Spisanie.to

Х. Р. Гигер – бащата на Пришълеца

Ханс Рудолф Гигер е най-известен за широката публика с дизайна на извънземните чудовища за филма „Пришълец”. Творчеството му обаче не се изчерпва само с работата му по хитовия филм. Х. Р. Гигер е художник сюрреалист и скулптор с явен уклон към еротиката, сценограф и дизайнер. Най-отличителната черта на творбите му е съчетаването на човешки тела и машини в (както той я нарича) „биомеханична” връзка.

Гигер се ражда в семейството на фармацевт в град Хур, Швейцария през 1940 г. (умира на 12.05.2014 г.). След като един ден баща му донася вкъщи човешки череп – подарък от фармацевтичната компания, у малкия Ханс се заражда интерес към всичко тъмно и странно. Той се запалва и по рисуването и моделирането, а допълнително влияние му оказват творби на Салвадор Дали и Жан Кокто.

От по-рано обаче у него зрее друга страст – към жените. „От най-ранна детска възраст усещах влечение към отсрещния пол.”, казва той. Тъй като изпитва силен срам в детството си, Гигер започва да съчетава двете си влечения. През ученическите си години той кани свои приятели у дома си, за да им показва „призрачните влакове”, които сам е изградил. За возенето на самоделните влакчета на ужасите заплащали само момчетата „като в истински лунапарк”.

След като на Гигер се налага да остане на поправка в прогимназията, нещо, което той и семейството му не можели да си позволят, те заминават за Лозана. Въпреки лошия успех в училище, бъдещият художник се амбицира за бъдещето си. В Лозана получава първите си уроци по английски, за които заявява: „Без английски нямаше как да получа работа в киното и също за мен нямаше да има Холивуд”.

Страстта му към рисуването бързо се затвърждава, но подкрепа среща само от страна на майка си. Тъй като мнението на баща му за съвременното изкуство се изчерпвало само с думите „не е доходоносно”, той изпраща Гигер за стажант в няколко архитектурни ателиета и бюра, за да му осигури „сигурна професия”.

По-късно Х. Р. заминава за Цюрих, където учи в Академията за приложни изкуства вътрешно обзавеждане и индустриален дизайн. Тогава създава „Атомните деца” (Atomkinder) – поредица от рисунки с мастило, която е публикувана първоначално в две самиздатски списания, а по-късно в училищното списание на кантона Хур. По това време създава и първите си скулптури от полиестер – предимно маски.

Гигер се запознава с първата си любов – актрисата Ли Тоблер през 1966 г. Те остават заедно до смъртта й през 1975 г. Този период е много плодотворен за Х. Р. Той успява да уреди първата си самостоятелна изложба и да превърне кошмарните си сънища във вдъхновение (серията „Кладенци”). Създава още скулптури. За известно време двамата с Ли живеят в Лондон, където правят документалния филм „Пасажи”, посветен на картините на Гигер.

През 1975 г. Ли Тоблер отваря собствена галерия в Хур. На последната състояла се изложба в галерията – „Обувката”, Гигер снима гостите за своя документален филм „Некрономикон на Гигер”. След това Ли изпада в тежка депресия и слага край на живота си. Трагичният край на деветгодишната връзка оставя празнина в живота на художника.

През следващата година Гигер се среща с човека, оказал голямо влияние на работата му – Салвадор Дали, както и с Алехандро Жородовски (автор на „Свещената планина”). С тях го запознава американският художник Боб Веноса във връзка с предстоящото заснемане на филма „Дюн”, чийто режисьор трябвало да бъде Жородовски, а Дали да изиграе главна роля. На Гигер е възложено да направи някои сценографски решения. В крайна сметка филмът се реализира от Дейвид Линч, а Гигер така и не бива включен в продукцията.

През 1977 г. е издаден първият значителен сборник с творби на Гигер – „Некрономикон”, вдъхновен от разказите на американският фантаст Хауърд Лъвкрафт. Тогава стартира проект за филм на ужасите, наречен „Пришълец”. Х. Р. Г. получава поръчка от сценариста Дан О’Банън да създаде чудовищата за филма.

През 1978 г. Х. Р. Гигер се запознава с втората си голяма любов – Миа Бонзаньо, а с продуцентството на „Пришълец” се е ангажирала корпорацията Туентиът Сенчъри Фокс. Ридли Скот и двама от продуцентите получават копия от „Некрономикон” и се убеждават, че Гигер е художникът, който им е необходим. Условията на договора му разрешават той лично да участва в рекламната кампания. Двамата с Миа посещават големи градове в Европа и САЩ, а „турнето” им завършва в Холивуд с премиерата на филма през 1979 г. След края на пътешествието двамата се женят.

Работата на Гигер по „Пришълец” му се отплаща през 1980 г., когато той и екипът по ефектите получават наградата „Оскар”. Следва небивал интерес от медиите, както в САЩ, така и в Швейцария. Вдъхновен от работата по филма и любовта си към Мия художникът създава серията „Еротомеханика”, но „само след година и половина сънят вече бе свършил” – през 1982 двамата се развеждат. Въпреки това остават близки приятели.

През следващите години професионалният подем на Гигер се задържа. Той рисува две нови серии („Ню Йорк Сити”, „Победа”), прави самостоятелни изложби както на картини, така и на скулптури и декори от „Пришълец”. Сценограф е във филма „Полтъргайст ІІ” (заради, което му е отказана всякаква информация за „Пришълец 2″). Изготвя кориците на албуми на редица изпълнители – между които Блонди, Деби Хари и други. Постер на платното на Гигер „Пейзаж ХХ” включен в албум на Dead Kennedys предизвиква остър скандал, заради почти порнографския си характер.

Самостоятелните изложби продължават, а през 1987 г. изложбата му в Япония предизвиква истински фурор – основан е Гигер Фенклуб, обсъжда се създаването на Гигер Бар в Токио, а Гигер получава поръчка за работа от японския режисьор Акио Джицусоджи. В края на 80-те написва спомените си за издателство „Ташен.

За Гигер, както той сам казва, 1990 г. е особено важна. Тогава той отбелязва 50-ия си рожден ден. Прави серия изложби, участва в създаването на редица документални филми, работи съвестно с Миа Бонзаньо, както и по сценографията на „Пришълец 3″. Активната работа продължава и през следващите години. Х. Р. работи по „Видове” и други филми, проектира мебелировка за заведения, пише разказ за окултните си преживявания, създава проекти за книги. Последната му изложба се състои през 2007 г., а през 2012 г. е създаден филмът на Ридли Скот „Прометей”, в който са използвани идеи на Гигер.

Създадени са няколко Гигер бара. Първият отваря врати през 1992 г. в Хур и функционира и до днес. През 1998 г. са създадени два нови бара – в Ню Йорк (затворен през 2002) и Гигер Музей Бар в Шато Сен-Жермен, който все още е отворен за посетители. В Токио за кратко също е имало Гигер бар, създаден против волята на художника.

Творчеството на Х. Р. Гигер безспорно е неповторимо, но трудно може да бъде описано. Сами разгледайте творбите му и преценете.

Божидар Николов

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :