10 филма за Втората световна война 1

… които са с доказана историческа достоверност

Втората световна война е един от най-мащабните сблъсъци в човешката история. В нея взимат участие повече от 60 държави, затова не е учудващо желанието на всяка една от тях да осмисли миналото, използвайки кинематографските похвати. Близо седем десетилетия след края на конфликта, интересът към него не само не стихва, но и нараства убедително. За да бъде подсилен сюжетът и спечелена публиката, често пъти режисьорите засилват драматизацията, опитвайки се да ни убедят в истинността на показваното. Но доколко всъщност можем да се доверим на надписа „по действителен случай“? И така, да вадим кърпичките: ето няколко заглавия от последните години, на които можем да си поплачем без угризения за правдивостта им!

„Европа, Европа“ (Полша, 1990 г., реж. Агниешка Холанд)

Сюжетът ни запознава с реалната история на Соломон Перел – приятел на бащата на режисьора Агниешка Холанд, който успява да скрие еврейския си произход и преживява войната под прикритие на нацист! През 1939 г., когато Хитлер, а след това и Сталин нахлуват в Полша, той се оказва в комунистическата окупационна зона, където му се налага да научи руски език и да стане член на Комсомола. Но когато Третият Райх се обръща срещу СССР, Солек попада в германски плен. Благодарение на отличните си познания по немски език, евреинът успява да излъже нацистите, че е германец и съвсем скоро се озовава… в Хитлерюгенд – младежката организация за подготовка на елитни бойци.

Една завладяваща драма, която показва докъде може да стигне човек, за да остане жив.

„Списъкът на Шиндлер“ (САЩ, 1993 г., реж. Стивън Спилбърг)

Едва ли има какво (още) толкова да се каже за филма: това е разказ за харизматичния немски бизнесмен Оскар Шиндлер, който пристига в Краков, за да се опита да забогатее от войната, но историята му отрежда друга роля. Когато в града започва изграждането на концентрационен лагер, Шиндлер е изправен пред дилемата дали да остави всичко, или да издейства спасението на своите еврейски работници.

По думите на самия Спилбърг, който отказва да получи хонорар за труда си, „Списъкът на Шиндлер“ е филмът, с който би искал да бъде запомнен: без съмнение, това е една от най-великите ленти, създавани някога. Сюжетът е адаптация на книгата на австралийския писател Томас Кениъли, базирана на разкази на спасените евреи, но сценарият е почти изцяло достоверен.

„Добър вечер, г-н Валенберг“ (Швеция, Норвегия, Унгария, 1990 г., реж. Киел Греде)

Оскар Шиндлер е спасил няколкостотин човека, а Рал Валенберг – десетки хиляди, но и до ден днешен остава в сянката му. В продължение на няколко години младият шведски дипломат разгръща енергична дейност из цяла Европа, за да прехвърля евреи към неутрални страни. По Коледа, 1944 г., той планира поредната спасителна акция за унгарските евреи в Будапеща – общо 65 хил. Четири седмици по-късно Валенберг изчезва без следа. И така до ден днешен – изглежда, че човечеството никога няма да получи отговор на въпроса каква е трагичната развръзка на съдбата му.

Филмът е един смирен опит да бъдат обобщени наличните сведения от последните документирани дни от живота на Рал Валенберг.

Пианистът (Полша, Франция, Германия, Обединено кралство, 2002 г. реж. Роман Полански)

Лентата е адаптация на мемоарите за Втората световна война на полския пианист от еврейски произход Владислав Шпилман. Режисьорът Роман Полански, който сам преживява Холокоста, споделя, че филмът е неговото най-лично и амбициозно начинание.

Шпилман е пианист във Варшавското радио, но когато Нацистка Германия окупира Полша, животът му взима драматичен обрат. След като става свидетел на депортирането на семейството си, той се свързва със Съпротивата и се крие, за да оцелее. В самия край на войната скривалището му е разкрито от немски офицер, който решава да не го арестува. Вилм Хозенфелд, който спасява пианиста, умира в руски военнопленнически лагер през 1952 г., въпреки призивите на полския музикант да бъде освободен.

„Крахът на Третия Райх“ (Германия, Австрия, Италия, 2004 г., реж. Оливер Хиршбигел)

Берлин, 1945 г. Наближава 56-тият рожден ден на Фюрера, а Червената армия е на 12 км от разрушаването на всичко, за което той се е борил. В центъра на емоционалния разказ стои фигурата на Адолф Хитлер – но не като диктатор, а обикновен човек – провалил се, и поставен в ситуация на тотална безизходица.

За основата на сценария са използвани реалните записки на истинската секретарка на Адолф Хитлер – Трудъл Юнге (тя умира няколко часа след премиерата). Филмът, който обиколи планетата и буквално взриви обществеността, се различава от досегашните продукции поне по два показателя. Първо, лентата е изцяло немска, което слага край на американско-руската (а преди това – съветска) хегемония в интерпретациите за Втората световна война. И второ, акцентът на разказа е поставен върху човешкия образ, при това на нациста, а не върху военния конфликт.

Следва продължение…