Spisanie.to

Пътят на Халима

За първи път в рамките на „Любовта е лудост“ беше представен филм на хърватски режисьор. Антон Остоич дойде лично във Варна, за да обяви пред публиката последната си творба „Пътят на Халима“. Лентата е копродукция между Хърватия, Словения, Германия и Сърбия.

Сценаристът на филма е босненец. „Пътят на Халима“ е завъртян вече два пъти по босненската телевизия, в рамките на 3 месеца. Местната публика го определя като най-сполучливата кинотворба с босненско участие. Заглавието участва на 12 фестивала и има 17 награди.

Ето каза Антон Остоич при премиерата на филма във Варна, явяваща се и премиера за България:

– Голямо удоволствие за мен е да бъда във Варна. Филмът, който ще видите е третият ми филм. Той е копродукция на Хърватия, Словения, Германия и Сърбия. Ще видите, че историята се случва в Западна Босна, преди и след войната. Той е по действителен случай. Сценарият е написан от талантлив босненски режисьор.

Историята в „Пътят на Халима“ започва в средата на 70-те. Действието се развива в малкото югославско селце Чемеруша, населено с мюсюлмани. Младата Сафия се влюбва в сърбин от съседно християнско село. За връзката им тръгват слухове, родителите на двамата се противопоставят на отношенията им и не приемат бъдещ брак.

Сафия скоро разбира, че е бременна от Славомир. Опитва се да абортира, скачайки от стълба, но така и не помята. Бащата на момичето – Авдо разбира за детето и пребива дъщеря си точно, когато Славомир идва да я иска за жена. Започва бой, младият сърбин удря по главата бащата на бъдещата си невеста, а братът на Сафия го подгонва с пушка. Двамата млади така и не се събират след случката.

Славо заминава за Германия на гурбет, а Сафия дава детето си на бездетно семейство от селото. Новите родители на детето Салко и Халима го отглеждат с много обич. Малкият Мирза отраства заедно със сина на Салковия брат Арон. Славомир се връща от чужбина две години след като е оставил своята Сафия сама, пребита от баща си. Младата жена бяга с него на десетки километри от дома. Двамата заживяват в друго село.

Сафия лъже Салко, че детето им се е родило мъртво. Раждат им се три момичета, а Мирза и Арон стават силни младежи. Идват годините на войната. Славомир е мобилизиран на фронта и се бие за сръбската армия. Една нощ е разпределена в отряд, който нахлува в Чемеруша. Сръбските бойци взимат в плен всички мъже – бошняци. Сред тях е и Мирза. Командирът на взвода нарежда в редица пленниците и нарежда на Славомир да стреля.

Филмът просълзи зрителите в залата. Не случайно творбата на Остоич печели наградата на публиката на почти всички фестивали, на които участва. Журналисти и критици присъстващи на пресконференцията с Остоич проявиха силен интерес към проблемите, заложени в „Пътят на Халима“. Предлагаме ви част от зададените от тях въпроси и отговорите на Антон Остоич:

Как филмът е приет в Хърватия?

– Беше показан на националния фестивал на хърватското кино. Главното жури не даде нищо на филма, но получи наградата на публиката – 5000 души в Roma Arena. Също получи голямата награда на младежкото жури. В Босна вече смятат този филм за техния най-добър филм. В продължение на 3 месеца го показаха 2 пъти по босненската телевизия. Така че това е моят отговор за Хърватия. В кината имаше добри резултати за драма.

Балканите са много размирно място с вечно движение на хора. Чрез киното е възможно да се осъществи лелеяният балкански съюз. Възможно ли е с толкова илюзорни средства, каквито са средствата на киното, да се съберат парчетата на този счупен свят?

– Не съм сигурен, че съм разбрал правилно въпроса, затова ще ви отговоря така, както го чувствам. Този филм е за идентичността. Вие сте съвсем прави, хората се движат. Не знаем, кои са нашите бащи. Ние сме свързани и по кръвен път. Ако убием когото и да е от нас, убиваме себе си.

Критик определи „Пътят на Халима“ като продукт на културната дипломация, изпреварващ официалната дипломация с десетилетия.

Мая Джамбазова

добави коментар

Анкета

Къде ще празнуваме Коледа и Нова година?

Реклама

Следвай ни в :