Spisanie.to

Страшният реализъм на Левиатан

Левиатан на Андрей Звягинцев вероятно ще остане запомнен дълго време. Ще го помним заради острите реакции, които предизвика. Ще го помним, заради наградите, които получи. Най-дълго ще го помнят тези, от нас, които са го гледали, благодарение на високото му качество и силата, с която провокира.

Филмът е може би най-награждаваната на Запад руска продукция от години насам. “Левиатан” има 20 награди, сред които за най-добър сценарий от филмовия фестивал в Кан, най-добър филм от Лондонския фестивал и Златен глобус за най-добър чуждоезичен филм. Последната награда е първа за Русия.

Какво всъщност провокира множеството крайни мнения на Русия за “Левиатан”? “Левиатан” на Звягинцев хвърля зрителя на север, право в суровата действителност, удря силно в чувствата и оставя без думи (или напълно, или под формата на празнословен ропот). Основната причина за силното въздействие и острите реакции вероятно се корени в начина, по който Андрей Звягинцев представя руската действителност. Мнозина го описват като съвременна интерпретация на историята на многострадалния Йов, а старозаветното чудовище Левиатан – като метафора на държавата.

Историята се развива на брега на Баренцово море. Николай и семейството му се сблъскват с местния корумпиран кмет, който иска да присвои родовия дом. След като разбира, че няма да успее току-така в съда, Николай вика на помощ свой познат – московски адвокат. Димитрий пристига в градчето подготвен – планирал е да притисне кмета с компромати, тъй като, според него, това е единственият шанс за победа. В хода на повествованието отношенията между персонажите се изострят неимоверно. Втората съпруга на Николай, Лиля, се отдръпва от него. Синът му от първия брак – Коля, не иска да я припознае и е в непрекъснато противоборство с баща си. Николай и Димитрий се оказват безсилни пред кмета. Ако чувството за безизходица още в самото начало на филма е било задушаващо, към края му то вече може да отнеме и последния дъх на зрителя.

Основната критика към “Левиатан” и Звягинцев бе насочена спрямо начина, по който са представени властта, църквата и гражданите, езикът и действията на персонажите. Първи реакции лентата получи от страна на политиците, заради ясно описаните корупционни практики и мафиотски действия на кмета. Културният министър на Русия, Владимир Медински, коментира, че филмът е твърде песимистичен и че в него няма положителни персонажи. Виталий Милонов от партия “Единна Русия” смело заклеймява “Левиатан” като русофобски и е категоричен, че Андрей Звягинцев е длъжен да върне държавната субсидия (около 35%). В отговор на нападките, Андрей Звягинцев коментира, че не е имал за цел да се противопоставя на властта. Особено като се има предвид субсидията и че “Левиатан” не е документален.

Не по-малко “плашеща” за властта сцена вероятно е била стрелбата по портрети на Брежнев, Горбачов и други съветски лидери. Обществото също възроптава срещу “Левиатан”, тъй като повечето персонажи във филма пият алкохол с литри и псуват на поразия. Църквата също не спести отрицателни отгласи.

Нароиха се и множество положителни мнения, основно на критици. Обединяващият фактор е, че смисълът на филма далеч не е да опетни образа на Руската федерация, а да покаже общовалидни проблеми.

И именно там се корени смисълът на “Левиатан”. Звягинцев явно постига наистина голям успех – не просто печели награди, а провокира. Провокира мисъл у мислещите и борещите се, провокира страх у хората, които се припознават с персонажите.

Що се отнася до останалата част от изпълнението на филма, качеството е наистина високо и ненапразно “Левиатан” получава толкова награди. Подборът на лица и актьорската игра са, меко казано, впечатляващи. Истински хора влизат под кожата на истински персонажи. На екран се появяват пълнокръвни личности, плашещо истински – всеки със свои специфични черти и пороци. В ролята на Николай влиза Алексей Серебряков, в Лиля се превъплъщава Елена Лядова. Владимир Вдовиченков изиграва адвоката Димитрий, а ролята на кмета изпълнява Роман Мадянов. Играта, както на главните актьори, така и на тези в поддържащите роли, на моменти може да накара зрителя да се запита дали наистина не гледа документален филм.

Режисурата, подборът на място за снимките и операторското майсторство също са на много високо ниво. Звягинцев споделя, че сценарият до голяма степен е повлиян от пейзажите и че когато окончателното място за снимките е било избрано, историята придобила пълната си широта. Северните пейзажи на брега на Баренцово море сами по себе си могат да навеят усещане за безнадеждност, безвремие, самота и студ. В комбинация с операторското майсторство на Михаил Кричман, под режисурата на Звягинцев силата им нараства неимоверно.

“Левиатан” е филм с общовалиден смисъл за борбата на човек с проблемите на държавата и за борбата на човек със самия себе си. Смисъл, предаден по болезнено реалистичен начин.

Божидар Николов

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :