Приятелю Тед (Ted)

Един от малкото филми, съчетаващи наративната форма на приказката с комедията, е именно филмът „Приятелю, Тед”, който излезе по кината на 10 август това лято. Историята започва като повечето подобни филми с празнични мотиви и за чудото на Коледа. Познатата ни до болка история как на аутсайдерите им се случват най-интересните приключения. Като на малкият Джон Бенет, който вместо истински приятел, получава плюшено мече и то оживява. И както повечето чудеса, и това се случва в някое известно или не американско градче.

Когато за пръв път изгледах този филм, у мен остана усещането, че гледам по-скоро съвременна приказка именно защото гласът на мечето, озвучаван от Сет Макфарлейн (Family Gay), напомня на свободомислещ ерген от крайните нюйоркски квартали. Като се изключи самото мече, в историята няма нищо уникално и грабващо. Преводът на филма на руски е „Третият е излишен”, което перфектно представя и самата ситуация, която се развива в тази продукция на режисьора Сет Гордън. В крайна сметка „малкото Коледно чудо” пораства и с това си отива славата на Тед, с което той се превръща в пълноценен американски гражданин. Разбира се, комични са моментите, в които той трябва да се държи, както се очаква от неговия образ – на вятърничав приятел без задръжки, с изобилие от вулгарни намеци и подхвърляния.

Това е първият филм на режисьора Сет Гордън. Той се опитва да качи на голям екран познатият ни хумор от Family Gay, където Сет Макфарлейн отново озвучава един от главните герои в анимацията. Този опит най-ясно си личи именно в желанието му да превърне една обикновена история за двама приятели във вълшебна приказка. В тази светлина самият Тед сякаш губи блясъка на съществуването си. Той вече не е толкова значителен, всички са свикнали с него и вниманието постепенно се измества от образа му, въпреки че до самият край събитията се въртят около него. „Тед” е забавна комедия, с пиперлив хумор, която ще се пребори с лошото ви настроение и ще ви остави спомен за един нов прочит на приказките за деца.