„Умираме, за да гласуваме.“ – интервю с режисьорите на Кървави следи

Всички сме чували израза „Като на кино“. Само че в този филм не е „като на кино“ – а наистина се случва – всичко онова, което може да ни ужаси и разплаче е съвсем реално. Да, може да не е част от реалността, в която всеки от нас живее, но е част от нечия! Човешкият живот не е просто цифра, която да впишем в статистика – и когато бъде отнет, някой, някъде там губи своето дете, своята майка, своя брат… Мисля си, че имаме нужда от повече филми като този. Нищо, че все някой ще каже „Не мога да гледам такива неща“. Но други нямат този избор, защото „тези неща“ са неразривна част от живота им.

Филмът, на който ще обърнем внимание се казва „Кървави следи“ (Red Lines) и взе първа награда на Уудсток 2014 за най-добър документален филм, част от фестивала „Менар“, който тази година пожъна огромен успех с пълни зали!

Инес Райчева (Spisanie.to): Трудно може да се коментира темата за конфликта в Сирия без да се политизира. Ще се опитам максимално да избегна това, защото ми се иска нашите читатели да гледат вашия филм и сами да изградят мнението си, да не бъдат предубедени по какъвто и да било начин, именно заради деликатността на темата! Искам да им помогна да се поставят на мястото на хората, потърпевши от случващото се в Сирия.

Филмът е брутално откровен – не ни ли е нужно точно това, за да разберем колко сериозно е случващото се? И мислите ли, че ако възможно най-много хора са наясно с насилието, упражнявано върху други, би могла се осъществи промяна на глобално ниво?

Андреа Калин и Оливър Лукаш: Да, мисля, че е много важно да сме брутално откровени, имайки предвид каква тема засягаме! Сирийците са най-разселените хора на света в момента, а ситуацията става все по-лоша. Преди година Организацията на обединените нации спря да сверява информацията за броя убити хора, защото вече нямаше нито един останал жив и независим източник, на който да разчита!
Тогава имаше 100 000 убити. Сега се твърди, че са между 190 000 и 200 000. Много е важно за филм като „Следи от кръв“ да хуманизира тези статистики и да помогне на публиката да осъзнае, че има човешко същество със сърце и душа зад всяка от тези цифри.
Прекалено често чуваме за невъобразими зверства, и въпреки това продължаваме с живота си сякаш нищо не се е случило. С този филм исках да променя това – исках да накарам хората да се събудят, да се ядосат, надявайки се, че това ще доведе промяна към по-добро.

Инес Райчева (Spisanie.to): Как би изглеждал светът без насилие? Опитвал ли сте да си го представите?

Андреа Калин и Оливър Лукаш: Това е добър въпрос. Вярвам, че всеки от нас трябва да се постарае, за да направи света по-добро място. Това, което аз се опитвам да направя чрез работата си е да документирам и разказвам истории, които имат шанса да доведат до социална промяна и да изградят света наново. Може би никога няма да можем да се отървем от насилието – разбирам го. Но това не прави целта, която съм си поставил по-малко благородна или значителна. И ако всички работим заедно, тогава може би ще успеем да се доближим до осъществяването й! Всяко малко усилие – всеки човешки живот – могат да подобрят света.

Инес Райчева (Spisanie.to): Кой е най-ценният урок, който получихте, докато работехте по този филм? И промени ли ви?

Андреа Калин и Оливър Лукаш: Една от главните героини във филма – Разан Шалаб-ал Шам (Razan Shalab-al Sham) е млада активистка, който има задачата да осигурява хуманитарна помощ на бежанците, които се борят за оцеляване. Една от най-въздействащите сцени, която улових не беше най-опасната или рискована. На 13 август, 2013 година бях в Газиантеп, Турски град на границата със Сирия. Разан водеше политическо обучение за жени активистки, които са се осмелили сами да отидат в Турция, преминавайки сами през рисковани граници, с единствената цел да помогнат. Намирахме се в обикновена стая, имаше бяла дъска – нищо забележително. Промяната, която забелязах у тези жени обаче, беше истински забележителна! „Умираме, за да гласуваме.“ – това ми казаха те, и аз веднага си дадох сметка, че това не е просто израз, а суровата действителност! Хората буквално умираха, защото искаха свобода на волята и право да гласуват, да бъдат чути! Тези активистки бяха готови да рискуват живота си! Научих повече за демократичния процес в древен Турски град, от колкото във Вашингтон. Това ми въздейства много силно – надявам се, че ще въздейства така и на зрителите.

Инес Райчева (Spisanie.to): Какво най-вече искате да предадете на зрителя? Какво чувство искате да оставите у него, след като изгледа филма?

Андреа Калин и Оливър Лукаш: Искаме хората наистина да осъзнаят какво се случва. Искаме да се вдъхновят от Муаз и Разан – двама младежи, които почти нямат помощ от никъде, но със собствени сили се опитват да спасят държавата си. Те рискуват живота си, опитвайки се да помогнат на народа си. И правят всичко възможно, за да повалят диктатора, който убива собствените си хора.

Инес Райчева (Spisanie.to): Как мислите – жаждата за власт и пари ли е всичко, което погубва света? И има ли останала надежда за промяна към по-добро?

Андреа Калин и Оливър Лукаш: Със сигурност е жаждата за власт – или жаждата да се поддържа тази власт, както е в случая с Башар ал-Асад. Но надежда има! Виждам я в младите жени, които рискуваха живота си на онова обучение в Турция. Виждам я в малкото момче, което снимахме в едно съсипано селце – то беше загубило и двамата си родители, заради режима в Сирия, но въпреки това имаше силата да се грижи за едно малко птиче, което беше намерило сред руините. Виждам я в техните очи надеждата.

Инес Райчева (Spisanie.to): Казвате, че докато режимът не падне сте се провалили. Какво бъдеще виждате за Сирия?

Андреа Калин и Оливър Лукаш: Страхувам се, че ще стане още по-лошо, преди да се подобри. Но както казах, вярвам, че има надежда! И хора като Разан и Муаз могат да помогнат да изградим мирно и светло бъдеще за Сирия.

Инес Райчева (Spisanie.to): Филмът наистина оставя внушението, че нищо не струва повече от човешкия живот – зад всички политически и други интереси стои точно това – разрушени семейства и съсипани човешки съдби. Начинът, по който е представено всичко е много отрезвяващ!

Андреа Калин и Оливър Лукаш: Благодаря ви! Ще бъда честен – не знам как да реша тази криза. Не съм политик. Но знам как да правя филми. И се надявам, че работата ми може да промени нечии виждания, да отвори сърцата на хората, намирайки в тях място за емпатия, която да доведе до положителни действия.

Внимание! Трейларът съдържа шокиращи сцени!