Филмови роли на Георги Калоянчев

Вероятно сте изчели купища материали за Георги Калоянчев, един от най-ярките комици на българското кино, заедно с Тодор Колев, но като че ли винаги има какво още да се изрече и изпише за изиграните от него образи в киното, театъра, телевизията. Калата, както го наричаха колеги и журналисти, остави своя уникална диря на българската театрална сцена и в киното, създаде неповторим тандем с вечната Стоянка Мутафова и почти нямаше новогодишна програма без негово участие, което е мерило за обичта на публиката към него. „Любимец 13“, „Инспекторът и нощта“, „Кит“, „Езоп“, „Бай Ганьо тръгва из Европа“, „Столичани в повече“ са само част от заглавията, в които участва Калоянчев.

Ролята на Калоянчев в „Любимец 13“ е един от първите му значими успехи в киното. В този филм Калоянчев се превъплъщава успешно във футболен съдия.

В подобна стилистика и отново в партньорство пред камерата с Апостол Карамитев е и образът, изигран от Калата в „Специалист по всичко“. Да, специалисти по всичко: Апостол и Спиро! Няма грешка, а комедия от грешки, и то не на Шекспир, а по сценарий на Павел Вежинов и под режисурата на Петър Б. Василев. Оператор е Георги Георгиев.

Апостол е млад дипломант, завършващ стоматология с отличен успех, даващ му право на работа в града. За негово съжаление, е разпределен да работи на село. За да избегне преместването, Апостол се хваща на работа във фабрика като специалист по всичко – бояджия, водопроводчик, зидаро-мазач и заживява в таванска стая със съквартиранта си Спиро, героят на Георги Калоянчев. Ролята на Спиро е жизнелюбива, топла и сърдечна, изпълваща зрителя с ведрост. Наподобява образа на Харди от американските комедии на 30-те.

Пълен неин антипод е Инспекторът от „Инспекторът и нощта“ – филм, класиран неведнъж в топ 100 на любимите български филми. Това е и една от най-ярките му роли. „Монолози тип Марлоу“ (герой на Реймънд Чандлър – б.а.), произнесени от Инспектора, блестящо поведение пред камерата на шлифованият Кала, при операторското майсторство на Димо Коларов, разгръщащо в кадър пълния му актьорски потенциал. Във филма Калоянчев, който прекрасно си партнира с Невена Коканова, играеща престъпилата закона Жана, разследва смъртта на омразния за своите познати Маринов. В хода на действието се разплитат взаимоотношенията между познатите на Маринов. Сцените на места напомнят прословутите кадри с танца под дъжда от филма „Аз пея под дъжда“, но в тях танцът е разходка на невъзмутимия герой на Калоянчев.

Участието в „Инспекторът и нощта“ е един от малкото пъти, в които актьорът играе истински силен мъж, като онези от Дивия Запад или романите на Агата Кристи. Макар Инспекторът да казва за себе си: „Аз съм един сантиментален човек, длъжен да прави оглед на трупове“, на екрана той е стабилен и непоколебим, но едновременно с това галантен, когато е необходимо. Сложният събирателен образ е като втора кожа за актьора и той го „носи“ прекрасно пред камерата. Калоянчев правдоподобно и чисто пресъздава интелектуалния, монологичен и интровертен герой, предшественик на Монк от едноименния сериал, но много по-драматичен от него. Детектив, който търси убиеца и не намира само коша с мръсното пране, както се изразява героят на Калата. Филмът е една игра на тъмно и светло, през която аналитичният централен персонаж преминава, за да достигне до извода, че убийството което разследва, е благородно самоубийство. „Та за какво горехме? А, да! За времето. Ниска, значителна облачност, с превалявания над западните краища на страната. Един съвет от мен, не излизайте без чадър!“ – многозначително изрича накрая Инспектора.

