Филмът и/или книгата?

Книгата от далечни времена е завладявала въображението на своите читатели. Със своите картини, герои, сюжет тя ги е откъсвала за известен период от време от сивотата на ежедневието. Тя е разкривала пред читателите си нови и непознати до този момент светове, превеждала ги е през приключения, образовала и забавлявала ги е. Но през XIX век се появява киното, което по същия начин отвлича вниманието на зрителите си от ежедневието и им предлага друг свят, друго време, други хора.

Но, за разлика от книгата, киното представя света, картините и действията през гладната точка на режисьора, сценаристите и целия екип, който работи по създаването му. Той, филмът, не позволява на зрителите си да развихрят въображението си и да пресъздадат сюжетната линия по свой начин в своето съзнание. Те вече виждат образите и всичко останало, което книгата само би им описала и би им помогнала те да пресъздадат в съзнанието си.

Във време, в което и филмите, и книгите са налице и грабват, по своему, вниманието на хората, изниква един важен въпрос: „Кое се предпочита повече – книгата или филмът?“ Защото едно е да прочетеш в книга описанието на даден герой, място на действие и т.н., да си ги представиш, да ги създадеш чрез своето съзнание, друго е да ги видиш на екрана актьорите, действията им, облеклото им, мястото, на което се развива действието и всичко това през погледа на режисьора.

Но кое предпочитат зрителите – читатели? Книгата или екранизираната и версия? Допреди няколко години, а може би и днес, една немалка част от хората предпочитат филмите, защото те са кратки, най-много час или два, което за тях е по-добрият вариант, защото нямат много свободно време. Те също искат да се отърсят от умората, от натоварването, от непрестанните мисли за това „какво и кога трябва да се свърши“, но може би не искат или нямат възможността да отделят времето за прочитане на книгата и предпочитат екранизацията. Другото предимство (според някои) на някои екранизации е, че са лесни за „смилане“, посланието е ясно и лесно за разбиране, всичко е ясно, премахнати са някои излишни моменти, които са изпълнени с ненужни подробности, които само утежняват историята и прочитането.

Друга част предпочитат книгата от любопитство, или може би защото не им е харесвало как са представяни историите в книгите в отделните филми. Те предпочитат да прочетат историята, да изградят в съзнанието си света, който е описан там, героите и техните действия. Въпреки че всичко е описано в книгата, как са облечени, каква е светлината, мястото и т.н., всеки читател възприема информацията по различен начин.

Но съревнованието между книга и филм по една и съща история има три изхода:

1. Когато книгата е по-харесвана от филма. Тук причината почти винаги е една. Историята не е представена както повечето читатели са очаквали. Според зрителите-читатели или режисьорът не е представил правилно сюжетната линия, или актьорите не са изиграли правилно героите и още много други причини.
Но не всяка книга позволява да бъде екранизирана и заснемането на филма е много по-трудно, отколкото при другите книги.

2. Когато филмът е по-добър и по-харесван от книгата. Екипът по заснемането се е справил много добре. Доста често това се забелязва при филми, които са изрязали излишните части на книгата, които само са утежнявали сюжетната линия или самата тя се е проследявала много трудно.

3. Когато и филмът, и книга се харесват на публиката. Това може би е златната среда. В тази ситуация отново не може да се постави знак за равенство между книгата и филма, защото това никога не може да се случи, винаги ще има неща, които ги няма във филма или са представени по друг начин в книгата. Но съвместната работа между автора на книгата (ако е жив) и екипа, който работи по заснемането на филма, се е получила много добре.

Винаги ще има съревнование между книгата и екранизацията. Едва ли някога ще приключи това, защото няма единодушие сред читателите – зрители.

Филми по книги:

Франкенщайн – Автор на романа е Мери Шели, живяла през XIX век.

Магьосникът от Оз – детска класика по книгата на Лиман Франк Баум.

Оливър Туист (1948) – може би най-известният роман на Дикенс, който оживява на екрана, благодарение на великия режисьор Дейвид Лийн. През 2005 г. Роман Полански създава също добра адаптация.

Да убиеш присмехулник (1962) – изключително успешна адаптация на романа на Харпър Лий.

Красив ум – необикновената история на световноизвестния математик и нобелов лауреат Джон Наш и неговата борба с шизофренията. Автор на едноименната книга е Силвия Насар.

Хвани ме, ако можеш – филм на Стивън Спилбърг по автобиографията на известния измамник Франк Абъгнейл младши.

Среднощен експрес – филм по истински случай, отразяващ перипетиите на американския студент Били Хейс (по едноименната книга), вкаран в турски затвор заради незаконно внасяне на хашиш.

Кръстникът – вечната класика на Франсис Форд Копола се базира на едноименната книга на Марио Пузо.

Добри момчета – шедьовърът на Скорсезе е правен по книгата на Николас Пилеги Wiseguy, която пък описва съдбата на реално съществуващия Хенри Хил.

Списъкът на Шиндлер – един от най-добрите филми на Спилбърг е правен по истински събития и на основата на романа Schindler’s Ark на австралиеца Томас Кенийли.

Мълчанието на агнетата – най-известната екранизация на роман на Томас Харис и най-добрият филм с д-р Ханибал Лектър.

Боен клуб – разтърсващ филм по бестселъра на Чък Поланик. Режисьор Дейвид Финчър.

Странният случай с Бенджамин Бътън – номинираният за редица награди филм на Дейвид Финчър е по едноименния разказ на Франсис Скот Фицджералд.

Форест Гъмп – един от най-емблематичните филми на миналия век. Режисиран от Робърт Земекис и базиран на романа на Уинстън Груум.

Как да си дресираш дракон – още един от най-добрите анимационни филми на новия век. Основава се на едноименната книга на Кресида Коуел.

Екзорсистът – класика в жанра по едноименната книга на Уилям Питър Блети.

Изкуплението Шоушенк – адаптиран от новелата Rita Hayworth and Shawshank Redemption на Стивън Кинг, един от малкото филми, които надминава хартиения си първоизточник.

Зеления път – отново Франк Дарабонт се захваща с адаптация на книга на Стивън Кинг и отново резултатът е страхотен.

Властелинът на пръстените – трилогията на Питър Джаксън остава до момента ненадминато постижение във фентъзи жанра. По феноменалната книга на Джон Р.Р. Толкин.