Spisanie.to

Тарантино – осмият куршум в цевта

Красотата е в симетрията. По симетричните форми погледът се приплъзва и не се уморява да ги съзерцава. Те са добри домакини и му сервират блюда от идеални пропорции и мерки. Като магнит са.

Симетрията е праволинейна и банална. Симетрията е от женски род, защото често е повече красива, отколкото приятна. Лансира съвършенството, но поради това всеки малък кусур се натрапва. В света на филмовото изкуство е направо издигната в култ и се простира от формите на тялото на актрисите и артистите до последователността на сюжетните линии. Масата филмови продукти изглеждат като сглобени по общ шаблон и трудно може да се забележи някакъв индивидуален почерк в тях и да се разпознае личен авторски тертип. Твърде симетрични са.

И ако симетричните форми на действащите лица галят очите на зрителите, то сюжетът вълнува душата и ако е нетрадиционен, разчупен и не се помества във въведените рамки, в някои случаи се превръща в култ без аналог, в пионер и легенда.

Филмите на Куентин Тарантино могат спокойно да свършват без финалните надписи, показващи името на сценариста и режисьора – няма нужда от тях. Разпознава се стилът му, те си имат свой характер. Вярно, объркват неподготвените зрители с неправолинейните си развития, скандализират с нецензурните и направо бибрутални кадри, но тези, които познават Тарантино, по принцип едва ли и очакват друго. Тарантино в киното е като Стивън Кинг за литературата – забавляват зрителя или читателя като го екзалтират и ужасяват до краен предел.

Винаги е твърдял, че не е религиозен, но усеща божествено вдъхновение в работата си. Не е женен и няма деца, но не отрича, че докато навърши 60 може да му се случи. Това е възрастта, която си е поставил за творчески праг и смята да закръгли филмите си на 10 дотогава. В средите на кинематографията, Куентин Тарантино е най-изучаваният, цитиран и споменаван в доклади и научни статии творец. По отношение на характерните за творбите му деликатни теми като расизма и откровеното насилие, държи на виждането си, че това е просто кино, чийто единствен замисъл е да забавлява и осмива тесногръдието и лицемерието и правилното му асимилиране е въпрос на светоглед и психическа настройка. За смесването на филмовото и живото насилие твърди, че не открива връзка между двете.

Дали ще изиграва епизодична роля, дали ще ръководи цялата работа от режисьорския стол, или ще е автор на остри и гръмки диалози като сценарист, той е новатор, а на територията на авангардното кино – направо законодател. Няма филм, в който той да е замесен по някакъв начин и който да е еднозначно определян като комедия, но героите са толкова оригинални и със собствен хумористичен образ, че смехът съпътства всяка лента, независимо дали физически или духовен смях. Героите се изразяват еднакво добре вербално и оръжейно – режат се крайници, имплантира се олово под формата на куршуми, взривяват се цели тела, едновременно с това се цитира Библията или се правят сватби. Има приятелства, които се сгромолясват след няколко реплики или сума ти животи, които приключват в един кадър, но образите от тарантиновите филми не воюват срещу себе си – борят се срещу съдбата и предопределеността, каузата им е справедлива.

Самият Тарантино често си подарява роля в лентите си, рядко остава жив до края, някаква саможертва, за да усети филма отвътре и отвън и да е по-подготвен за следващия. Първия си филм използва като източник на средства за финансирането на следващия – „Глутница кучета“, спонсориран и от един от актьорите в него – Харви Кайтел. С филмите на Куентин Тарантино редица актьори придобиват звезден статут, превъплъщавайки се в роли, които не влизат в рамките на кариерните им традиции. Но и това е поредно изключение, типично за подхода на този творец.

Кога друг път Джордж Клуни е стрелял по вампири, Брад Пит е носел мустак и е говорел полуграмотен немско-английски, Салма Хайек е танцувала полугола с питон албинос, повит по тялото й, а Хитлер е умирал застрелян в киносалон? Къдриците на Самюъл Джаксън, мега-секси-жълтият костюм на Ума Търман, идеалните суинг и туист движения на Джон Траволта, безкомпромисният спор на Денис Хопър и Кристофър Уокън – лентите на Тарантино поднасят изобилно уникати. Догодина излиза нов негов филм, с какво ли ще ни изненада?

В осмия му филм – The Hateful Eight, ще участват стари лица от негови ленти – Самюъл Джаксън, Тим Рот, Кърт Ръсел, Майкъл Медсън. Дали е възможно този екип да направи филм, по-добър от предишните – едва ли, защото филмите на Тарантино трудно могат да бъдат подобрени, но ако някой може да предложи нещо по-добро, това е самият той, т.е. сам той трябва да изпревари себе си. В неговия свят на фикцията това може и да е възможно.

А не е ли Куентин Тарантино най-големият филмов деец на нашето време? Можем да го обичаме или мразим, но когато се оттегли, той ще ни липсва.

Антон Асенов

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :