Spisanie.to

Болеслав Прус – сирачето, което не разчиташе на късмета

Представяме Ви един от прочутите полски писатели, фейлетонисти и журналисти от епохата на позитивизма – Александер Гловацки, по-известен като Болеслав Прус.

Прус се ражда през 1847 г. в Хрубешов (по това време в Руската империя) и умира на 19 май 1912 г. във Варшава, Полша. Рано остава сирак, отгледан от баба си, а после и от леля си. На 15 години, вероятно повлиян от брат си Леон, Прус напуска училище, за да се запише при бунтовниците. В последствие Леон се превръща в един от лидерите на бунта. По време на въстание Леон се разболява от психично заболяване, от което ще страда до края на живота си.

Болеслав Прус заема особено място в полската литература. Защо? Първо, трудностите, с които е съпътстван животът му, са прекалено много и не му предоставят възможността да осъществи професионалните си мечти напълно. Той се ражда в много бедно семейство. Не успява да завърши университет, но въпреки всичко не скланя глава и продължава напред. За да си изкарва хляба, започва да се занимава с журналистика и е наистина добър в това, което прави. Много от хората смятат, че журналистика пречи на литературните умения на писателите и почти ги прави нефункционални и невъзможни.

Прус е доказателството, че може би това твърдение е огромна измислица, тъй като той съчетава и двете неща без проблем. Именно на базата на журналистическите му писания и разследвания, на бял свят се появяват и първите му разкази. Всичко това го подготвя за по-големите му романи. Ще е лъжа, ако се каже, че този полски автор е толкова популярен, колкото например Сенкевич, но е факт, че е обичан и четен с любов. За съжаление, става известен чак след смъртта си.

Прус се доказва също така като виден хуморист и доста добър психолог, благодарение на разказите за живота на децата – „Анелка”, „Приключението на Сташ”, „Греховете на детството”. Пише за деца на всякаква възраст – от пеленачета до тринадесетгодишни – като за хора, живеещи живота си по свой начин. Всичките разкази са представени чрез гениален хумор. Чрез децата се разискват сериозни проблеми като образование, работа и т.н.

„Предна стража” (1885 г.) е първият повествователен опит на новелиста. Разказва се за беден селянин на име Шлимак (в превод от полски – охльов) и неговата борба с организираната акция на немските колонисти. Творбата има политическо значение и въпреки че действието се развива в кралството, всеки автоматично го свързва със събитията във Великополша, където по това време властва политиката на Бисмарк, чиято цел е „пруското принудително изселване”.

Романът за Шлимак представлява за Прус нещо като пътуване до друг свят. Истината е, че Прус се чувства най-добре, когато пише за родината си, и по-точно за Варшава. Докато се занимава с журналистика, Болеслав се запознава с всички социални процеси в обществения живот и ги пресъздава в живота на Варшава в романа си „Кукла” (1890 г.). Тук се говори за нещастната любов на търговеца Станислав Вокулски към Изабела, която бива наречена “салонна кукла”. Но не тя е главната причина, поради която романът е озаглавен по този начин. Заглавието на книгата го дава истинската кукла, която е предмет на смешния съдебен процес.

Всъщност това е пример за роман без главен герой. Героят е колективен – показаната панорамно Варшава. Обществените процеси в града действат върху населението в продължение на три поколения. А първоначалното име на романа е „Три поколения”. Вокулски е представител на едното поколение, живеещо след смазването на въстанието, опитващо се да възстанови живота в страната. Старият продавач Игнаци Жецки е представител на истинските романтични и политическо-освободителни традиции. Той е участвал в Унгарската революция, а в момента е наблюдател на новите отношения, които изобщо не разбира. Третото поколение така и не е добавено, защото цензурата не би му позволила отпечатването на думата „социализъм” – поколение, чувствително към новите промени и тенденции.

„Еманципантки” (1894 г.) е вторият голям варшавски роман, който се смята за изключително странна творба. Представлява сатира на еманципацията на жените – един от най-важните принципи на позитивизма. Разказва се за едно мило и чаровно момиче, което се отличава с „гениалност на чувствата”, но е безпомощно пред реалността и други привърженички за самостоятелност с бомбастичните си лозунги, които не отговарят на действителността. За да се спаси, търси убежище в манастир.

„Фараон” е бягството на Прус от действителния живот. Авторът ни представя конфликта между владетеля на Египет през XI век – Рамзес XIII и консервативното съсловие на жреците. Спорът завършва трагично за младия и смел, но неразумен господар, който загива без да осъществи радикалните политически и обществени реформи. Властта преминава в ръцете на върховния жрец Херхор. Новият владетел ще продължи делото на Рамзес XIII за добро. Прус създава един от най-известните и значими романи за целия свят.

Цитати и мисли на Болеслав Прус:

„Опитният моряк не се бори с течението и вятъра, а им позволява да се насочват в посоката, която той е избрал. “

„Глупостта е безгранична като морето – събира всичко в себе си.”

„Тъпанарът ще си остане тъпанар, дори и да завърши два университета. “

„Не разчитай на късмета. Ако не дойде – няма да те разочарова. Ако дойде – може да те изненада. “

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :