филмови дейци организират връчване на награди, тя получава признание за цялостно творчество. Четири години по-късно е удостоена с орден „Стара планина“ първа степен.

Въпреки постигнатия успех, хората си спомнят за нея като за скромен човек, който не е обичал да разкрива себе си извън ролите в киното. Някои смятат, че участието й във филма „Спомен за близначката“ се оказва предзнаменование за нейния собствен живот. Персонажът, в когото се превъплъщава, е на жена, която е болна от рак на гърдата и която прекарва своите последни години на село, далеч от шумния и забързан градски живот. Четвърт век по-късно, самата Коканова умира в резултат на същото заболяване. През последните петнадесет години от живота си Невена Коканова живее в габровското село Иглика.

Към днешна дата, в Ямбол се честват Театрални празници и на нейно име е кръстен Драматичния театър. Името на Невена Коканова носи и театърът в родния й град Дупница. През 2008 година е представен филм, който е резултат от безмерното уважение и поклон пред личността на Невена Коканова, от възхищението, което буди нейният талант и от обичта, която тя печели. Във филма участие вземат нейни близки и колеги. Той е дело на продуцента и сценарист Георги Тошев, на режисьора Мария Арангелова и на оператора Виктор Попов. А името на филма е „Аз коя съм“.

Филмография на Невена Коканова:

„Години за любов“ (1957), режисьор Янко Янков;
„В тиха вечер“ (1960), режисьор Борислав Шаралиев;
„Бъди щастлива, Ани!“ (1961), режисьор Владимир Янчев;
„Стръмната пътека“ (1961), режисьор Янко Янков;
„Тютюн“ (1962), режисьор Никола Корабов;
„Среднощна среща“ (1963), режисьор Никола Минчев;
„Инспекторът и нощта“ (1963), режисьор Рангел Вълчанов;
„Крадецът на праскови“ (1964), режисьор Въло Радев;
„До победата и след нея“ (До победата и по нея, 1966), режисьор Живорад (Жика) Митрович;
„Карамбол“ (1966), режисьор Любомир Шарланджиев;
„Най-дългата нощ“ (1967), режисьор Въло Радев;
„Отклонение“ (1967), режисьори Гриша Островски, Тодор Стоянов;
„С дъх на бадеми“ (1967), режисьор Любомир Шарланджиев;
„Гибелта на Александър Велики“ (1968), режисьор Владислав Икономов;
„Галилео Галилей“ (1968), режисьор Лилиана Кавани;
„Опасен полет“ (1968), режисьор Димитър Петров;
„Танго“ (1969), режисьор Васил Мирчев;
„На всеки километър“ (1969), режисьор Неделчо Чернев,Любомир Шарланджиев;
„Мъже в командировка“ (1969), режисьори Гриша Островски, Тодор Стоянов;
„Botschafter morden nicht“ (1970), режисьор Георг Леополд;
„Странен двубой“ (1971), режисьор Тодор Стоянов;
„Кръгове на обичта“ (1972), режисьор Кирил Илинчев;
„Сърце човешко“ (1972), режисьор Иван Ничев;
„Момчето си отива“ (1972), режисьор Людмил Кирков;
„Обич“ (1972), режисьор Людмил Стайков;
„Тигърчето“ (1973), режисьор Мариана Евстатиева-Биолчева;
„Най-добрият човек, когото познавам“ (1973), режисьор Любомир Шарланджиев;
„Деца играят вън“ (1973), режисьор Иванка Гръбчева;
„Баща ми бояджията“ (1974), режисьор Стефан Димитров;
„Дърво без корен“ (1974), режисьор Христо Христов;
„Последният ерген“ (1974), режисьор Владимир Янчев;
„На живот и смърт“ (1974), режисьор Неделчо Чернев;
„Сватбите на Йоан Асен“ (1975), режисьор Вили Цанков;
„Не си отивай!“ (1976), режисьор Людмил Кирков;
„Нако, Дако и Цако – шофьори“ (1976), режисьор Иван Касабов;
„Изгори, за да светиш“ (1976), тв сериал, режисьор Неделчо Чернев;
„Спомен за близначката“ (1976), режисьор Любомир Шарланджиев;
„Циклопът“ (1976), режисьор Христо Христов;
„Матриархат“ (1977), режисьор Людмил Кирков;
„Слънчев удар“ (1977), режисьори Ирина Акташева, Христо Писков;
„Чуй петела“ (1978), режисьор Стефан Димитров;
„Сами сред вълци“ (1979), тв сериал, режисьор Зако Хеския;
„Трите смъртни гряха“ (1980), режисьори Невена Коканова, Любомир Шарланджиев;
„Уони“ (1980), режисьор Владислав Икономов;
„Дами канят“ (1980), режисьор Иван Андонов;
„Приключенията на Авакум Захов“ (1980), тв сериал, режисьори Йордан Джумалиев, Милен Гетов;
„Търновската царица“ (1981), режисьор Янко Янков;
„Слънце на детството“ (1981), режисьор Илко Дундаков;
„Язовецът“ (1981), режисьор Павел Павлов;
„Есенно слънце“ (1982), режисьор Павел Павлов;
„Кристали“ (1982), режисьор Атанас Трайков;
„Предупреждението“ (1982), режисьор Хуан Антонио Бардем;
„Константин Философ“ (1983), режисьор Георги Стоянов;
„Опасен чар“ (1984), режисьор Иван Андонов;
„Спасението“ (1984), режисьор Борислав Пунчев;
„Тази хубава зряла възраст“ (1985), режисьор Хачо Бояджиев;
„Горски хора“ (1985), режисьор Павел Павлов;
„Ешелоните на смъртта“ (1986), режисьор Борислав Пунчев;
„Три Марии и Иван“ (1986), режисьор Красимир Атанасов;
„Време за път“ (1987), тв сериал, режисьор Неделчо Чернев;
„Дом за нашите деца“ (1987), тв сериал, режисьор Неделчо Чернев;
„Вечери в Антимовския хан“ (1988), тв сериал, режисьор Павел Павлов;
„Селцето“ (1990), тв сериал, режисьор Иван Терзиев;
„Искам Америка“ (1991), режисьор Киран Коларов;
„Сезонът на канарчетата“ (1993), режисьор Евгений Михайлов;
„Дунав мост“ (1999), тв сериал, режисьор Иван Андонов

Ангелина Делчева

добави коментар