Spisanie.to

Въжеиграч на Никола Петров

Наскоро в ръцете ми попадна малка кокетна книжка, с почти квадратна форма. От монохромната корица „гледа” дърво с оголени клони.  Над „самотника”, впил корени в пустата земя, се извисява въже, изписващо „въжеиграч”. „Въжеиграч” е дебютната стихосбирка на журналиста Никола Петров. В нея са включени 20 избрани творби, разделени в две части.

Първата част – „Пътници” вплита в едно двете изначални теми за човечеството – любовта и смъртта. Жената е сравнена със снежна принцеса, готова да потопи в ледения си свят всеки, дръзнал да достигне кулата ѝ,  а любовта – с цирков номер, ходене по въже. И номерът няма край, а множество краища, след които всичко започва от начало, защото „краят на въжето е въже за връщане”. Ние, хората сме едновременно артисти на сцената на живота и пътници, преминаващи за кратко през земния свят.

Всеки от нас е въжеиграч, стремящ се да запази баланс в собственото си земно битие, ходейки на пръсти по опънатото въже, наречено живот. Така звучи лайтмотивът в „Пътници”.

Втората част е по-кратка от първата. Цикълът носи цитатното заглавие „Докато порой или комета или невнимателен ботуш”. Включва 8 поеми, посветени на кръговрата в живота, непрестанното връщане към едно и също начало, въртенето в кръг на човешките същества, напомнящо въртенето на земята.

Стиховете на Никола Петров са откровени, авторът не премълчава неудобните истини за обграждащия ни свят. Изразява се директно, без автоцензура. Реализмът блика от стиховете на младия, но уверен в силата на словото си автор. Като повечето вещи в писането поети рисува абстрактни фигури с думи, превръщайки реалните човешки проблеми в реалии от другa вселена.

Един от въжеиграчите на Петров е негов духовен събрат. „Смъртта на автора” се явява слово за малката нирвана, която творецът изпитва, преминавайки през куп неволи и отърсвайки се от тях, докато създава своите шедьоври. Чувството на душевен катарзис е почти неописуемо, но лирическият говорител съветва мъдро читателя да не опитва „… това у дома си/ или другаде”. Защото подобни малки смърти, преживявани ежедневно и тежките възкръсвания след тях не са за всеки, а само за силните, обитаващи духом друг свят хора.

„Епилог” е развръзката на една любов, безнадеждна, обречена, но толкова сладка за влюбения, обичащ невъзможните неща. Едно е сигурно и в любовта, и в живота: и двете имат край. В монолога си, копнеещият по единството със своята любима, признава, че e пристрастен към „вредните неща”, а любовта му към нея е точно такава.

 

Епилог

Отсега ти казвам:

няма да те удостоя с поантата

която заслужаваш

къде приключват миглите

къде започва въздухът между телата ни

не се наемам да реша

и трудно ми е да повярвам

че историите си имат край:

та свършеците са неуловими

като да познаеш сняг от сняг

като ъгълчетата на устата ти

когато ти признах: от всичко

най ме бива в пристрастяването

особено към вредните неща

особено когато няма изглед

за добра развръзка

 

Никола Петров е роден през 1987. Завършва Скандинавистика в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2010 и оттогава работи като журналист. Има следните отличия: Славейкова награда`08 – второ място, „В полите на Витоша“`08 – награда за млад автор, „Веселин Ханчев“`08 – отличие, „Веселин Ханчев“`09 – втора награда, „Веселин Ханчев“`10 – трета награда, Национален конкурс на фондация „Св. Климент Охридски“ – награда за поезия.

Мая Джамбазова

добави коментар

Анкета

Как определяте мерките за справяне с Covid-19?

Следвай ни в :