Spisanie.to

Фокус с Уил Смит и Марго Роби

Или защо се губи фокус при гледане на филми без художествена стойност

Още в началото на “Фокус” разбираме откъде идва заглавието му. Главният герой Ники (в ролята Уил Смит) разкрива на силно желаещата да бъде майстор на измамите Джес (Марго Роби), че ключът към изкусното подвеждане се крие в отвличането на вниманието. В нарушаването на концентрацията на жертвата (“focus” от английски – фокусирам се, съсредоточавам се).

За съжаление на авторите на “Фокус”, той трудно задържа вниманието. Жанрът предполага сложни схеми за измами и кражби, силно напрежение, дори екшън. Сюжетът обаче не успява да предложи нищо подобно, освен очакването да се случи нещо съществено, което така и не се случва. Макар и да има няколко “неочаквани” обрата и още няколко забавни момента, историята не просто не поднася нищо ново, а дори не може да претендира да се мери със старото. Добрите черти са ненатрапчивата режисура и приятното операторско майсторство.

Сюжетът на “Фокус”, противно на очакванията за история тип “Ужилването”, като че ли разказва за отношенията на двамата главни герои и премеждията, през които те преминават. Героинята на Марго Роби, Джес, е дребен измамник. В неуспешния си опит да обере Ники (Уил Смит) тя остава с пръст в уста, защото Ники не е кой да е, а майстор мошеник на световно ниво. С други думи, се е опитала да продаде краставици на краставичар, без да знае. Разбира се, Джес веднага пожелава персонажът на Уил Смит да я посвети в тайните на измамите. Ники се съгласява и тя се превръща в негово протеже. Дотук добре. От този момент нататък “Фокус” предлага един силен и два слаби сюжетни дяла.

Първата по-голяма измама е сравнително добре развита и представена. Зрителят може да остане с впечатлението, че героя на Уил Смит изпуска нещата от контрол. Впоследствие се разбира, че поведението му е било постановка, с която Джес не е била запозната, за да изглежда по-правдоподобно. Напълно неправдоподобен обаче е моментът, в който става ясно, че екипът на Ники е внушил на измамения какво да направи. В допълнение, измамата се случва някак помежду другото. С нея приключва добрата част от “Фокус”.

Следва уж обоснована раздяла между Уил Смит и Марго Роби за необосновано дълъг период. Бърз скок няколко години напред, и Джес и Ники се срещат отново. (Дотук първи лош сюжетен дял). Ники е нает от спортен състезател, за да му осигури победа на следващото съревнование. Джес се оказва проекто-гадже на състезателя и цели да му отнеме… Часовника (Започва втори лош сюжетен дял). Към края на филма Уил Смит вече е решил да изпързаля всички, двамата с Джес са се озовали под смъртна заплаха, а телохранителят на състезателя мистериозно се оказва човек на Смит. За да се измъкнат от ситуацията, Оуенс (телохранителят) прострелва Ники в сърцето. След като другата опасност преминава, разбираме, че Ники ще живее, тъй като с Оуенс са изпълнили специален номер. Тогава Джес си дава сметка, че Оуенс всъщност е отдавна изчезналият баща на нейния възлюбен.

“Фокус” завършва безславно – Оуенс оставя Смит и Роби близо (на поне 1000 м) от болница и офейква с парите на състезателя. Във финалния кадър, Джес се тътри към болницата с Ники под ръка, който, вече може би над час филмово време, е с пробит бял дроб… Кадър, който, когато се появиха надписите, ме накара да извикам “Това ли беше?”.

Обобщено, историята на “Фокус” не предлага една главна цел, мисия на двамата главни персонажи, борба на крайности или отстояване на идеали, върху които зрителят да се фокусира. По-скоро имаме несъвсем ясни полу-любовни отношения между двама души и две неразгърнати схеми за измами на високо равнище. Всичко това на фона на живот, преливащ от лукс.

Що се отнася до персонажите, макар и различни, те не са представени в детайли. Не търпят и развитие. Като това важи както за главните, така и за второстепенните. Като противовес, актьорският състав е добре подбран. Уил Смит е напълно подходящ за човек, посветен в изкуството на заблуждаването, силно уверен и живеещ в изобилие. Марго Роби, както видяхме и във “Вълкът от Уолстрийт”, добре се вписва в образа на красавица, която не е наясно какво се случва през по-голямата част от времето. Адриан Мартинез изиграва Фахрад – ексцентричен шишко, доверен човек на Ники. Мартинез приятно влиза в образ и по комичен начин представя пълничкия темерут.

Изключение прави единствено изборът на актьор, който да изиграе бащата на Ники. Джералд Макрейни, който влиза в ролята на Оуенс, всъщност Бъки – бащата на Уил Смит във “Фокус”, е с видимо европеиден вид. Колкото и светла да е кожата на Уил Смит, той подчертано е афроамериканец. Не, че не е възможно от бели родители да се роди тъмнокожо дете, ако някъде, много назад, в родословното дърво е попаднал такъв ген. Не е невъзможно и майката на Ники да е чернокожа, или пък Бъки да е осиновил Ники… Но все пак, подборът на Джералд Макрейни за екранен баща на Уил Смит буди недоумение у мен. Това е и единственият елемент от филма, върху който все още разсъждавам и помня ясно…

Автори на филма са Глен Фикара и Джон Рекуа. Тяхно дело са както “лекият” сценарий, по-скоро подходящ за деца, които искат да прекарат време в безмисловна дейност, така и приятната режисура. Фикара и Рекуа са автори на сценариите на двата филма “Котки и кучета”, “Лошият Дядо Коледа” и още няколко кино и телевизионни продукта, по-скоро за деца. “Обичам те, Филип Морис”, за разлика от гореизброените, е по истински случай и съответно по-сериозен.

В общи линии, “Фокус” се вписва в портфолиото на двамата си автори с неангажираща, но добре заснета и режисирана история и неразвити персонажи. Уил Смит и Марго Роби успешно влизат в роли, които (поне за нивото на Смит), вероятно, са били предизвикателство със своята безличност. “Фокус” е приятен филм, който е подходящ за млада аудитория без особени претенции към продукта.

Божидар Николов

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор