Birdman с блестящите М. Кийтън, Е. Нортън, Е. Стоун и Н. Уотс обра Оскарите

„Birdman“ е едно от заглавията, спечелили „Оскар“ в най-престижната категория – тази за най-добър филм (както и за най-добър оригинален сценарии, най-добър режисьор и най-добро операторско майсторство). Това е един различен холивудски филм. Не е типичен блокбъстър, касов хит, който грабва с ефекти, адреналин и динамика, за сметка на диалога. Напротив, филмът е контрапункт на типичните екранизации на герои от комикси. В това се състои драматизмът и чарът му.

Докато проследяваме действието във филма, установяваме, че в заглавието му вероятно е заложена ирония, тъй като той е всичко друго, освен история за комиксов герой. Със сигурност има заигравка с факта, че главната роля е поверена на Майкъл Кийтън, изиграл ролята на Батман в едни от най-запомнящите се екранизации от поредицата. Трябва да се има предвид, че участието му в „Birdman“ е едно своеобразно завръщане в света на киното. И то какво завръщане… Компания му правят Едуард Нортън, който прави също много силна роля, Ема Стоун, в ролята на дъщерята на Кийтън, и прекрасната Наоми Уотс.

Делящ първото място по брой номинации за „Оскар“ с „Гранд хотел Будапеща“ – общо девет за всяка от лентите, включително за най-добър филм, най-добър актьор в главна роля (Майкъл Кийтън) и най-добър актьор в поддържаща роля (Едуард Нортън), продукцията беше обречена на успех още преди връчването на наградите – „Оскар“, „Златен глобус“, „Бафта“. До момента също е отличен със „Златен глобус“ за сценарий за Алехандро Гонзалес Иняриту, който е и режисьор на лентата, както и за най-добър актьор в мюзикъл или комедия за Майкъл Кийтън. На наградите на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство „Бафта“ „Birdman“ е отличен с награда за най-добра кинематография.

Въпреки неоспоримата си класа, брилянтния каст и дълбоките послания, имаше голяма вероятност филмът да не пребори конкуренцията в лицето на „Юношество“ и „Американски снайперист“. Сочен още преди събитието за фаворит, най-вече поради очевидното предимство в броя номинации, „Birdman“ взе най-много награди на тазгодишните „Оскар“-и и по нищо не отстъпи на другите продукции, заложили на типично американската тематика, която традиционно е любима и предпочитана сред членовете на Академията.

Независимо от това, филмът беше обречен на успех още от самото начало и със сигурност ще заеме важно място в историята на киното – най-вече заради посланията, които носи в себе си.

Героят на Майкъл Кийтън е актьор, някога добил известност покрай участието си в поредицата за „Бърдмен“, който в залеза на кариерата си режисира и играе в театрална постановка на Бродуей. Отчаянието, неувереността и ниската самооценка на героя му, изритан от привилегированите холивудски среди, постепенно израстват до сила, увереност и самочувствие, благодарение на вътрешния глас на главния герой (гласа на Бърдмен) – това е основната линия на филма. Гласът в главата му, едновременно налудничав и мотивиращ, го подтиква да излезе от черупката си, да се отърве от съмненията си и да не се страхува, че ако полети, може да пропадне.

Обидните коментари на героя на Едуард Нортън, негов колега в театралната постановка, отрезвяващия разговор с дъщеря му (Ема Стоун), както и вероятността творчеството му да бъде „унищожено“ от негативната рецензия на репортерка от „Ню Йорк Таймс“ и да приключи веднага след като е започнало, не го обезкуражават.

Кулминацията на лентата идва, когато избира да се вслуша във вътрешния си глас и да действа смело и дръзко. Един миг променя всичко. Решението му да се простреля на театралната сцена пред шокираните погледи на публиката се оказва най-печелившият му ход. Следва небивал интерес от страна на пресата, многократно се увеличава броя продадени билети за пиесата, но най-важното от всичко е, че получава неочаквано добра рецензия от театралния критик на „Ню Йорк Таймс“, който спасява кариерата и самочувствието му на актьор.

„Birdman“ е филм за безверие и вяра в себе си. Филм, разкриващ невероятния актьорски потенциал на Майкъл Кийтън, който в голяма степен играе себе си и споделя с нас, зрителите, болката на забравения актьор, консумиран и изхвърлен зад борда, който намира в себе си сила и мотивация да се издигне отново.