Spisanie.to

Разговор с тибетец: Ще се върна в Тибет, когато бъде свободен!

Един разговор, който се надявам да зарадва всеки, който държи Тибет близо до сърцето си!

Част от историята на Сонам

Тибетецът Сонам, чието истинско име е Науанг Анджацанг e роден в Индия и е учил в Дхарамсала – там се намира Тибетското правителство в изгнание.
През 1999 година Сонам заживява в Лондон и там започва да работи в полето на филмовата индустрия, благодарение на което натрупва опит в правенето на филми. Именно тогава той си дава сметка за това, че повечето филми, разказващи историята на Тибет са предимно с религиозна или политическа насоченост – а той иска да опита различен подход.

И така през 2008 година той среща Джозеф Брет – кинорежисьор, докато взима интервю от него заради учебен документален филм, който е посветен на тибетския въпрос. Двамата заедно правят първия филм на Сонам – „Малкият Тибет 1″ (2011), който е последван от неговото продължение „Малкият Тибет 2″ (2014). Филмите бяха показани в Чешкия център на 28 и 29 май, благодарение на „Приятели на Тибет в България

Малкият Тибет – магия и носталгия

За всеки човек, за който Тибет представлява слабост ще е интересно да види тези два филма – сред първите мисли, които ще се завъртят в главата ви вероятно ще е „Уау, все едно съм там!“

В първия филм – „Малкият Тибет 1″, Сонам е в търсене на Тибет извън самия Тибет – той се изкачва до едно от най-високите места на планетата, а именно Ладакх – или както бива наричан още „Малкият Тибет“, намиращ се в най-северната част на Индия. Това място граничи с Тибет и споделя неговата култура и език – най-близкото, до което той може да се докосне.

Малкият Тибет – в търсене на незабравеното

В „Малкият Тибет 2″ имаме шанса да проследим едно пътуване, започващо от Непал, в което Сонам следва стъпките на своя баща – участвал в две хилядна армия, бореща се на страната на партизаните. Там Сонам среща истински йоги и има аудиенция при краля на Мустанг. Това пътуване е изключително опасно и той дори рискува собствения си живот – с цената на това накрая да достигне до границата с Тибет, където заявява: „Ще се върна тук, когато държавата ми бъде свободна!“ Сонам вярва, че всеки може да помогне в борбата за освобождаването на Тибет – чрез филмите си той води своята.

Имах възможността да проведа разговор със Сонам – симпатичен и общителен млад човек, който беше готов да ми разказва с охота за личните си преживявания и за уроците, които е научил, докато пиехме българска бира – която между другото много му хареса! Освен това го снимах – можете да видите усмихнатото му лице в галерията ни.

Инес Райчева (spisanie.to): Защо избра точно това име за двата си филма – „Малкият Тибет“?

Сонам: Защото първия заснех в Ладакх, а него наричат Малкия Тибет. Исках да се разпознава, че и вторият филм е правен от мен – бях насърчен от много познати и непознати хора да го заснема, те ми помогнаха и с финансирането. Мечтата ми беше да го покажа поне веднъж пред публика… а вече съм го показвал над 50 пъти – това е голям успех за мен!

Инес Райчева (spisanie.to): Как реши да направиш първия си филм, кое те подтикна? Имам предвид, да не е пътуване, което да остане единствено в твоите спомени, а да го покажеш и на другите?

Сонам: Дълго време се чудих. Имах идея, но не бях съвсем уверен как да я осъществя. Мислех за това постоянно и в един момент си казах: „Ок, няма да мисля за това една седмица – после ще видим.“ Няколко дни след това, когато се събудих една сутрин си казах, че не искам, когато остарея, да си кажа, че е можело да го направя, а не съм! Реших да направя зрителите съпричастни с пътуването си, с моята история – сега вече се чувствам уверен.

Инес Райчева (spisanie.to): Можеш ли да ни разкажеш за най-приятните и най-трудните моменти, през които си преминал, докато си създавал двата филма?

Сонам: Най-приятното е когато показвам какво съм направил пред зрителите. Тогава всичко добива смисъл – целият този труд, който съм положил. Тогава всеки труден момент отминава, преживявам го.
Но все пак онова, което в известен смисъл ме държи напрегнат е, че хората разчитат на мен. Първия си филм финансирах сам – похарчих около 50 000 паунда! Вторият вече беше финансиран на 70%, а третият – на 200%. Но това не са парите на холивудски звезди, а са парите на обикновени хора – хора, които успяват да отделят по малко от бюджета си, за да ги дадат на мен. Това е много голяма отговорност! Голяма мотивация, но и тегоба. Сега ме подкрепиха и българи.

Инес Райчева (spisanie.to): Разкажи ни за труден момент, докато беше там – докато снимаше.

