Филми, които носят ценни послания 1

Ако се чудите кой филм да гледате, а искате да е увлекателен, смислен и малко странен, може да се ориентирате от предложението по-долу!

Ще разгледаме относително новия филм „Руби Спаркс“ (Ruby Sparks, 2012) и посланието, което носи – защото е ценно. Особено днес, когато думичките „качествено“ и „кино“ рядко вървят заедно, а филмите, които наблягат на „спецефекти“ и нула смисъл, се правят на конвейр – кой знае защо, но няма как да е за добро!

Това е качествен филм, който прави впечатление. Той не е натоварващ и е приятен за гледане (което в никакъв случай не е необходимо изискване за един добър филм) и в същото време казва нещо смислено на зрителя.

Ruby Sparks (2012)

Историята е следната – главният герой е Калвин Фийлдс (Calvin Fields), младо момче писател, чиято кариера върви стремглаво нагоре. Но той губи вдъхновение и не може да напише нищо ново, колкото и усилия да полага. Тогава сънува Нея – неговото мечтано момиче – Руби Спаркс. Събужда се и започва трескаво да пише, обсебен от идеята за нея. И я създава такава, каквато иска да бъде – перфектната негова половинка.

Тогава се случва нещо необяснимо – една сутрин Руби просто се появява – спокойно закусвайки в апартамента му и с усмивка му казва „Добро утро!“. Калвин, разбира се, е шокиран и предполага, че по-скоро се е побъркал, отколкото Руби някак да се е материализирала от стотиците листове хартия, изписани с огромно вдъхновение на пишещата машина. След няколко интересни перипетии се оказва, че тя си е съвсем истинска и всичко, което той е написал, всъщност се е случило!

И вместо Калвин да бъде благодарен (на съдбата или кой знае на кого), той в крайна сметка решава… да я промени. Започва „да я приема за даденост“ и вижда, че тя не се чувства добре с него. Тогава той решава, че както за негово, така и за нейно добро трябва да допише още няколко думи… които после прерастват в няколко изречения, после в няколко абзаца… Как завършва историята, ще видите сами, но нека помислим над въпроса:

Защо искаме да променяме хората, които обичаме?

Защо живеем в заблудата, че можем да намерим онзи перфектен човек, с когото всичко ще е „цветя и рози“ и ще живеем заедно щастливи вовеки веков (или поне докато смъртта ни раздели). Дали за това са виновни приказките, романтичните филми и силното преиначаване на истината и създаването на безпочвени илюзии? Най-вероятно да. Затова този филм е толкова добър – той показва, че такова нещо като „перфектна половинка“ няма. Дори сам да я създадеш! Което, разбира се, е невъзможно.

Когато се опитваме да променим някого, ние му отнемаме правото да бъде себе си. Да бъде уникален, различен, със своите добри и лоши страни. Трябва или да го приемем такъв, какъвто е и да го обичаме безусловно, или да го оставим да бъде щастлив с някой друг, който би направил това!

Изобщо – няма как да променим другите. Независимо дали говорим за близки или не чак толкова до нас хора – нямаме право да ги променяме. Едва ли вие бихте се чувствали пълноценни, ако някой се опитва да ви смачка като парче глина и да ви преправи през неговите пръсти, с неговите идеи, така че да се харесате в неговите очи.

Не всичко може да ни е по мяра и да ни харесва, даже напротив – повечето ситуации и хора, с които се сблъскваме всеки ден вероятно не са ни съвсем приятни. Но и ние може да не сме приятни на тях – все пак общуването е двустранен процес. А да бъдем егоисти съвсем не е изхода – стара е истина е, че ако не дадем, няма как да ни се даде!

Затова ни остава само да приемем света такъв, какъвто е, и да променим онова, което можем и което знаем, че правим за добро.

Гледайте този филм, времето ви няма да бъде загубено.

И не забравяйте: „Това, че някой не те обича по начина, по който искаш, не означава, че не те обича.“