Spisanie.to

Александър Дюма-син и Дамата с камелиите

През 1824 г. в Париж се ражда третото незаконно дете на Александър Дюма. Великият писател признава сина си и му дава името си. Детството на Александър Дюма-син преминава в аристократичната среда, благодарение на баща му, който го взима под крилото си. Заради бохемския му начин на живот обаче малкият Александър сменя няколко пансиона, но получава добро образование.

Дюма-син тръгва по стъпките на баща си – става писател и драматург. Но, дали заради сянката на Дюма-баща, критиците определят наследника му като посредствен писател, който никога няма да има славата на баща си. Свикнал да няма истинско семейство, синът често изказва мнение не само за социални каузи, но също така широко разсъждава за самотата, отчаянието, деградацията на личността.

Славата му идва, когато излиза най-популярният му роман „Дамата с камелиите” (1848). Дюма представя живота на Маргьорит Готие – елитна куртизанка с аристократично име и голямо сърце. Авторът представя един романтичен образ на девойката, която била едва двайсет и няколко годишна. Описва я като „статуетка от порцелан”. Ще добавим, че романът скандализира френското общество, а част от съвремениците на писателя споделят мнение, че един уважаващ се автор не може да извади на показ живота на една метреса.

Любопитен факт е, че Дюма-син създава роман, лежащ на случили се събития. Няколко години преди да напише книгата, писателят среща Мари Дюплеси. Веднага е впечатлен от чара на момичето и записва в дневника си: „Тя беше висока, слаба, с черни коси и розово-бяло лице”. По-късно разбира, че Дюплеси е куртизанка, а историята й е необикновена. Момичето, родено под името Алфонсина Плеси, израства в мизерия и лишения. За да изкара някакви пари, баща й я продава на пътуващи цигани. Те, от своя страна, не виждат полза от момичето и го продават на съдържателка на публичен дом. Така Плеси попада в столицата на разврата и лукса.

Така се ражда куртизанката, която била известна с изтънчените си маниери. Пленен от историята, Дюма решава да покаже другото лице на живота й – самотната, но ухажвана жена, която превръща куртизанството в доходоносна професия. Благодарение на възрастен благодетел с благородническа титла и годишна издръжка, излизаща на над 100 хиляди франка, героинята на Дюма тънела в лукс.

Маргьорит, а също и Мари, била дамата с камелиите. Мъжете, сред които и самият Дюма, имали честта да бъдат в ложата й в операта, знаят, че тя винаги е била украсена с камелии – 5 дни от месеца те били червени, а останалите 25 – бели. След излизането на романа се засилва интересът към камелиите, а цените на букетите, които продавали пред Операта, скочили двойно.

Дюма ни представя трогателна любовна история. Младият Арман се влюбва лудо в куртизанката. Двамата изживяват пламенен романс, обречен на гибел от лицемерието и материалността на висшето френско общество, от една страна, и от изострящата се туберкулоза на Маргьорит, от друга. Тук е мястото да вмъкнем и непотвърдения слух, че Дюма-син е имал любовна авантюра с Мари Дюплеси.

През 1852 г. по романа е направена и пиеса, а композиторът Джузепе Верди пише популярната си опера, наречена „Травиата”. По книгата са направени и няколко филмови интерпретации. Най-известната е от 1937 г., а Грета Гарбо изиграва елегантната и фатална Маргьорит Готие. Дюма ни представя един идеализиран образ, а Маргьорит, въпреки лукса, умира в самота и финансови дългове.

Нестихващата слава на Александър Дюма-син се дължи именно на „Дамата с камелиите”. Историята за куртизанката е вдъхновила няколко поколения творци, като дори има и балетна постановка, носеща същото име. През 1874 г. Дюма става член на Френската академия и заема достойно място до други големи имена на френската литература.

Инна Ангелова

добави коментар