Сонам: При първия филм нямаше – беше голямо удоволствие за мен. При втория – от първия ден, до последния беше труден момент! Трябваше да си пазя записите, които направих, да си крия камерата, да намирам места да преспивам някъде… Всяка нощ правех по две копия на заснетото – едното давах на един стар човек (появява се във филма), който ги криеше. Казах му: „Ако нещо се случи с мен, тръгвай си, не рискувай живота си.“ Просто китайците наистина са подозрителни към тибетците. В Индия беше лесно, но в Непал… Вижда се във филма.

Инес Райчева (spisanie.to): Това беше следващият ми въпрос. Ще споделиш ли свой спомен за живота си в Индия, където си роден?

Сонам: Единственото, което си спомням наистина ярко, са спомените с майка ми. Имали сме своите добри и лоши моменти, разбира се, особено когато бях тийнейджър. Но винаги съм изпитвал огромно уважение към майка си! Когато бях малък баща ми ми казваше: „Още, когато си в корема на майка си, тя се грижи за това да си добре – да не ти бъде студено, да не ти бъде прекалено топло, внимава, докато върви и винаги трябва да се съобразява с това, че е бременна – през всичките 9 месеца тя се опитва да те защитава. А когато се раждаш, преминава през толкова много болка! Но като види лицето ти – забравя за всичко друго. После следват безсънни нощи и непрестанни грижи. След това, когато пораснеш, ако се държиш неуважително към нея, това ще разбие сърцето й! Винаги, независимо от всичко уважавай майка си.“
А относно живота в Индия – препоръчвам на всеки, живеещ на запад да отиде там! Повечето хора, живеещи в напредналите държави не оценяват онова, което имат – все са недоволни! Не знам как е тук, в България. Затова им казвам – отидете в Индия, ще оцените всичко, което имате сега! Индия е страхотно място за научаване, хората са много добри!

Инес Райчева (spisanie.to): Значи ти си се научил да уважаваш онова, което имаш?

Сонам: Винаги съм оценявал онова, което имам. Тайната е, че не се сравнявам с другите. Само със себе си! Преди пет години нямах нито един филм. Сега имам три и планувам четвърти! Имам работа, финансово стабилен съм – това за мен е голям успех. Никога няма да бъдете щастливи, ако се сравнявате със съседа, с колегата.

Инес Райчева (spisanie.to): Ако има един момент, който би определил като най-трудния в живота ти, кой би бил, как би го описал и на какво те научи?

Сонам: Съжалявам, че не видях за последно баща си, преди да почине. Ние имаме такъв обичай – когато знаем, че някой е на смъртния си одър записваме неговото предсмъртно желание. И той остави съобщение за мен, в което пише, че не се притеснява, защото знае, че ще мога да се грижа за семейството.
Но не живея с миналото – уча се от грешките, опитвам се да не ги повтарям – ако ги повторя, това е глупаво. Това казвам и на по-младите: „Правете грешки, не се притеснявайте! Просто се опитвайте да не ги повтаряте.“

Инес Райчева (spisanie.to): Какво послание би отправил към всички тибетци, които живеят извън Тибет? И какво към онези, които живеят в Тибет?

Сонам: На онези, които живеят извън Тибет – сигурен съм, че се трудите усърдно и че не ви е лесно. Да си далеч от дома си и да нямаш възможност да се върнеш е жестоко. Аз работя здраво, за да помагам на държавата си и не знам дали някога ще имам шанса да отида там! На онези, които живеят там – дръжте се! Има много хора, които се опитват да ви помогнат, не сте забравени, не се предавайте!
Аз мисля, че има надежда – все пак вие българите сте били под турско робство 500 години, а Тибет е под китайско около 60 години. Надеждата крепи хората.

Инес Райчева (spisanie.to): Аз съм сигурна, че имаш много интересни истории, които да ни разкажеш. Ще ми се да споделиш такава с нашите читатели – незабравима, поучителна – каквато поискаш.

Сонам: На една от прожекциите на първия филм при мен дойде възрастна жена, която ми подари много стара карта на Ладакх – част от приключението ми е свързано с него. Тя ми даде картата и каза „Съпругът ми поиска да Ви я дам.“ Аз се зарадвах, благодарих й, казах й да предаде благодарности на мъжа си, а тя каза: „Той почина преди два дни. Бил е в Ладакх през 70-те години, много искаше да види филма. Тук съм заради него.“ Това е една от най-вдъхновяващите случки, които съм изживявал.

Инес Райчева (spisanie.to): За финал ще се радвам да ни кажеш някоя прекрасна дума на тибетски език, която хората, които не знаят езика да научат.

Сонам: Най-лесната и първата, за която сещам е „Tashi delek“ – това е „Здравей“ на тибетски. Не е просто приветстване, а и пожелание за здраве.

Инес Райчева (spisanie.to): Да, така е и на български – „Здравей“ означава бъди здрав.

Сонам: Обаче смешното е, че при будистките учения думите са толкова величествени и сложни, а в разговорния тибетски ситуацията е по-различна… Ако се опиташ да се обясниш на някого в любов, това звучи много, много зле! (смее се)

Инес Райчева

добави коментар

Анкета

Къде ще празнуваме Коледа и Нова година?

Реклама

Следвай ни в :