В „Невероятна история“ героят на Георги Черкелов, редактор, парафира по грешка фейлетон, одобрявайки го за отпечатване и разписва с „Не“ молбата за отпуск на автора му. Това нагнетява напрежение, а в редакцията пристигат мнозина, припознаващи се като герои в материала, за да искат опровержение и санкция за написалия го. Калоянчев е командир на пожарната.

В „Кит“ Калоянчев отново играе комедийна роля. Екипажът на риболовен кораб се завръща от плаване с беден улов – една хамсия. За да прикрие неуспехът, се взима решение да се съобщи за уловена 30-килограмова хамсия, която, в доклада си, администрацията превръща в 300-килограмова скумрия, после паламуд, а накрая всички на брега знаят, че корабът „Одисей“ е уловил кит. Дори е организиран фестивал на китовете. Всички се подготвят за създаването на китобойна флотилия и Министерство на китовете, когато става ясен истинският улов на кораба. Оказва се, че след 40 дни плаване, екипажът на „Одисей“ не е изпълнил плана за улов. Парушев, изигран от Калоянчев, е началник на Централното управление на „Булгаррибскаридмид юнион“, който се ползва от благата и задълженията на поста си. Портретът му гледа от стените на кабинетите.

Появата на Калоянчев по потник и с рибарски принадлежности към средата на филма, допълва низа от комични случки с ръководителите на Управлението. Веселяшкият, но строг тон на Калоянчев, придава неповторим чар на героя му Парушев, като го доближава до обикновените хора от народа, без да поставя под съмнение мястото му сред управленската класа, макар и на дребно ниво. Парушев е типичният управленски социалистически кадър, сплотяващ трудовия колектив и изискващ от подчинените си, човек с приятен нрав, добра компания.

Що се отнася до телевизионната му изява (във филма Парушев участва в телевизионно предаване) директорът е още по-убедителен и дори сам взима инициативата, като произнася мини реч. Парушев раздава заповед след заповед, дейно участва в подготовката за посрещането на риболовния кораб, докато накрая радостта му преминава в хитрост, когато узнава, че няма кит. „Ние ще посрещаме не кита, а китоловците!“ – е репликата, произнесена от героя на Калоянчев. С пламенната му реч и надежда завършва филмът за социалистическите успехи на родния риболов, представящ хитростта и оптимизма като национална панацея.

Мирилайлай, Ян Бибиян и попът, героят на Калоянчев, една фантастична приказка за малки и пораснали деца, базирана на Елин-Пелиновите романи. Появата на Калоянчев е в началото на филма „Ян Бибиян“, почти веднага след песента на Фют, за да провери една кесия, вързана с канап от Ян, и да напердаши внук си, задето е строшил на двора събраните яйца, понеже Бибиян е изстрелял от прашката си камък и го спъва. Попът вика подир хлапаците и когато Фют му троши прозореца с подкова. Попът има тежката задача да изгони дявола от Бибиян. Бибияновата майка води сина си в храма „Св. Атанасий“ при попа, за да се справи палавия младеж. Вместо да се изповяда, Бибиян поваля на пода на църквата отчето и избягва навън, а попът пустосва след него и вика: „Анатема!“.

В самият край на лентата, героят на Георги Калоянчев посреща децата, излезли от царството на Мирилайлай, като знак за победа над злото. Въпреки участието му в едва няколко сцени, присъствието на Калоянчев е ярко и запомнящо се, както във всеки филм, в който участва. Образът на попа съдържа цялата строгост, лакомия, чревоугодничество, характерни за духовниците от произведенията на Елин Пелин, събрани едва в няколко сцени, от които личи геният на Калата.

Свещеник той отново играе в „След края на света“, като един от тримата: отец, ходжа и равин, символизиращи етническото и верско многообразие, добросъседството в Пловдив, България и на Балканите.

В сериала „Столичани в повече“ Калоянчев си партнира със Стоянка Мутафова и е в ролята на нейния любим Георги.