Spisanie.to

Превъплъщенията на Невена Коканова

Изключителната харизма и приносът към родното кино стават причина Невена Коканова да бъде наречена “Първата дама на българското кино”. Бащината й къща се намира в град Дупница, където е родена на 12 декември 1938 година. Въпреки че няма съответното образование, когато навършва пълнолетие тя започва стаж като актриса в Ямболския театър в средата на 1950 година.

Първата филмова роля, в която се превъплъщава, е тази на Ема в “Години за любов” (1957), дело на режисьора Янко Янков. През 1962 година следва роля във филма екранизация по романа “Тютюн”, където изпълнява ролята на Ирина. Година по-късно получава ролята на Жана в “Инспекторът и нощта” (1963). През 1964 година влиза в ролята на Лиза от “Крадецът на праскови”, чийто режисьор е Въльо Радев.

Други нейни роли са: на Ана от филма „Карамбол” (1966) с режисьор Любомир Шарланджиев, на Неда в „Отклонение” (1967), дело на режисьора Гриша Островски, специално написан сценарий от Блага Димитрова за Коканова, който получава златен медал от фестивал в Москва; на Герда във филма „С дъх на бадеми” (1967) на режисьора Любомир Шарланджиев, на Тинка в „Момчето си отива” (1972), чийто режисьор е Людмил Кирков, на Невена от “Спомен за близначката”. Това са само част от емблематичните роли на Невена Коканова, които разкриват таланта й и карат публиката да я обикне.

Присъствието на Невена Коканова е толкова завладяващо околните, че дори известната италианска кинорежисьорка Лилиана Кавани й отправя покана за участие във филма “Галилео Галилей” (1969). А в нейна чест е учредена филмовата “Награда на името на Невена Коканова”, връчвана за обещаващ филмов дебют на актриса. През 1976 година Съюзът на българските филмови дейци я награждава със “Златна камера” като отличие за нейния принос в българското кино. А през 1995 година, когато киното чества своята стотна годишнина и по този повод Съюзът на българските филмови дейци организират връчване на награди, тя получава признание за цялостно творчество. Четири години по-късно е удостоена с орден “Стара планина” първа степен.

Въпреки постигнатия успех, хората си спомнят за нея като за скромен човек, който не е обичал да разкрива себе си извън ролите в киното. Някои смятат, че участието й във филма “Спомен за близначката” се оказва предзнаменование за нейния собствен живот. Персонажът, в когото се превъплъщава, е на жена, която е болна от рак на гърдата и която прекарва своите последни години на село, далеч от шумния и забързан градски живот. Четвърт век по-късно, самата Коканова умира в резултат на същото заболяване. През последните петнадесет години от живота си Невена Коканова живее в габровското село Иглика.

Към днешна дата, в Ямбол се честват Театрални празници и на нейно име е кръстен Драматичния театър. Името на Невена Коканова носи и театърът в родния й град Дупница. През 2008 година е представен филм, който е резултат от безмерното уважение и поклон пред личността на Невена Коканова, от възхищението, което буди нейният талант и от обичта, която тя печели. Във филма участие вземат нейни близки и колеги. Той е дело на продуцента и сценарист Георги Тошев, на режисьора Мария Арангелова и на оператора Виктор Попов. А името на филма е “Аз коя съм”.

Филмография на Невена Коканова:

