Филми 2015: Пепеляшка с Кейт Бланшет

Игралният филм „Пепеляшка“ (2015), дело на прочутия режисьор Кенет Брана, направи своята премиера у нас на фаталната дата петък 13-ти.

За късмет, злото не съумя да възтържествува на екрана,

тъй като продуцираната от „Уолт Дисни“ лента е приблизително вярна адаптация на класическата приказка за Пепеляшка и носи нейното светло послание за всесилната и несломима доброта. Филмът на Брана далеч не е първата игрална адаптация на любимата детска приказка, но предлага един свеж и актуализиран прочит, придавайки известна многопластовост на персонажите и техните различни мотивации.

Сценаристът на „Пепеляшка“ Крис Уейтс („Златният компас“, „Маркъс“) избира да посвети повече екранно време на силната връзка между майка и дъщеря, като по този начин мотивира неотменната вяра на Елла (Лили Джеймс) в майчиния завет да не губи кураж и да бъде добра. Персонажът на Елла, подигравателно прекръстена от доведените си сестри на „Пепеляшка“, стоически изтърпява издевателствата на околните не, защото се чувства слаба и безпомощна, а защото е дълбоко убедена в силата на търпеливата доброта. Актрисата Лили Джеймс с лекота откроява нежността и твърдостта в характера на Елла, която бързо става симпатична на зрителя и събужда неговата съпричастност.

Филмът се откроява от приказния си първоизточник със стремеж към реалистичност в отношенията между Елла и принц Кит (Ричард Мадън), чиято любов разцъфва постепенно, провокирана от тяхното случайно познанство в гората. Двамата разговарят като приятели, без да подозират за различните си потекла, и помежду им се поражда любовен копнеж, който по-късно принуждава принца да организира бал с надеждата, че ще зърне любимата още веднъж. Почитателите на Ричард Мадън, свикнали да го гледат в ролята на Роб Старк от сериала „Игра на тронове“, вероятно ще бъдат изненадани от новото му, обилно захаросано и поизчистено от съдържание амплоа, което го спира да разгърне истинския си актьорски потенциал.

За сметка на това шеметната Хелена Бонъм Картър е абсолютно автентична в образа на приятно чудатата фея-кръстница, която насмалко не премазва себе си и Елла под тежестта на гигантската омагьосана тиква. И макар фокусът на сюжета да бива изместен от вълшебството върху триумфа на волята и добродетелността, магическото преобразяване на животни и зеленчуци в знатната свита на Пепеляшка е анимирано с майсторство и хумор, които несъмнено препращат към едноименната анимация на „Дисни“ от 1950 г.

Едно от най-големите достойнства на лентата обаче

е комплексният персонаж на лейди Тримейн, злата, но дяволски стилна мащеха на Елла. Филмът акцентира върху завистта, която повехналата, разочарована от живота жена изпитва към невинната младост на Пепеляшка. Харизматичната Кейт Бланшет блести с впечатляващо превъплъщение в ролята на пресметливата вдовица, наелектризирайки киносалона с хладен стоманен поглед и демонична усмивка. А елегантната драматична визия на лейди Тримейн прави героинята дори още по-непристъпна и неразгадаема.

В интервю за сайта „Варайъти“ създателката на пищната костюмография в „Пепеляшка“, британската дизайнерка Санди Пауъл, споделя, че намира перфектно облечените жени за някак зловещи, което я подтиква да създаде безупречните тоалети за мащехата на Елла.

От своя страна Кенет Брана разкрива пред сайта „Вълчър“, че за наситения с детайли мизансцен на „Пепеляшка“ е почерпил вдъхновение от емблематичните филми „Гепардът“ (1963) на Лукино Висконти и „Невинни години“ (1993) на Мартин Скорсезе. Тяхното благотворно влияние се забелязва най-вече в сцените от бляскавия дворцов бал, където магичната амалгама от цветни костюми, богати декори и прецизна кинематография създава истински пир за сетивата. За цялостното приказно изживяване спомагат и красивите CGI пейзажи от кралството, пренасящи зрителя във фантастичния свят на „Дисни“, по който въздишат мечтатели от всички възрасти.

И въпреки че „Пепеляшка“ определено не грабва с особена иновативност, творческите търсения на нейните създатели допринасят за създаването на една стилна и комплексна версия на добре познатата приказка.

Филмът успява едновременно да привлече малки и пораснали киномани, предлагайки им два приятно прекарани часа и сигурността за така нужния понякога хепиенд.