Spisanie.to

Уди Алън – из творчеството на един гений

„Има два типа хора – добри и лоши. Добрите се радват на по-спокоен сън, но пък лошите си прекарват по-добре, докато не спят.“

По цинизма и остроумието ще го познаете. И по дребната фигура, причудливото лице и големите очила. Няма друг като Уди Алън. Вече 40 години безмерно талантливият особняк неуморно материализира, първо на хартия, а след това и на кинолента, своите „неизчерпаеми идеи“, както той самият ги нарича.

Това лято по кината се завъртя нов негов филм – „Магия на лунна светлина“. В него Алън търси вълшебното и необяснимото в човешкия живот и ги противопоставя на рационалното мислене и логиката. Актьорският състав е повече от обещаващ. В главните роли са Колин Фърт и Ема Стоун, a мястото на снимките отново е Франция. Въпреки тази прилика с „Полунощ в Париж“, критиците не предвещават на новата лента да повтори успеха на абсолютния бокс офис хит от 2011.

„Магия на лунна светлина“ е описван като „очарователен“, „забавен“ и „развлекателен“, но според критиците бледнее пред повечето ленти на Уди Алън. Въпреки противоречивите коментари, публиката едва ли ще остане разочарована от работата на човек, чийто филми се оценяват, като биват сравнявани с други негови творби. Няма слаби филми на Уди Алън, има само не-толкова-добри-колкото-предишните филми на Уди Алън. Той от години се състезава само със себе си. Нека хвърлим бърз поглед към кариерата му, за да разберем с какво е заслужил статута си на институция в кино индустрията.

Легендарният режисьор навлиза в шоу бизнеса като ученик. Първата му работа е да пише шеги за известни колумнисти, а след това скечове за някои от най-популярните вечерни шоу програми в американския ефир. Тази задача не представлява никаква трудност за Уди Алън. Както той сам признава, измислянето на шеги е обичаен режим на работа за мозъка му. Следват изяви като stand-up комедиант, заради които трябва да се пребори с болезнената си срамежливост. Следващите сцени, които безапелационно покорява са тези в салоните на Бродуей. Големият му успех като драматург идва през 1966 с пиесата „Не пийте водата“ и продължава с „Изсвири го отново, Сам“ (1969), където си партнира с Даян Кийтън, актрисата, която се превръща в неговата първа артистична муза.

Днес познаваме Уди Алън най-вече с приноса му към киното. В първите десет години от кариерата си като сценарист, режисьор и актьор Уди Алън затвърждава репутацията си на един от брилянтните комици на ХХ век. Комедии като „Вземи парите и бягай“ (1969), „Банани“ (1971) и „Любов и смърт“ (1975) продължават да радват почитателите на жанра. Интелигентното, но същевременно абсурдно чувство за хумор на Алън, се е превърнало в еталон.

Следва „Ани Хол“ (1977) – филмът, който прави Уди Алън легенда, а Даян Кийтън – носителка на награда „Оскар“. Лентата, разказваща една обикновена история за влюбването, съжителството и раздялата, представя комика в съвсем нова светлина. Алън е по-сантиментален, романтичен и сериозен от всякога, без от това да страдат присъщите му остроумие и цинизъм. „Ани Хол“ е абсолютен фаворит на критиците и печели на Алън три награди „Оскар“ – за най-добър филм, за най-добър оригинален сценарий и най-добър режисьор.

„Манхатън“ (1979) е още едно заглавие от филмографията на Алън с фундаментално значение за американското кино. „Всеки един кадър от този филм е като картина“, казва Мариел Хемингуей, изиграла 17-годишната Трейси, момичето, в което героят на Уди Алън се влюбва. И наистина, всеки черно-бял кадър от „Манхатън“ е своеобразно обяснение в любов към Ню Йорк, родния град на режисьора.

Следващият етап в творчеството на Уди Алън е ерата „Миа Фароу“, дългогодишна муза и партньорка в живота на великия режисьор. Алън помага на Фароу да разгърне пълния си актьорски потенциал, а тя, от своя страна, допринася за създаването на шедьоври като „Секс комедия в лятна нощ“ (1982), „Зелиг“ (1983), „Хана и нейните сестри“ (1986). Интимната им връзката и професионалното им партньорство се разпадат, когато Уди Алън се влюбва в една от осиновените дъщери на Миа Фароу.

Началото на 90-те са белязани от раздялата с Фароу, съдебен процес за попечителство и обвинения в сексуален тормоз над Дилан Фароу, 7-годишната дъщеря на доскорошната половинка на режисьора. Светът не иска да повярва на грозните обвинения, Алън категорично ги отхвърля, а съдът не успява да намери доказателства, уличаващи кино легендата. Алън не позволява на сътресенията в личния живот да повлияят на работата му. Емблематични филми от този период са „Куршуми над Бродуей“ (1994) и „Могъщата Афродита“ (1995), които носят награди „Оскар“ за най-добра поддържаща женска роля на Даян Уийст и Мира Сорвино.

„Мач пойнт“ (2005) е следващото заглавие, което изпъква в дългата филмова история на Уди Алън. Мрачният трилър, чието действие се развива в Лондон, за пореден път доказва колко многолик може да бъде Уди Алън като режисьор и сценарист. „Мач пойнт“ слага начало на „любовната му афера“ с някои от най-красивите европейски градове. С „Вики, Кристина, Барселона“ (2008), „Ще срещнеш висок тъмнокос непознат“ (2010), „Полунощ в Париж“ (2011) и „На Рим с любов“ (2012) режисьорът отдава почит на европейските културни столици. През 2013 се връща в родината и в дълбините на екзистенциалните човешки кризи със „Син жасмин“ – лента, която, според критиците, заема достойно място във филмовия канон, създаден от Уди Алън.

Филмографията му е наръчник за добро кино, холивудските актьори мечтаят да получат роля в негов филм, а публиката го обожава. Това са безспорни факти, които никой не дръзва да оборва. А и няма причина да го прави, защото Уди Алън заслужено е смятан за един от титаните на седмото изкуство.

Ивана Апостолова

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :