Бранислав Нушич – живот и творчество

Бранислав Нушич е роден на 20 октомври 1864 година в Белград. Семейството му произхожда от Македония. Те са от арумънски (влашки) произход. Рожденото му име е Алкивиад ал Нуша, в последствие го променя на Бранислав Нушич. Участник е в Сръбско-българската война. В периода 1889-1899 година работи като сръбски дипломат в Македония и Косово. Носител е на званието „Академик“ на Сръбската академия на науките.

Бранислав Нушич е един от най-ярките сръбски писатели. Макар да е писал в много жанрове, това, с което най-много се отличава, са комедиите. Работил е в Белградския театър и дори оглавява народните театри в Нови Сад и Сараево.

Немалка част от творбите му са посветени на войната и страданието, което тя причинява. В тези си произведения той неведнъж отправя поглед към българския народ. Типични примери са творбите „Записки на един ефрейтор от Сръбско-българската война“ и „Два раба“. Сред произведенията, които засягат отраженията на войната върху човешката съдба, са „Първият залп“, „Погребение“ и други. В писанията на Нушич намират място както преживяванията на цивилните, така и чувствата и мислите на онези, които се бият.

Като критик на обществените порядки в родината си, Нушич не пропуска да спре погледа си върху особения и жесток, в някои случаи, бит на югославските мюсюлмани. В едно от произведенията си разказва за участта на героинята си мюсюлманка, която се принуждава да се раздели с детето си.

Комедиографията е може би най-ценното наследство от творчеството на Нушич. Едно от най-популярните му сатирични произведения е „Народен представител“, в което се разказва как натрупал състояние чрез далавери търговец се опитва да стане депутат. Чрез насилие той си осигурява подкрепа на вота, но в крайна сметка показва на бял свят умствения си багаж, като рецитира реч, която не би трябвало, пред насъбралия се народ. В следствие на грешката прекратява кариерата си в зародиш и подновява обичайните си занимания. Това произведение пародира сръбската политическа класа и недостойните хора, които се захващат с обществени дейности само с цел печалба.

В подобен дух е и произведението „Госпожа Министершата“. Онагледена е промяната, която настъпва в живота на човек от простолюдието, ако по стечение на обстоятелствата се окаже близко до лостовете на властта. Основният акцент пада върху изменението в заобикалящата среда. С помощта на сатирата, Нушич разказва по много забавен начин редица куриозни случаи. „Госпожата“ решава да вземе мерки срещу близки хора, които не са от нейната класа. На прицел е зет й, който тя смята, че не би трябвало да е част от семейството и е под нивото им, с оглед на новото им положение. Отхвърленият роднина обаче решава да не се примири лесно. Описва положението си и как се е стигнало до там и го предоставя за издаване.

„Министершата“ веднага реагира и опитва да възпрепятства стигането на изданието до обществеността, но редакторът отстоява позицията на зетя и статията стига до масовия читател. Това предизвиква скандал и мъжът на Министершата (който, в случая, е по-скоро второстепенен персонаж) подава оставка. Това връща „светската дама“ на мястото й. Тя побеснява на съпруга си за взетото решение да се оттегли и заживява предишното си ежедневие.

Може би върхът в комедийното творчество на Нушич е собствената му „Автобиография“. Това произведение остава като едно от класическите, дори и днес може да бъде ползвано като образец. Много комично са описани някои недомислия в сръбската образователна система, като особено силно впечатление прави начинът, по който се е учила история. Макар това да не е било силата на Нушич, той, случайно или не, казва нещо, тогава отхвърляно от сръбската наука, което в последствие е доказано. Нушич риторично пита заслужил ли си е двойката при положение, че Сърбия не си е знаела историята. Разказва за любовите си със същия неповторим хумор. Това произведение е перлата в короната на неговото творчество.

Бранислав Нушич оказва силно влияние върху сръбската литература и култура. Без съмнение родолюбец, той напълно осъзнава ненормалните предели на великосръбския шовинизъм. Изразяваното от него мнение за българите е много положително. Като грамотен и мислещ човек, напълно осъзнава безсмислието на радикалния сърбизъм, както и мъката и жертвите, които той донася на свои и чужди. Сътворил уникални образци на литературата за целия регион, Нушич и адаптациите на неговите произведения будят огромен интерес и в наши дни, и ще продължат да възхищават, разсмиват и да ни показват колко много си приличаме с нашите предшественици, поне на този етап.