“Години за любов” (1957), режисьор Янко Янков;
“В тиха вечер” (1960), режисьор Борислав Шаралиев;
“Бъди щастлива, Ани!” (1961), режисьор Владимир Янчев;
“Стръмната пътека” (1961), режисьор Янко Янков;
“Тютюн” (1962), режисьор Никола Корабов;
“Среднощна среща” (1963), режисьор Никола Минчев;
“Инспекторът и нощта” (1963), режисьор Рангел Вълчанов;
“Крадецът на праскови” (1964), режисьор Въло Радев;
“До победата и след нея” (До победата и по нея, 1966), режисьор Живорад (Жика) Митрович;
“Карамбол” (1966), режисьор Любомир Шарланджиев;
“Най-дългата нощ” (1967), режисьор Въло Радев;
“Отклонение” (1967), режисьори Гриша Островски, Тодор Стоянов;
“С дъх на бадеми” (1967), режисьор Любомир Шарланджиев;
“Гибелта на Александър Велики” (1968), режисьор Владислав Икономов;
“Галилео Галилей” (1968), режисьор Лилиана Кавани;
“Опасен полет” (1968), режисьор Димитър Петров;
“Танго” (1969), режисьор Васил Мирчев;
“На всеки километър” (1969), режисьор Неделчо Чернев,Любомир Шарланджиев;
“Мъже в командировка” (1969), режисьори Гриша Островски, Тодор Стоянов;
“Botschafter morden nicht” (1970), режисьор Георг Леополд;
“Странен двубой” (1971), режисьор Тодор Стоянов;
“Кръгове на обичта” (1972), режисьор Кирил Илинчев;
“Сърце човешко” (1972), режисьор Иван Ничев;
“Момчето си отива” (1972), режисьор Людмил Кирков;
“Обич” (1972), режисьор Людмил Стайков;
“Тигърчето” (1973), режисьор Мариана Евстатиева-Биолчева;
“Най-добрият човек, когото познавам” (1973), режисьор Любомир Шарланджиев;
“Деца играят вън” (1973), режисьор Иванка Гръбчева;
“Баща ми бояджията” (1974), режисьор Стефан Димитров;
“Дърво без корен” (1974), режисьор Христо Христов;
“Последният ерген” (1974), режисьор Владимир Янчев;
“На живот и смърт” (1974), режисьор Неделчо Чернев;
“Сватбите на Йоан Асен” (1975), режисьор Вили Цанков;
“Не си отивай!” (1976), режисьор Людмил Кирков;
“Нако, Дако и Цако – шофьори” (1976), режисьор Иван Касабов;
“Изгори, за да светиш” (1976), тв сериал, режисьор Неделчо Чернев;
“Спомен за близначката” (1976), режисьор Любомир Шарланджиев;
“Циклопът” (1976), режисьор Христо Христов;
“Матриархат” (1977), режисьор Людмил Кирков;
“Слънчев удар” (1977), режисьори Ирина Акташева, Христо Писков;
“Чуй петела” (1978), режисьор Стефан Димитров;
“Сами сред вълци” (1979), тв сериал, режисьор Зако Хеския;
“Трите смъртни гряха” (1980), режисьори Невена Коканова, Любомир Шарланджиев;
“Уони” (1980), режисьор Владислав Икономов;
“Дами канят” (1980), режисьор Иван Андонов;
“Приключенията на Авакум Захов” (1980), тв сериал, режисьори Йордан Джумалиев, Милен Гетов;
“Търновската царица” (1981), режисьор Янко Янков;
“Слънце на детството” (1981), режисьор Илко Дундаков;
“Язовецът” (1981), режисьор Павел Павлов;
“Есенно слънце” (1982), режисьор Павел Павлов;
“Кристали” (1982), режисьор Атанас Трайков;
“Предупреждението” (1982), режисьор Хуан Антонио Бардем;
“Константин Философ” (1983), режисьор Георги Стоянов;
“Опасен чар” (1984), режисьор Иван Андонов;
“Спасението” (1984), режисьор Борислав Пунчев;
“Тази хубава зряла възраст” (1985), режисьор Хачо Бояджиев;
“Горски хора” (1985), режисьор Павел Павлов;
“Ешелоните на смъртта” (1986), режисьор Борислав Пунчев;
“Три Марии и Иван” (1986), режисьор Красимир Атанасов;
“Време за път” (1987), тв сериал, режисьор Неделчо Чернев;
“Дом за нашите деца” (1987), тв сериал, режисьор Неделчо Чернев;
“Вечери в Антимовския хан” (1988), тв сериал, режисьор Павел Павлов;
“Селцето” (1990), тв сериал, режисьор Иван Терзиев;
“Искам Америка” (1991), режисьор Киран Коларов;
“Сезонът на канарчетата” (1993), режисьор Евгений Михайлов;
“Дунав мост” (1999), тв сериал, режисьор Иван Андонов

Ангелина Делчева

добави коментар