Spisanie.to

Да убиеш присмехулник – единствената книга на Харпър Ли

В училище винаги повтарят на учениците, че литературата е отражение на времето, в което е живял авторът. Всяко правило има своите изключения, но в случая това твърдение действа безотказно – „Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли разказва за едни от най-сериозните проблеми на Америка, пречупени през погледа на шестгодишно момиче от провинциално градче.

Въпреки че книгата на пръв поглед е чисто „американска“, тя бързо се превръща в световен бестселър. На какво се дължи успехът й? Какъв е отзвукът сред политиците? И защо Харпър Ли и до ден-днешен не се решава да публикува друга книга? Отговори ще намерите в биографията на авторката, която – изненада! – удивително напомня на малката героиня Скаут.

Две съседски деца

През 1926 г., по времето на Голямата депресия, се ражда Харпър Ли – последното от петте деца на уважаван адвокат и всеотдайна домакиня. Момичето израства в градчето Монровил, Алабама, играейки със своите братя и съседското момче – Труман Капоти. Двамата бързо стават най-добри приятели, без да осъзнават, че след години ще се превърнат в едни от най-влиятелните американски писатели.

Малката Нийл, както е първото име на авторката, бързо се увлича по литературата и писането на разкази. След като завършва гимназия, продължава обучението си, като учи право и английска литература. Най-голямата й мечта е да напише и издаде книга.

Неочакван подарък

През 1956 г. двама от най-добрите й приятели – текстописецът Майкъл Браун и съпругата му, Джой, решават да й направят необикновен подарък за Коледа. Те й връчват дванадесет месечни заплати с думите: „Имаш една година да напишеш своя роман“. Така започва създаването на „Да убиеш присмехулник“.

Следват две дълги години на преработване на текста, който изглежда почти като мемоар от детството на самата Ли. Действието в романа се развива в измисленото американско градче Мейкомб, което удивително прилича на родния й Монровил. Главната героиня, Скаут, е шестгодишно палаво момиче, което прекарва дните си в игри с брат си и съседското момче, Дил, чийто прототип е вече известният Капоти. Тримата измислят детско приключение – правят опити да проникнат в страшната къща на тяхната улица, в която смятат, че от години стои заключен Бу Редли – известен сред местните хора с буйния си нрав като тийнейджър. Страхът и любопитството им се увеличават, когато започват да намират малки подаръци в кухото дърво до къщата на Редли. Междувременно Атикус – бащата на Скаут, взима важно решение. Той рискува името и репутацията си, като избира да защитава чернокож, съден за изнасилване на бяло момиче. Ходът на делото, реакциите на бели и цветнокожи и развръзката, описани леко и по детски, остават в съзнанието на читателя и му дават поводи за размисъл.

И така, подаръкът на семейство Браун е полезно употребен – на бял свят се появява история, която по оригинален начин разказва за истината, честта, уважението и човешките предразсъдъци.

Отзвук

Издателството, което първо публикува книгата, не очаква голям успех от нея. Агентът на Ли я предупреждава многократно, че заглавието надали ще предизвика интерес сред читателите. Но още с първата си поява по книжарниците, романът е продаден в над 30 милиона екземпляра. Много вестници се опитват да вземат интервю от новата сензация, но бързо става ясно, че авторката не обича публичните изяви. Това води до спекулации, че Капоти е написал книгата на своята бивша съседка.

Приятелството Капоти – Ли вълнува силно литературния свят. Самият Капоти казва, че той също е ползвал за прототип своята другарка в първия си роман – „Други гласове, други стаи“. Той споделя още, че в първата версия на романа си описва самотния мъж от детството им, който не излиза често, но оставя за игривите деца различни малки подаръчета в дънерите на дърветата. Изключително интересно е как едни и същи случки носят различни усещания и послания, когато са разказани от двама автори с различен стил.

Самата писателка пък споделя, че не е очаквала успеха на „Да убиеш присмехулник“. В интервю тя разказва: „Надявах се на бърза и снизходителна смърт в ръцете на критиците, но и се молех някой да хареса романа дотолкова, че да ме окуражи да не се отказвам.“ В действителност, още с публикуването му през 1960 г. романът се радва на одобрението и похвалите на критиците, а само година по-късно е отличен с престижната награда Пулицър. През 1999 г. Library Journal го обявява за най-добрия роман на века. Филмът, създаден по книгата, също е носител на много награди.

Политическо въздействие

Публикуваният през 60-те роман разказва за събития от времето на Голямата депресия, но проблемът с расовата дискриминация продължава да бъде актуален. Всъщност идеята на историята се посреща с одобрение от политическия елит, сред чиито приоритети се нарежда и антирасисткият курс на управление. През 1966 г. президентът Линдън Джонсън назначава Харпър Ли в Националния съвет по изкуствата. На 5 ноември 2007 г. Джордж Буш награждава писателката с „Президентски медал на свободата“ за приноса й към литературата.

Романът се радва на изключителен успех и извън Щатите. Неговата увлекателност и все по-нарастващата в световен мащаб идея за толерантност, го правят актуален за всички държави. Великобритания дори го обявява за най-добър роман на всички времена.

Без повече публикации?

След издаването на „Да убиеш присмехулник“, Ли се стреми да избягва каквито и да било публични изяви. Тя приема медалите и почетните звания, но отказва да държи речи по време на награждаванията. В продължение на няколко години работи по втори роман – „Дълго сбогом“, но критиците смятат, че той е останал недовършен. В средата на 80-те започва биографична книга за известен сериен убиец от Алабама, но отново не е доволна от свършеното и отказва публикация.

През 2011 г. неин близък приятел, д-р Томас Бътс, обявява пред медиите причините, поради които 88-годишната Ли няма да пише отново. В личен разговор с доктора, авторката на един от най-големите американските шедьоври обяснила, че нищо не би я накарало да премине отново през натиска и стреса на известността, и че вече ясно е направила своето послание към света и не вижда смисъл да го повтаря.

Яна Рангелова

добави коментар

Анкета

Къде морето е идеално за почивка?

Реклама

Следвай ни в :