Spisanie.to

Виктор Пасков, какво е “грандиозен курник” и побеждава ли любовта

Виктор Пасков (1949 – 2009) е фигура в съвременната българска литература, която няма как да бъде подмината. Скандална персона и емигрант по душа, самият той казва, че ако „човек не може да се адаптира в собствената си страна, по-добре да приеме действителността на друга”. Пасков избира тази друга реалност да са неговите романи.

Последната му книга излиза през 2005 г. и носи името „Аутопсия на една любов”. Впечатлява не само с реалистичното описание на забележителностите на Берлин и нощния му живот, но и съдбата на героите. Авторът прави аутопсия на собствения си роман – разчленява сюжета и героите на фона на джазово изпълнение. Усеща се симбиозата между музика и литература.

Композицията в „Аутопсия на една любов” е подчинена на законите на музиката. Главният герой е музикант, но няма име. Наричат го просто Чарли, а музиката изпълва кръвоносните му съдове. Свирейки се чувства жив. Цялото му съществуване е една драма, в която музика, алкохол, секс, дрога, смърт, провал и възход са синоним на думата любов. Любовта, изразена и представена в противоположния пол. Ина е жената, докосваща и най-отдалечените клетки в тялото на Чарли. Той я превръща в своя муза. Ина е тази стихия, която опожарява музиканта и го кара да бъде зависим. Тя е „опасна като хероин”. Но е важен инструмент и обект в романа.

Провокацията в романа може да се разгледа в две направления. Първо – езиковите средства като гротеска, ирония, сарказъм, които Пасков използва, доближават повествованието до злободневни теми. Хапливият език на писателя е актуален и днес, особено на фона на политическите скандали. Сравнението на Парламента и Европейския съюз с „грандиозен курник” е отношение на автор и герой към бездействието и нищо-не-правенето от страна на висши институции.

Втората провокация е в заглавието и мазохизма, който съдържа. Като истински патоанатом, Виктор Пасков разчленява всяка фибра и търси причините, довели до крах. Музикантът Чарли е обсебен от момиче с огнени коси и лишено от задръжки. Техните взаимоотношения са на двете крайности – разделят се и се събират, вдигат скандали, правят любов. Но са изтъкани от страст. Ина е музата на Чарли, музикален инструмент, който се огъва от допира на майсторските му ръце: „Аз съм шедьовър, Чарли…”. Любовта им е джем сешън и подобно на музикална импровизация, няма как да си прилича с останалите.

Секссцените се срещат честно, но това не бива да навежда мисли, че романът е порнографски. Пасков представя акта като изкуство, като сливане. Сексът е мелодия, резултат от виртуозността на Чарли и ексцентричността на неговата муза. Паралелно с това, писателят изгражда силни и волни характери. И Чарли, и Ина са хора на изкуството. Владеят хаоса и порочността.

Медицинската експертиза, която прави Виктор Пасков, показва, че краят е болезнен. Авторът го определя не като „трагичен”, а емоционален. Латинската поговорка Amor vincit omnia, която се среща на няколко пъти, съзнателно или не маркира произведението. Тяло и душа са подчинени на музиката – любов, а когато смъртта идва, душата се отделя и остава само тялото.

Пасков търси причините, дълбае и стига до крайната диагноза, че любовта побеждава всичко. В неговия случай обаче побеждава всичко друго, но не и любовта. Или Omnia vincit amor, ако може да перифразираме по този начин.

Пасков е необходимият импулс в българската литература, защото е до болка реалистичен. Особен по характер и с остър език, понякога е обвиняван, че злепоставя обществения живот, но всъщност представя неговата сурова действителност.

Стилът на писане на Пасков и желанието му да не спестява дори грозните и груби детайли, са причина за не един и два литературни скандала, в които е замесено неговото име. Така се появява и „Аутопсия на една любов”. Със скандал.

Инна Ангелова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?
  • Добави свой отговор